Павел Писарев: „Спирали са филми по време на соца и това е жестока работа“

share on:

снимка: PR

“Спирали са филми по време на социализма и това е жестока работа. Това е било голяма травма за режисьора, за артиста, за сценариста, за писателя. Обаче не казвали защо ги спират. Ходили един друг да се клепат. Казвали, че някой филм бил антипартиен, защото ги е било яд, че е много хубав. Българската завист е огромна“, каза Павел Писарев, директор на Българската кинематография през 70-те години на миналия век, в предаването „Провокативно“. Заедно с водещата Милена Фучеджиева обсъдиха темата за забранените филми през соца.

Писарев разказа, че започва да работи в Българската кинематография през 1971 г., когато филмопроизводството се увеличава и били по-спокойни времена.

“Когато отидох в киното, работата беше кротка. Тези периоди бяха минали – тогава не е имало един спрян филм, не са ме викали да ми се карат. Като отидох в киното, ме извика Тодор Живков и ми каза: “С кино няма да се занимава никой. Всеки си има мнение, няма да слушаш никого. Ако имаш проблеми, ще идваш при мене. Киното е разбито, трябва да се оправи. Трябва да ходите по фестивали”. Обади се по телефона на Павел Матев, той беше министър по това време, за да ни увеличат командировъчните за чужбина. Каза му да не се занимава с киното“, разказва Писарев и си спомня, че в началото Тодор Живков и Станков Тодоров идвали да гледат филми в киноцентъра, а след това започнали да им носят готовите ленти на място.

„Започнаха да гледат филми с приятели във вилите си. Имаха си свой оператор, който беше наш човек и ни казваше кой филм се е харесал, какви са отзивите. Тодор Живков ходеше на всички пиеси и гледаше много филми – по два на вечер, но само български и съветски, не гледаше западно кино. Вълнуваха го тия неща. От МВР-то не се интересуваше – не ядеше и не пиеше с тях, но с нас, кинаджиите, се събираше 4-5 пъти годишно“, споделя още той.

На въпроса дали Тодор Живков е поръчвал създаването на филм, Писарев отговори: “Само един път на Леда беше казал да направи филм. Те се познават от преди 9 септември, защото той е бил продавач в рибен магазин на ул. “Леге”, а Мишо Мишев, неговият приятел, който беше министър, беше собственик на магазина. Леда продавала обувки до тях. Тодор Живков дойде в телевизията и започнаха да говорят за риба и обувки, и тогава разбрах откъде се познават. Та, Леда един ден идва при нас, събира ръководството на телевизията, и казва: “Бях при другаря Живков. Той каза: „Добре де, има Робин Худ за децата – не може ли нещо българско да направите? Например как гонят Васил Левски.” И така направихме “Джингиби“.

Писарев разказа и как са се разпределяли средствата за кино и култура тогава и че проблемът с липсата на средства не е стоял пред него: “Колкото пари искахме, толкова даваха за изкуството, не само за киното. Ходех при шефа на Плановата комисия, за да ни се одобри годишният план. Той натискаше един звънец и викаше: “Даваме”. Ние имахме 120 млн. зрители годишно, 3000 кина. Имахме достатъчно доходи, давахме на държавата приходи, защото хората купуваха билети”.

Цялото интервю с Павел Писарев може да гледате тук.

share on: