Открийте ни и в

Интервю

Владо Карамазов: „Артистите не бива да подценяват публиката“

MIKA

публикувано

на

снимка: Владимир Оронов

Зрителят иска да бъде докоснат и въвлечен в случващото се на сцената. Около този извод се обединиха участници и гости след дискусията “Театър 2016. Какво иска зрителят?”, организирана от LoveTheater.bg и Фондация „Арт проджектс“. Обсъждането се проведе на 17 ноември във Vivacom art hall като част от съпътстващата програма на Нощ на театрите 2015.

Проблемите на българския театър, желанията на публиката и културата на зрителя бяха част от акцентите сред мненията на участниците – проф. Георги Каприев, актьорите Юлиан Вергов и Владимир Карамазов, режисьора Антон Угринов, представителя на театралните ценители от публиката Йоанна Младенова и създателя на LoveTheater.bg Мирена Керезова.

Дискусията започна с обсъждане на темата “смешен” или “сериозен” театър предпочита зрителят и какви са взаимоотношенията актьор-зрител в салоните на 21 век. Темата откри проф. Каприев. “Театърът е гранична ситуация. Ако не постигнете този ефект – то вие нямате театър. Средствата (комедия, драма и т.м.) нямат значение за постигането на целта.”, обясни възникването на театъра и развитието на неговите функции проф. Каприев.

Предпочитанията на българската публика и отношението й към театъра въобще заеха важно място в дискусията. “Има засилен интерес към стойностните спектакли. Смятам, че публиката е достатъчно интелигента, за да разбере кой спектакъл е стойностен и кой не.”, сподели Юлиан Вергов.

От друга стара Владо Карамазов смело повдигна завесата на леко дистанциралата се актьорска гилдия, като сподели, че именно там витае възприятието за една не толкова “добра” публика и принизяването на изкуството до нейното ниво. Това е първият пропуск в механизма на българския театър – разминаването между очакванията на публиката към театъра и очакванията на театралните дейци към публиката.

[media-credit name=“снимка: Владимир Оронов“ align=“aligncenter“ width=“650″]Diskusia1[/media-credit]

Това е спор, който владее театъра от години. “Гео Милев се нахвърля директно срещу Иван Вазов и думите му, че театърът трябва да отговаря на въжделенията на широките народни маси. Гео Милев му казва: това означава да слезе под тях, под техния вкус, да стане обслужващ. В същия смисъл, Мюлер твърди, че театърът трябва да се еманципира от своя зрител.”, Каприев дава за пример вижданията на творците.

Критерият обаче за успеха на едно представление си остава публиката, според актьорите, които взеха участие в дискусията. “Затова творците не могат да си позволят да я подценяват и да не взимат нейните нагласи под внимание.”, допълни Карамазов. “Театърът е среща и трябва да си голям спартанец като актьор, за да играеш пред малко хора дълго време. Нещата, които казваш от сцената, трябва да провокират и тази среща да се “осъществи”, а не просто да подминеш хората”, споделя Антон Угринов.

Предпоставка за пропуските на театъра се крие и в нивото на неговата адекватност на духа на времето, в което живеем. “Липсата на цялостна концепция и стратегия, която да следват културните инстритути се оказва съществен проблем за развитието в тази посока”, заяви Угринов.

Адекватността на времето до голяма степен е в използването на инструментите на маркетинговите комуникации. “Липсата на бюджет не е оправдание за провеждането на лоша комуникация с публиката, защото има много канали, като интернет и директна комуникация, които не изискват големи инвестиции.”, каза Йоанна Младенова. “Театърът освен изкуство, е и продукт, който трябва да бъде продаван. Затова е нужно специалистите по комуникации и ръководствата на театрите да се възползват от всички маркетингови средства, работещи и в другите сфери на бизнес”, допълни Мирена Керезова.

Подобен тип разговори са важни, защото разкриват не само нуждите на зрителите в театъра, а и какво трябва да се промени в него, за да отговори на тези нужди. За съжаление в дискусията липсваше едно от движещите колела в механизма на българския театър – ръководителите на самите театри. Защото за да получи това изживяване от посещението в театралния салон, за да бъде докоснат зрителят, механизмът трябва да е цял, работещ и добре смазан. Само така изкуството ще е такова каквото е, зрителят ще получава това, от което се нуждае, а театралните дейци ще “горят” в това, което могат най-добре.

MIKA e онлайн списание за музика и лайфстайл, което отразява най-новото в музикалния свят както от страната, така и от чужбина. Таргета на списанието са активните хора (18-40 години), които се интересуват от музикални събития и градския начин на живот.

Продължете понататък

Горещо