Открийте ни и в
Jesus Christ Superstar

Култура

Новата книга на Фредрик Бакман – трогателна история за втория шанс

MIKA

публикувано

на

Едно от най-силните пера в съвременна Швеция Фредрик Бакман отново доказва, че младостта не е порок  що се отнася до създаването на бестселъри. В третата си книга, издадена у нас – „Брит-Мари беше тук” – 35-годишният писател разказва историята на една 63-годишна жена, която хваща добавеното време, за да вкара пропуснатите голове на живота си.

Брит-Мари е била в услуга на близките си през цялата си младост. Най-характерните ѝ аксесоари са обсесивно-компулсивното ѝ разстройство, мрънкането и мъжът ѝ – досаден футболен запалянко. И ако това ви се струва карикатура на добре познат типаж, то образът на домакинята с 40-годишен семеен стаж се разгръща изцяло, когато тя решава да напусне неверния си мъж и се озовава в запустялото градче Борг. В Борг всичко е или затворено, или пред закриване, но вечно недоволстващата Брит-Мари успява да се впише в новата си среда и дори да получи нова възможност да обича и да бъде щастлива.

Брит-Мари беше тук” (ИК „Сиела”) е всъщност книга за втория шанс, любовта и започването отначало. С присъщия си свеж хумор Бакман ни прави близки до своята героиня и нейните особености. Двете лица на Брит-Мари ни гледат и от двете корици на художника Дамян Дамянов, който нарисува миналото и бъдещето, така че откъдето и да погледнете Брит-Мари, образът ще е винаги верен на същността.

Фредрик Бакман стана известен с хитовите романи „Човек на име Уве” и „Баба праща поздрави и се извинява”. Брит Мари е тук, защото авторът, както сам признава, все пак не е залял компютъра си с Фанта Екзотик. За което, сигурни сме, героинята от третия му роман щеше да има решение за почистване.

MIKA e онлайн списание за музика и лайфстайл, което отразява най-новото в музикалния свят както от страната, така и от чужбина. Таргета на списанието са активните хора (18-40 години), които се интересуват от музикални събития и градския начин на живот.

Продължете понататък

Кино

Гледаме “Смартфонът-Беглец” в конкурсната програма на София Филм Фест

MIKA

публикувано

на

от

Фантастичното приключение „Смартфонът-беглец“ на „Амрита Арт“ за първи път ще отвори портала на времето на специална прожекция в конкурсната програма на СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ на 17 март от 16:00 ч. в кино “Люмиер”.

Публиката, която ще заобича филма и ще заживее с приключенията на героите му, са всички малки и пораснали деца, за които мечтата да се озоват на пътешествие във времето е на прага на възможното и вероятното.

Тийнейджърите Фил, Анджи и Марко трябва да намерят пари за лечението на болното братче на Анджи, за да спасят живота му. В търсене на заровеното съкровище на Вълчан войвода, високотехнологичен смартфон се оказва машина на времето и ги пренася в миналото – сред страшни хайдути, където ги очакват големи приключения, но и много критични ситуации.

Спасявайки се чрез скок в настоящето, заедно с тях в днешния ден попадат самият Вълчан войвода и поп Мартин. Дали преживяванията на двамата хайдути в непознатия за тях днешен свят са по-необикновени от тези на нашите трима герои в света на миналото; дали ще успеят да намерят пари и да спасят болното дете – ще научите на 17-ти март от филма.

Лентата е разказ за нашите деца, които растат в свят на технологии, но успяват да се възползват от тях, за да творят добро и да побеждават в добри каузи.

Главните герои във филма са изиграни от Симеон Филипов, Матей Генчев и Василена Стоянова.

Продължете понататък

Култура

Излиза „Хазарски речник“, шедьовърът на Милорад Павич

MIKA

публикувано

на

от

На 23 февруари излиза ново българско издание на прочутия „Хазарски речник”, новаторския роман на Милорад Павич, провъзгласен за шедьовър.

Публикуван през 1984 година и претърпял множество издания и преводи на различни езици,  „Хазарски речник“ (превод: Христиана Василева, изд. Колибри) е написан в два екземпляра — мъжки и женски. Те се различават само в 15 реда, за които се твърди, че са ключови за цялостното разбиране на творбата. На основата на действително събитие – приемането на юдаизма от хазарите през VIII век, Павич изгражда художествена мистификация със средновековен привкус, ерудирана смесица от история, измислица, легенди и мистика, същинска енциклопедия на духа, един от ключовете към която дава самият той в интервю от 1990 г.: „Хазарски речник“ може да се възприема като „метафора на всеки малък народ, чиято съдба се определя от борбата между висши сили. Малкият народ винаги е под угрозата на чужди нему идеологии“.

По повод на мъжкия и женския екземпляр писателят подчертава: „Често са ме питали в какво се изразява разликата между мъжкия и женския екземпляр. Работата е там, че мъжът усеща света извън себе си, а жената носи вселената вътре в себе си. […] Иначе казано, това е образ на разпада на времето, което се дели на колективно мъжко и индивидуално женско време“.

Автор на нелинейна, интерактивна проза, Милорад Павич (1929-2009) остава един от най-почитаните и най-превеждани балкански писатели в света. Той е романист, поет, драматург, специалист по сръбска литература за периода ХVII–ХVIII век, преподавател и гост професор в редица европейски университети. Освен това е преводач на Пушкин и Байрон, член на Сръбската академия за наука и изкуство и на Европейското дружество за култура и нееднократно е сочен като най-достоен бъдещ носител на Нобелова награда. Произведенията му са осеяни с ребуси, парадокси, символи и лабиринти, а сам той обяснява главозамайващия си успех така: „Моите книги приличат на шведска маса. „Вземаш си каквото искаш и колкото искаш, без значение от кой край на масата ще започнеш.”

Продължете понататък

Горещо