Открийте ни и в
Jesus Christ Superstar

Култура

Държавна сигурност – предимство по наследство?

MIKA

публикувано

на

Какво е влиянието на Държавна сигурност върху обществото в годините на Студената война и след това и на кого служи тя? Доколко професионалните биографии на водещите офицери от системата доказват твърденията, че те са били пазители на националната сигурност? Това са едва част от въпросите, на които отговаря изследването „Държавна сигурност – предимство по наследство” (ИК „Сиела”) на Момчил Методиев и Мария Дерменджиева. Книгата е част от поредицата „Минало несвършено“ на Института за изследване на близкото минало.

В историята на ДС могат отчетливо да се разграничат две поколения офицери: първото оглавява службата веднага след 9 септември 1944 г. и е отговорно за големите репресии и чистки от края на 40-те и началото на 50-те години; представителите на второто навлизат в системата през 60-те и 70-те години, за да заемат ръководни позиции в края на комунизма и да изиграят важна роля в годините на прехода. Ценното изследване по темата „Държавна сигурност – предимство по наследство” очертава механизмите, по които е функционирала системата и търси причините за нейното по-широко обществено влияние, включително след края на комунизма. Написан въз основа на личните кадрови дела, в труда на Момчил Методиев и Мария Дерменджиева са възстановени професионалните биографии на 47 от най-известните офицери от Държавна сигурност от целия период на нейното съществуване. Книгата стъпва на убеждението, че публичното внимание следва да бъде фокусирано не само върху агентите и секретните сътрудници, колкото върху техните водещи офицери, които са съставлявали гръбнака на Държавна сигурност.

Авторите на „Държавна сигурност – предимство по наследство” (с подзаглавие „Професионални биографии на водещи офицери”) стигат до извода, че наличието на голяма агентурна мрежа превръща проблема за институционалната култура на Държавна сигурност във въпрос, който излиза извън коридорите на самата институция и извън времевите рамки на нейното формално съществуване. В книгата е разяснено още какви са били критериите за постъпване на работа, как е ставал растежът в йерархията и от какво са били мотивирани служителите на ДС; как точно са подбирани кадрите и наистина ли са били елитно образовани професионалисти, или просто „изваденият меч на пролетарската диктатура“, „очите и ушите на Партията и Народната власт“… Кадровите дела, които отразяват самооценката на институцията за нейните служители, не оставят никакво съмнение, че идеологическата зависимост и партийната лоялност не само са решаващи за цялостната дейност на Държавна сигурност, но и определят личностната характеристика и професионалния път на всеки един неин служител, категорични са Методиев и Дерменджиева.

Изданието е част от поредицата на Института за изследване на близкото минало „Минало несвършено”. В нея са още „Социалното инженерство. Политики за прием във висшите училища през комунистическия режим в България” на Пепка Бояджиева, „Българският соцреализъм: 1956, 1968, 1989. Норма и криза в литературата на НРБ” на Пламен Дойнов, „Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава” и др.

MIKA e онлайн списание за музика и лайфстайл, което отразява най-новото в музикалния свят както от страната, така и от чужбина. Таргета на списанието са активните хора (18-40 години), които се интересуват от музикални събития и градския начин на живот.

Продължете понататък

Култура

Неиздавана книга на Джани Родари излезе на български

MIKA

публикувано

на

от

Страховити пирати, избягал неаполитански затворник, венециански търговец-скъперник и кльощав несретник на име Арлекино се впускат в шеметно и комично приключение из страниците на „Призрачната гондола“ (ИК „Сиела“) от големия разказвач Джани Родари. Книгата, която не е издавана на български до момента, съдържа множество цветни илюстрации от художника Дамян Дамянов.

Небивала комбинация от (не)бивали събития среща група колоритни герои, които се втурват в средиземноморско приключение край бреговете на Италия в навечерието на Коледа през „хиляда шестстотин и някоя си година“. На страниците на непубликуваната у нас досега комедия дел артеПризрачната гондола“ от Джани Родари се натъкваме на повече от разнообразна палитра от образи, кой от кой по-пъстроцветен!

Докато търси какво да сложи в празния си стомах изгладнелият Арлекино попада случайно на маскирания венециански търговец Панталоне, който търси сина на багдадския халиф, за когото се очаква да е избягал от венецианския затвор Пиомби. Същият е издирван и от прочутия пират Али Бадалук, който наближава Града на гондолите на борда на кораба „Султанска брада“ в компанията на страховития си екипаж. Междувременно известният италиански капитан Тарталя поема към Ориента на борда на своя „Сан Марко“ – най-красивия кораб из Средиземноморието – също по следите на принца!

Кой капитан ще успее да стигне до избягалия принц пръв? Ще се оправят ли героите в бърканицата от разменени самоличности? И ще успее ли Арлекино да се измъкне невредим от пиратите… и да сложи в джоба си несметното съкровище, обещано от халифа на спасителя на сина му?

А когато в историята се намесват още прислужницата на Панталоне – Коломбина, неговият наскърбен племенник Линдоро, непрестанно преживящият хляб юнга на борда на „Сан Марко“ Маняпан, неаполитанският просяк Пулчинела, обърканият директор на затвора и няколко тъмничари, които намират удобно оправдание да не идат на работа – тогава венецианският карнавал наистина е в разгара си! Читателят трябва само да сложи маска и да се гмурне в тази непревеждана досега книга от любимия детски автор на поколения наред не само в Италия, но и по света.

Преводът на „Призрачната гондола“ от италиански е на Иво Йонков, а ориенталският дух и пъстротата на комедия дел арте са уловени от художника Дамян Дамянов както на корицата, така и в прекрасните цветни илюстрации към българското издание.

Продължете понататък

Галерия

Луис Басат се завръща в България за изложба в Националната галерия

MIKA

публикувано

на

от

снимка: ПР

Луис Басат, една от най-ярките креативни личности на нашето време, пристига в България за oткриването на изложбата „Колекция Басат. Съвременно изкуство в Испания“, която ще представи част oт произведенията от колекцията в Националната галерия, Двореца,  от 1 март до 9 април 2018. За създаването на една от най-значимите колекции за съвременно изкуство, известният рекламист ще разкаже в лекцията си „Животът на един колекционер“ на 28 февруари от 18 часа в изложбената зала на Roca – Експо Баня София. Събитията са основният принос на Испания към културната програма за председателството на България на Съвета на Европейския съюз.

Изложбата включва 84 творби на световноизвестни автори, ключови фигури за изкуството на XX век, като Пикасо, Миро, Барсело, Тапиес, Карел Апел, Александър Калдер, Анди Уорхоу и Кристо. Те ще бъдат представени лично от колекционера и от посланика на Кралство Испания в България Франсиско Хавиер Перес-Грифо и де Видес в официално откриване на 1 март от 18 часа.

В последите четиридесет години Луис Басат и съпругата му Кармен Ореляна създават „Колекция Басат” – един от най-представителните фондове с ключови произведения от историята на изкуството на XX век. От 1973 насам колекцията постоянно нараства с творби от международно признати артисти. Фондът разполага с над три хиляди образеца на живописта, скулптурата и графиката, които предлагат глобален поглед и върху каталунското и испанското изкуство от периода  след Гражданската война до наши дни. От 2009 седалището на колекцията е в Матарó, малко селище до Барселона, със споразумение между дружеството „Музей за съвременно изкуство в Матаро“ и „Колекция Басат”. Намира се в сградата „Нау Гауди”, първият архитектурен проект на Антонио Гауди от 1883.

Това е четвъртото посещение на колекционера в България. В края на 2016г.  той пристигна с 33 творби от личната си колекция на изложба в Националната галерия, Квадрат 500. Тогава той представи и последната си книга „Креативността“ на отворена лекция в Аулта на Софийския университет, на която присъстваха над 400 студенти, журналисти и професионалисти от рекламния бизнес. На тържествена церемония в Министерство на външните работи Луис Басат получи и отличието “Посланик на добра воля” от заместник-министъра на външните работи Румен Александров.

Луис Басат е един от най-известните испански рекламисти и колекционери. Семейството му е със сефарадско-еврейски корени и произхожда от Шумен. През 1912 се мести в Истанбул, минава през остров Корфу и се установява в Барселона. На 24-годишна възраст прочита „Изповедите на един рекламист“ на Дейвид Огилви, книга, която определя призванието му и чертае една дълга траектория, за да го превърне в най-известния испански рекламист в света. На 25 години създава своята първа рекламна агенция. През 1975 основава рекламната агенция Bassat & Asociados, днешната Bassat Ogilvy, част от Ogilvy & Mather Group. Развива едни от най-известните световни марки, организира рекламната кампания за Олимпийските игри в Барселона през 1992, носител е на над 400 награди в областта на рекламата. През 2004 името му фигурира в списъка на „Най-влиятелните мъже в рекламата”. През 2006, когато навършва 65 години и се пенсионира, Bassat Ogilvy е първа сред рекламните агенции на Иберийския полуостров.

Проектът се осъществява по инициатива на Институт Сервантес и Посолството на Испания в партньорство с Националната галерия в София,  Рока България, УниКредит Булбанк, Ogilvy Group Bulgaria и Фондация „Отворени изкуства“ и със  сътрудничеството на Столичната община.

Програма на събитията от посещението на Луис Басат в България:

/1 март, 11 часа – Национална галерия, Двореца, Бална зала, (пл. „Княз Александър I“ № 1)

// Пресконференция

/ 1 март, 18 часа – Национална галерия, Двореца,  (пл. „Княз Александър I“ № 1)

// Официално откриване „Колекция Басат. Съвременно изкуство в Испания“

Изложбата продължава от 1 март до 9 април 2018

/ 28 февруари, 18 часа – изложбената зала Roca – Експо Баня София

// Лекция „Животът на един колекционер“

Продължете понататък

Горещо