Открийте ни и в

Знаменитости

Гидеон Раф, режисьор на „Похитени“ и Homeland: „Всичките ми продукции са силно политически“

MIKA

публикувано

на

Гидион Раф, снимка: PR

Режисьорът на хитовите сериали „Похитени“ (Prisoners of War) и Homeland Гидеон Раф даде ексклузивно интервю за „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria. „Похитени“, който се излъчва по Bulgaria ON AIR всеки делник от 20,30 часа, е поредният проект на Раф, който следва актуални политически събития от света. Режисьорът разказва историята за трима войници, които са заловени от терористи в Ливан, но след години преговори се завръщат в Израел. Какво го е докоснало точно в тази история, защо държи да екранизира реални герои, какво мисли за сегашната политическа ситуация в света и защо сериалите станаха по-популярни от киното – разберете в интервюто на Ивайло Лаков.

Ивайло Лаков: Надявам се, че ви заварвам в добро настроение за интервю.

Гидеон Раф: Пиша, така че не съм в добро настроение, но ще направя всичко възможно.

И. Л: Бих искал да започна разговора с „Похитени“ (Prisoners of War) и Homeland, чиито истории очевидно са повлияни от реалността.

Г. Р.: Абсолютно!

И. Л.: Следите ли политиката?

Г. Р.: Абсолютно, да. Всеки ден. Мисля че, всичките ми продукции са силно политически. Tyrant и Dig, и Prisoners of War и Homeland са като откъснати от заглавията. Това обичам да чета, харесва ми да се занимавам с реалния свят, с лични истории, в които има големи залози, защото имат политически последици.

И. Л.: Какво мислите за събитията напоследък? За бежанската криза например, с която Европа няма представа как да се справи.

Г. Р.: Мисля че, бежанската криза е хуманитарно бедствие. То започва с неспособността на Близкия изток и Запада да контролира това, което се случва в Сирия. Това е голяма трагедия. Масово са избивани хора. Стотици хиляди са вече мъртви. Милиони са мигрирали, а ето че, не се прави нищо, за да бъде спряно, или поне не се прави достатъчно. Затова имаме бежанска криза, защото хората не могат да останат в родината си. Това, което трябва да направим, е да им осигурим възможно да живеят там, откъдето са, и да бъдат в безопасност.

И. Л.: Но някои от тези хора, да речем 50-60%, не идват от Сирия, а от Афганистан например или от Ирак. Смятате ли, че ако разрешим ситуацията в Сирия, това ще разреши всички други проблеми в Близкия изток?

Г. Р.: Афганистан и Ирак също не са безопасни места за много хора. Трябва да направим така, че хората да могат да живеят спокойно където и да са. Особено, ако не искаме да идват на места, където виждат бъдеще за децата си. Част от отговорността е върху нас.

И. Л.: Да се върнем пак на сериала „Похитени“ (Prisoners of War). Изненадан ли бяхте от огромния успех на Prisoners of War и на Homeland?

Г. Р.: Да, не очаквах това. Пишех малка израелска продукция за военнопленници според американските станадарт, но голяма спрямо израелските. Срещнах се с много от тях – хора, прекарали години в плен, и завърнали се в Израел. Влюбих се в техните истории и бях очарован от срещите с техните семейства, местни общности, лекарите им, психолозите им. Просто си помислих, че тази история трябва да бъде разказана. Единственият начин да се разкаже една история е да се потопиш в нея, без да мислиш как ще я възприеме публиката, тъй като не можеш да го предвидиш. Така че, това беше напълно изненадващо за мен. Всички знаят какъв беше успехът на Homeland – международното признание, наградите „Еми“ и „Златен глобус“. Много се гордея с „Похитени“ (Prisoners of War) и признанието му, тъй като това е дори по-голямо постижение. Prisoners of War е израелски сериал на иврит, който се показва в своята оригинална форма в около 40 държави.

И. Л.: Включително и в България.

Г. Р.: Включително България, за което много се радвам, тъй като обичам България. Така че, това е огромно постижение за една израелска продукция. И съм много горд с нея.

И. Л.: Казахте, че обичате България. Какво ви кара да кажете това?

Г. Р.: Снимах филм в България. Живях четири месеца в София. Заснех филм в новите студия в Бояна. Много ми хареса екипа и се наслаждавах на всяка минута.

И. Л.: Радвам се да го чуя. Много хора,  политически наблюдатели, казват, че светът се променя. Забелязвате ли някаква промяна и в какво? Накъде вървим?

Г. Р.: Въпросът е доста обширен, но мисля, че има някои страшни неща, които се случват. Някои са резултат от глобализацията. Както виждате, светът става все по-малък. Границите се преминават по-лесно вече и това плаши много хора. Виждате нарастване на популярността на десните партии в Германия и Франция, и дори всичко това с Тръмп в Америка е един вид отговор на тази тенденция на глобализация. Това е страшно, тъй като в много части на света се движим назад, вместо напред.

И. Л.: Какво мислите за ролята на филмите най-общо? Филмите трябва ли да влияят върху поведението на хората по отношение на политическо мислене или демокрация?

Г. Р.: Не мисля, че е въпрос на това дали трябва или не трябва. Филмите влияят върху нашето познание върху света, както върху познанието ни за различни култури и хора, затова разказвачите трябва да имат отговорност да показват историите достоверно. Да не правят политически изявления, а да представят наблюдения на живота на хората, без да ги осъждат. Филмите и ТВ сериалите имат огромно влияние върху това как виждаме света. Затова ние носим отговорност.

И. Л.: Можете ли да кажете кои са необходимите съставки на един много добър филм или ТВ сериал?

Г. Р.: Бих искал да знам. Мога да Ви кажа, че за мен това започва с героите, които искаш да поканиш в дневната си в продължение на две, три, четири години, всяка седмица. И такива, с които писателят иска да прекара дълго време, да ги изследва. Обичам истории и герои, които са взети от реалността, но напоследък гледах някои по-странни неща. Харесаха ми персонажи от научната фантастика, защото бяха обосновани върху истински чувства. За мен всичко се свежда до героя.

И. Л.: Казахте, че сте изненадан от успеха на сериала. Как се справяте с популярността и с отговорността да влияете върху съзнанието на толкова много хора?

Г. Р.: Не мисля за това. Сутринта, след като получих първата награда „Еми“ за Homeland, се събудих и започнах да пиша. Мисля че, единственият начин да се справяме с това, е като го игнорираме, като се фокусираме върху работата, върху следващата история, която искаме да разкажем, или върху следващото нещо, с което героят трябва да се справи. Колкото по-истинско е писането и изследването на човешките състояния чрез героите, толкова по-земен си ти.

И. Л.: Какво е усещането да бъдете холивудски продуцент, сценарист и режисьор?

Г. Р.: Много по-малко бляскаво е отколкото звучи. Наистина! Изисква се упорита работа. Колкото по-популярен ставаш, толкова повече напрежение има. Разбира се, страхотно е да знаеш, че много врати са отворени за теб, когато искам да представя нова продукция, но знам също, че това е опасно. Затова се опитвам да се съсредоточа върху работата.

И. Л.: Защо напоследък ТВ сериали станаха по-популярни  в сравнение с преди едно-две десетилетия?

Г. Р.: Тенденциите избутаха историите за възрастни в царството на телевизията. Изглежда все по-трудно да се излезе на печалба с филми в киното. И затова виждате, че всички тези филми като „Хари Потър“ са насочени към 13 годишни деца. Затова филмите за възрастни по-трудно намират финансиране и разпространение. Този вид истории се преместиха в телевизията по тази причина, както и много от големите кино имена. И това се случи по същото време, когато платформи като HBO пуснаха шоута като Sopranos, като Oz, в които възрастните могат да се наслаждават на хубава приказка за възрастни. Тези две тенденции пренасочиха тези истории тип романи към телевизията.

И. Л.: Ако позволите да Ви върна към Prisoners of War, бих искал да Ви попитам какво е посланието Ви към хората? Какво искате те да мислят, докато гледат тези истории?

Г. Р.: Не мисля, че има послание по същество. Има една история, която е разказана и всеки може да я свърже със себе си емоционално или интелектуално. Не искам да внуша нищо с този сериал. Открих един свят на драма и на човешки истории, за които нямах представа. Срещнах се с десетки военнопленици и осъзнах, че пленничеството е нещо, от което дори и да се измъкнеш физически, е много трудно  да се завърнеш изцяло. А изразът Prisoners of War се появи, когато се срещнах с няколко военнопленици и разговарях с тях, както и с хората около тях, и осъзнах, че не само те са били военнопланици, а семействата и обкръжението им. Едно от нещата, с които тярбва да се справим, е цената на това да поставиш хората в тези ситуации и след това да се разбере, че завръщането от тези места е началото на пътуването, а не краят. И в Израел, когато показахме филма, хората казаха: „Чакайте, първият Ви епизод, когато се завръщат, е последният. Така трябва да завършат, да имат щастлив край.“ А аз осъзнах, че няма щастлив край за тези хора и завръщането им е началото на едно много, много трудно пътуване.

И. Л.: Това е текущ проект, все още работите по него, нали?

Г. Р.: Направихме два сезона на Prisoners of War, 24 серии. Искам да направя и трети сезон. Един от проблемите с успеха, за който споменахте преди малко, е времето. Сега съм зает с много проекти. „Похитени“  бе продукция, за която съм написал всяка дума, режисирал всяка серия, и чувствам изключително лична връзка със сериала. Затова не мога да оставя никой да ме замени в творческия му процес. Искам да има трети сезон. В главата ми е, но още не знам кога ще мога да го напиша.

И. Л.: Какъв ще бъде следващия Ви проект тогава?

Г. Р. : Работя върху мини сериали с HBO по книгата We are all completely beside our souls, и по минисериала „Шпионинът“ (The Spy), който разработвам от няколко години и много се вълнувам, тъй като ще започва скоро. И работя върху няколко пълнометражни филма. Но знаете ли, в моята професия едно от най-лошите неща е да говориш за това какво ще правиш в бъдеще. Проектите се провалят толкова лесно в Холивуд. Редно е да говориш за нещо, едва когато материалът предстои да бъде излъчен.

И. Л.: Благодаря Ви много за времето, което отделихте да разговаряте с нас!

Г. Р.: Аз Ви благодаря! Наистина се надявам българската публика да харесва „Похитени“ и да чувства връзката с него, която толкова много хора по света чувстват.

Цялото интервю с Гидеон Раф в „Светът е бизнес“ може да видите тук.

MIKA e онлайн списание за музика и лайфстайл, което отразява най-новото в музикалния свят както от страната, така и от чужбина. Таргета на списанието са активните хора (18-40 години), които се интересуват от музикални събития и градския начин на живот.

Продължете понататък

Горещо