Открийте ни и в

Интервю

Павел Писарев: “Спирали са филми по време на соца и това е жестока работа”

MIKA

публикувано

на

снимка: PR

“Спирали са филми по време на социализма и това е жестока работа. Това е било голяма травма за режисьора, за артиста, за сценариста, за писателя. Обаче не казвали защо ги спират. Ходили един друг да се клепат. Казвали, че някой филм бил антипартиен, защото ги е било яд, че е много хубав. Българската завист е огромна“, каза Павел Писарев, директор на Българската кинематография през 70-те години на миналия век, в предаването „Провокативно“. Заедно с водещата Милена Фучеджиева обсъдиха темата за забранените филми през соца.

Писарев разказа, че започва да работи в Българската кинематография през 1971 г., когато филмопроизводството се увеличава и били по-спокойни времена.

“Когато отидох в киното, работата беше кротка. Тези периоди бяха минали – тогава не е имало един спрян филм, не са ме викали да ми се карат. Като отидох в киното, ме извика Тодор Живков и ми каза: “С кино няма да се занимава никой. Всеки си има мнение, няма да слушаш никого. Ако имаш проблеми, ще идваш при мене. Киното е разбито, трябва да се оправи. Трябва да ходите по фестивали”. Обади се по телефона на Павел Матев, той беше министър по това време, за да ни увеличат командировъчните за чужбина. Каза му да не се занимава с киното“, разказва Писарев и си спомня, че в началото Тодор Живков и Станков Тодоров идвали да гледат филми в киноцентъра, а след това започнали да им носят готовите ленти на място.

„Започнаха да гледат филми с приятели във вилите си. Имаха си свой оператор, който беше наш човек и ни казваше кой филм се е харесал, какви са отзивите. Тодор Живков ходеше на всички пиеси и гледаше много филми – по два на вечер, но само български и съветски, не гледаше западно кино. Вълнуваха го тия неща. От МВР-то не се интересуваше – не ядеше и не пиеше с тях, но с нас, кинаджиите, се събираше 4-5 пъти годишно“, споделя още той.

На въпроса дали Тодор Живков е поръчвал създаването на филм, Писарев отговори: “Само един път на Леда беше казал да направи филм. Те се познават от преди 9 септември, защото той е бил продавач в рибен магазин на ул. “Леге”, а Мишо Мишев, неговият приятел, който беше министър, беше собственик на магазина. Леда продавала обувки до тях. Тодор Живков дойде в телевизията и започнаха да говорят за риба и обувки, и тогава разбрах откъде се познават. Та, Леда един ден идва при нас, събира ръководството на телевизията, и казва: “Бях при другаря Живков. Той каза: „Добре де, има Робин Худ за децата – не може ли нещо българско да направите? Например как гонят Васил Левски.” И така направихме “Джингиби“.

Писарев разказа и как са се разпределяли средствата за кино и култура тогава и че проблемът с липсата на средства не е стоял пред него: “Колкото пари искахме, толкова даваха за изкуството, не само за киното. Ходех при шефа на Плановата комисия, за да ни се одобри годишният план. Той натискаше един звънец и викаше: “Даваме”. Ние имахме 120 млн. зрители годишно, 3000 кина. Имахме достатъчно доходи, давахме на държавата приходи, защото хората купуваха билети”.

Цялото интервю с Павел Писарев може да гледате тук.

MIKA e онлайн списание за музика и лайфстайл, което отразява най-новото в музикалния свят както от страната, така и от чужбина. Таргета на списанието са активните хора (18-40 години), които се интересуват от музикални събития и градския начин на живот.

Продължете понататък
Реклама Solar Christmas 2017

Интервю

Първата жена, изкачила всички 14 осемхилядници без кислород пред “Директно” по Bulgaria ON AIR

MIKA

публикувано

на

от

снимка: Bulgaria ON AIR

Герлинде Калтенбрунер – първата жена, изкачила всички 14 осемхилядници без допълнителен кислород, с ексклузивно интервю за „Директно“ по Bulgaria ON AIR.

За най-опасните и запомнящи се моменти от годините й като алпинист до момента и за изкачването на К2, след поредицата от опити да достигне върха – вижте цялото интервю на Юлия Христова с Герлинде Калтенбрунер.

Продължете понататък

Интервю

6 неща, които не знаете за най-успешния датски автор Юси Адлер-Улсен

MIKA

публикувано

на

от

Досега на сцената на скандинавския трилър доминираха шведи и норвежци – Стиг Ларшон, Хокан Несер, Ю Несбьо, Карин Фосум, но и Дания може да се похвали със свое голямо име. Юси Адлер-Улсен вече е носител на множество награди в родната си страна, престижния „Стъклен ключ”, връчван за най-добър скандинавски криминален роман, както и наградата „Бари” за най-добър криминален роман на годината, издаден в САЩ и Канада. Книгите му вече са преведени на над 40 езика, а 11000 екземпляра от тях се продават на ден в цял свят. Юси Адлер-Улсен дебютира като автор на 47 години, а животът му преди да се отдаде изцяло на писането е всичко друго, но не и скучен…

Кариерата на бащата на Юси, известния психиатър и сексолог Хенри Улсен, се е развивала главоломно и семейството се е местело от град на град и от болница в болница. Един от най-ярките му спомени датира именно оттогава. На осем години, докато семейството живее в психиатричен комплекс в Зеландия, Юси вижда мъж, затворен в клетка, който крещи в изстъпление. Тогава баща му се приближава и му обяснява, че и този човек някога е бил дете – точно като Юси. От този миг нататък Юси никога не е избягвал сблъсъка и срещите с хора с проблеми. Животът в психиатричната болница и досегът с болни хора го е направил чувствителен към човешкото нещастие и го е научил да проявява разбиране и емпатия. Недоумява защо някои хора старателно пазят децата си от сблъсъка с погребения например. Смята, че това е част от живота и не бива да бъде тема табу. Благодарен е на баща си, че го е направил съпричастен към професията си, вместо да го изолира от пациентите си.

Започнал е да пише, след като е напуснал позицията си на административен директор в издателство „Бониер“. Искал е да има повече време за себе си и да може да приготвя палачинки на сина си, да играе с него футбол, да се отдаде и на музиката, едно от любимите му занимания. Видял е как хората от издателския бранш си отиват без време. Кратките срокове и напрежението съкращават живота на мнозина негови колеги.

Като млад заедно със съпругата си Хене отваря магазин за комикси – „Пегас“. Навлиза в издателския бранш като редактор на списания и комикси. Смята, че именно магазинът за комикси, наред с необичайното му детство, са го формирали като писател с тънък усет за човешката душевност.

Пътува много; приблизително 135 дни в годината не е в дома си.

Той казва, че само две неща могат да състарят човека: липсата на креативност и липсата на любознателност. Самият той винаги се е вълнувал от новото и продължава да се вълнува.

Книгите от серията за специален отдел „Q“ ще бъдат десет, засега Юси е стигнал до седмата. Но пък държи рекорда за най-голям първоначален тираж в историята на Дания – шестият случай, „Безгранично“, е отпечатан във фантастичните 230 000 екземпляра.

 

Продължете понататък

Горещо