Открийте ни и в

Култура

„Княжество България“ – подробно историческо изследване на събитията

MIKA

публикувано

на

knqjestvo-bgИзлезе вторият том на дългоочакваното ново издание на „Княжество България“ (ИК „Изток Запад“). Изследването на историка Георги Г. Димитров обхваща периода от появата на османците на Балканския полуостров до навечерието на Руско-турската освободителна война. Събитията, засягащи българската история, са разгледани в широк геополитически контекст, а изпълненото с богат фактологичен, историографски и илюстративен материал издание е ценно за всеки, който се интересува от българската история.

Историкът Георги Г. Димитров започва втория том на своето изследване, озаглавено „Княжество България“, с навлизането на османците на Балканите. Авторът проследява взаимоотношенията между балканските държави и обръща специално внимание на политическата обстановка в България, Сърбия и Византия. Освен че проследява хронологично владетелите на османците с най-характерните събития от тяхното управление, той разглежда задълбочено и институцията на еничарите като съществен фактор в историята на империята.

В изданието са проследени бунтовете и въстанията на българите в хронологичен ред, а с фактологична точност са разгледани отношенията със съседните европейски държави и впоследствие – с Русия и с Великите сили. Авторът поставя акцент върху хайдутите и последвалото четническо движение, както и върху дейността на ключови фигури от българската история като Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Райна Княгиня и др.
Очевидец на много от събитията непосредствено преди Освобождението, Георги Димитров е допълнил спомените си с разкази на други съвременници и техните лични архиви.
Априлското въстание, неговите подготовка, избухване и потушаване са изследвани също подробно в книгата. Авторът се спира и върху участието на българите в освободителните борби на другите балкански народи, като проследява събитията, свързани с Цариградската конференция и създаването на Българската екзархия.

Георги Г. Димитров е проучил задълбочено историографията до момента на написване на „Княжество България“. Един от авторитетите, на които често се позовава, е Константин Иречек и неговият фундаментален труд „История на българите“.
Подобно на първата част, и вторият том на „Княжество България“ е детайлно историческо проучване върху опитите за постигане на независимост и политическите движения на българите през периода на османското владичество. Богатата фактология и разглеждането на събитията в широк геополитически конспект правят книгата важен източник за познаването на българската история. Една от основните цели на Димитров е чрез труда му българите да не забравят своите герои: „Но ако един народ не познава заслугите на своите отлични мъже, значи той не е достоен и да има такива синове.”

Георги Г. Димитров (1838-1906) e български учител, книжар, общественик. Срещнал поредица трудности в следосвобожденска България, той е принуден сам да финансира издаването на труда си „Княжество българия“, в резултат на което се разорява и умира в бедност. Показателен за живота на българския будител е текстът на некролога му: „Така загиват скромните ратници, които са жертвали живота си, за да издигнат пред света величието на своя народ.“

MIKA e онлайн списание за музика и лайфстайл, което отразява най-новото в музикалния свят както от страната, така и от чужбина. Таргета на списанието са активните хора (18-40 години), които се интересуват от музикални събития и градския начин на живот.

Продължете понататък

Култура

Ново издание на НБУ: „Киносценарият-написване и пренаписване“ от Светла Христова

MIKA

публикувано

на

от

Наскоро излезе от печат второ издание на „Киносценарият-написване и пренаписване: Теория и практика“ от Светла Христова. Книгата представя теоретично и популяризира доказани в практиката стандарти и изисквания за преподаване в областта на киносценаристиката. Тя проследява етапите, през които минава всеки сценарист в работата си. Целта ѝ е не просто усвояването на обем от знания, а в много по-голяма степен тяхното практикуване, благодарение на което ще придобиете сценарийни умения, адекватни на уменията на колегите ви по света. Книгата ще ви помогне да осъзнаете и усвоите кино езика на идеите, които имате, ще ви покаже авторските задачи в създаването на първия вариант (редакция) на сценария, както и втората, по-отговорна и сложна част от писането на сценария – пренаписването, за което у нас изобщо не е писано.

Проф. Мариана Евстатиева-Биолчева:

Освен точните и професионални практически указания, авторката очертава един много важен и неизбежен момент при писането на сценария – мисълта за възприятието и реакцията на ползвателя на художествения продукт – на зрителя. … Защото много често, когато адресатът не е важен за реализаторите, се появява огромното разминаване между авторите и публиката, а оттам и провал и на идеите, и на посланията на авторите, и на филма като цяло. Авторката обръща сериозно внимание на този проблем. Затова в етапа на пренаписването на сценария внимателно и мотивирано могат да се търсят онези професионални похвати, обобщени от авторката, които да позволят сценарият пълноценно и точно да постигне както художественото послание на авторите, така и органичната рецепция на зрителя.

Проф. д-р Ингеборг Братоева-Даракчиева:

Хабилитационният труд на д-р Светла Христова „Киносценарият – написване и пренаписване“ представлява единственият досега у нас труд върху процеса на пренаписване на филмовия сценарий.

Проф. д-р Станимир Трифонов:

Днешният кинематографичен процес в България има катастрофично незадоволена нужда от добри сценарии. А изследването на Светла Христова е забележително пособие, което може и ще помогне на киното ни в тази посока. … Не на последно място трябва да се отбележи полезността на труда в сферата на висшето образование по кино и телевизия.

Изданието може да се закупи с 10% отстъпка при избиране на наложен платеж за начин на плащане в електронната книжарница  на Нов български университет.

Продължете понататък

Култура

Излиза екотрилър за общество в преход от нобелистката Олга Токарчук

MIKA

публикувано

на

от

Отвъд всички теми, отвъд екокриминалното, вие ще чуете гласа на Олга. В тази книга животните са изписани с главна буква и това не е случайно, това е книга, която споделя едно твърдение на Дарвин, че животните са наши по-стари братя по болка.
Георги Господинов

Само най-изкусните писатели могат да си позволят да надскочат жанровите ограничения и дори да създават собствени литературни категории. Носителката на Нобеловата награда за литература Олга Токарчук е такава писателка. Критикувана в родната си Полша заради политическите си възгледи, с романа “Карай плуга си през костите на мъртвите” авторката си навлича и обвинения в екотероризъм. Романът излиза в обновения превод на Силвия Борисова и с логото на издателство ICU.

Представяте ли си творба, в която мистерията около едно убийство неусетно се преплита с влечението на главната героиня по астрологията, стъпва върху почитта към природата, за да намери своя концентриран израз в поезията на Уилям Блейк? Е, този смел и доказано успешен писателски експеримент очаква читателите в новото издание на “Карай плуга си през костите на мъртвите”.

В тази книга малко рисковано подреждам изключените от живота хора, които нямат пари, които ги няма реално в този свят, в една редица с животните, които също са безгласни и не могат да се борят за своите права. Така книгата се превърна в метафора за обществото в преход, наистина в нея има много места, които възхваляват гнева, казва самата Токарчук по време на визитата си в България през 2014 година.

“Карай плуга си през костите на мъртвите” ни пренася в граничното полско селце Плосковиж, където главната героиня Янина Душейко се е отдала на доброволно отшелничество. Идиличното спокойствие на мястото е нарушено от едно убийство, последвано от още едно, и от още едно. Обстоятелствата изглеждат подозрителни и макар госпожа Душейко – бивша учителка, любител астролог и застъпник за правата на животните – да не се вписва в традиционния образ на следовател, се превръща точно в това.

Разследването на убийствата обаче е само върхът на айсберга, умело използван от Токарчук за предаването на философските внушения, характерни за цялото ѝ творчество.

Почитта към всички живи същества и неразрушимата връзка с природата, насилието, с което свикваме, разпадът на ценностите и фалшивият морал – това са истинските жалони на иначе увлекателното като класическо кириминале повествование.

Всяка глава започва със стихове от поета Уилям Блейк, преведени от Спас Николов (повечето от стиховете вътре в главите са в превод на Владимир Левчев). Eпиграфите добавят щипка мистицизъм към повествованието и подготвят за навлизане в дълбочина. Постепенно се оказваме оплетени в мрежата на болезнени, важни теми, които сме свикнали да избягваме в забързаното ежедневие. Кой определя степента на значимост на живите същества? Редно ли е да си затваряме очите за жестокостта, облечена в хилядолетни навици? Какви са параметрите на справедливостта, очертани от собствения ни морален кодекс?

Наблюдателното око на Токарчук преобръща всичко така, както книгите ѝ пренареждат конвенционалните форми… Подобно на героите си, авторката не спира да се движи, да наблюдава зорко и да прави обобщения, нерядко гениални.
The New Yorker

Олга Токарчук е родена на 29 януари 1962 г. в Сулехов, Полша в семейство на учители. През 1985 г. завършва психология във Варшавския университет и известно време работи като терапевт в психиатрична клиника. Автор е на 17 книги. На български са преведени „Изгубената душа“, „Бегуни“ (с две издания), “Правек и други времена”, „Дом дневен, дом нощен”, „Последни истории”, сборникът разкази „Музика от много барабани” и “Карай плуга си през костите на мъртвите”, чието второ издание излиза сега.

Токарчук е едно от най-важните имена в съвременната полска и световна литература. Популярността ѝ е феноменална, а читателите ѝ я уважават най-вече заради добрия вкус, енциклопедичните познания, литературния ѝ и разказвачески талант, и – не на последно място – заради философската дълбочина на творбите ѝ.

Романът е екранизиран от полската режисьорка Агниешка Холанд. Филмът е със заглавие „Следи“ (Pokot).

През 2019 г. „Карай плуга си през костите на мъртвите“ е финалист за наградата Man Booker International.

Силвия Борисова е завършила СУ „Св. Климент Охридски“ и курсовете по полски език към Полския институт. Дебютира като преводач през 1978 г. и до момента има над 40 преведени книги. Била е кореспондент на bТV във Варшава. Сред превежданите от нея автори са Болеслав Прус, Ярослав Ивашкевич, Славомир Мрожек, Адам Загаевски, Юзеф Тишнер, Чеслав Милош, Анджей Вайда, Йежи Пилх, Павел Хюле и др. Превела е няколко книги на Олга Токарчук, като настоящото издание на „Карай плуга си през костите на мъртвите“ е второ и преработено.

Носителка на две награди на Съюза на преводачите, на високата държавна награда на Полша „Златен кръст“ за изключителни заслуги към полската култура и литература, както и на награда на полския Съюз на авторите ZAiKS за изключителни постижения в превода на полска литература.

Продължете понататък

Горещо