Открийте ни и в

Общество

Балет „Арабеск“ разкрива мистерията на българския фолклор

MIKA

публикувано

на

снимка: ПР

В своя 50-ти юбилеен сезон Балет „Арабеск“ с любов представя една от най-ярките линии в търсенията на трупата и на поколения български хореографи, а именно в областта на свързването на българската традиция и фолклор със съвременния танц.

Тази линия е завещана на трупата от Маргарита Арнаудова, която в поредица от ярки, експериментални спектакли синтезира един самобитен хореографски език, базиран на стилизирането на елементи от българския фолклор и на органичното им свързване с пластиката на босоногия танц , на техника греъм или на джаза – „Нестинарка“, „Адажио и скерцо“, „Нощ срещу Еньовден“, „Корен дълбоко в небето“.

Тази любов е споделена и от следващите поколения хореографи на „Арабеск“ – Мила Искренова с „Калиманку ле“, Антония Докева със „Зуна“, „Сувра“, „Енья“ и „Герман“, Боряна Сечанова с „Лудо вино“.

На мистерията на българската душевност, закодирана в нашия фолклор и на 110 годишнината на изключителния български композитор Марин Големинов, чиято музика Балет „Арабеск“ претворява многократно, посвещаваме своя спектакъл на 4 май на сцената на Музикален театър  от 19.00 ч..

В програмата:

„НЕСТИНАРКА“

Музика –  Марин Големинов

Хореография – Маргарита Арнаудова

Сценография и костюми – Мария Трендафилова

Участват:

Демна – Даниела Иванова

Найден – Стефан Вучов

Струна – Константина Ханджиева

Нестинарки: Андрея Андонова, Александра Савова, Виктория Петрова, Елизабет Якимова, Петя Колева, Стефка Табакова, Таня Кацарова

Клюкарки – Васил Дипчиков, Валери Миленков, Ервин Есен, Светлозар Тинев, Филип Миланов

Култовата творба на Марин Големинов е създадена през 1940 г. От премиерата си през 1978 г „Нестинарка“ на Маргарита Арнаудова шества по българските и световни сцени като емблема на Балет „Арабеск“ .

Сюжетът на спектакъла е изграден върху основата на стар народен обичай игра върху огън в деня на празника св. Константин и Елена. На фона на този обичай се развива личната драма на главната героиня. Изтерзана от хорските клюки, неразбрана от любимия човек, отчаяна от самотата си, тя смята, че причината за нейното нещастие е отричането й от св.Константин. Обезумяла от мъка, тя танцува в огъня и изгаря в него

За големия успех на този спектакъл не само на българските сцени, но и зад граница, допринасят изключителните изпълнителски качества и индивидуалност на танцьорите от трупата.

„Нестинарка“, снимка: ПР

Първите изпълнители на „Нестинарка“ през 1978 г. са Румяна Маркова – Демна, Георги Михов – Найден и Радостина Найденова – Струна, както и Розина Камбурова, Симеон Петров и Магдалена Ботева. За изпълнението на Румяна Маркова на престижния фестивал „ИНТЕРБАЛЕТ“ в Будапеща през 1979 г. пресата пише: „Румяна Маркова се нареди сред най-добрите изпълнители, видени на фестивала като Аурора Бош и Хосефина Мендес.“

Новото поколение изпълнители на „Арабеск“, които поемат щафетата от 2004 г. насам са Даниела Иванова в ролята на Демна, Константина Ханджиева и Ангелина Гаврилова  в ролята на Струна, Асен Наков, Никола Хаджитанев (гост-солист от Софийска опера) и Стефан Вучов в ролята на Найден.

„ЛУДО ВИНО“

Музика – народна

Хореография – Боряна Сечанова

Костюми – Цветанка Петкова-Стойнова

Участват – Виктория Петрова, Петя Колева, Васил Дипчиков, Стефан Вучов

Спектакълът е по мотиви от народния обичай за направа на вино,  очарованието и опиянението от свещенодействието на ритуала. Танц, вдъхновен от аромата на виното.

„Герман“, снимка: ПР

ГЕРМАН

Идея: Васил Докев

Хореография и режисура: Антония Докева

Сценография: Васил Докев

Музикален етноколаж: Антония Докева

Участват: Теодора Стефанова, Константина Ханджиева, Ангелина Гаврилова, Александра Савова, Стефка Табакова, Теодора Друмева, Таня Кацарова

“Герман” (“Молитва за дъжд”) е танцова творба, тълкуваща ритуала и свързваща българските етнопроблеми с идентичните на световния етнос.

Идеята на произведението е свързана с необходимостта на човека да се хармонизира с природата и вярата. Изградена върху автентични ритуали,  хореографията е проникната от идеята за земята, бленуваща своето плодородие. То се случва в мистичната среща на земята и водата, за която танцът има силата на заклинание.

Суровостта на ритуала е предопределена от вечния жизнен цикъл, живот, смърт, живот.

Герман – отчаяние и надежда, жажда и пресищане, живот и смърт.

 

MIKA e онлайн списание за музика и лайфстайл, което отразява най-новото в музикалния свят както от страната, така и от чужбина. Таргета на списанието са активните хора (18-40 години), които се интересуват от музикални събития и градския начин на живот.

Продължете понататък

Горещо