Открийте ни и в

Култура

„Памет и справедливост” от Даниела Колева – как помним комунизма и защо?

MIKA

публикувано

на

„Памет и справедливост” на Даниела Колева, с подкрепата на Института за изследване на близкото минало, е съществен принос към разбирането на съвременното българско общество.

По книжарниците излезе „Памет и справедливост” на Даниела Колева – задълбочено проучване на начините, по които българското общество се справя с комунистическото си минало. Кои са институциите на нашата памет, можем ли да говорим за политика на истината, кой си припомня, как и защо?

9 май, паметникът на Съветската армия в София, тържеството за Деня на победата. Звучат съветски военни песни, две жени продават червени карамфили, а трета – руски и български флагчета. Мъж с бастун обяснява: „Така сме възпитани. Като знаеш колко хиляди, милиони са се жертвали за този ден, не можеш да си останеш вкъщи.” Усеща се поколенческа солидарност. 1 февруари, Мемориалът на жертвите на комунизма пред НДК. Говори възрастен мъж, оцелял лагерист от Белене. Възрастна жена се взира в стената с имената, търси някого. Разперва безпомощно ръце и полага хризантемата си до оброчния кръст. Две места на памет, между които зее непреодолима пропаст.

„Памет и справедливост” на Даниела Колева, част от мащабната инициатива на Института за изследване на близкото минало, ни повежда по пътя на разтърсващо изследване на паметта – паметта, която пазим и чрез която живеем. Фокус на книгата е паметта за комунистическото минало на България – „официалната” памет, която намира израз в медиите, ритуалите, филмите, книгите и дори градската среда, и всекидневната памет, предавана чрез разкази на индивиди, семейства, поколения и малки местни общности.

Но тук трудно може да се говори за споделеност – наблюдава се все по-голямо разпокъсване в обществото. Съвременниците ни призовават миналото, за да дадат морална увереност на политически дебати. Създават се условия за политизация. Различни социални актьори се противопоставят един на друг в полето на паметта, което се превръща в огледало на интереси. Съвременна България се състои от два архипелага от изолирани острови – моралните им стандарти са различни, а версиите им за миналото са непримирими. Линиите, които разделят архипелазите, не са част от обикновен дебат – те са фронтови линии на воините на паметта, които защитават различни виждания за значението и последиците от комунизма.

Хладнокръвно и безпристрастно Даниела Колева задава въпросите: Как се помни близкото минало? Как социализмът/комунизмът се изгражда като публична и културна памет? Дали тези процеси са различни в отделните посткомунистически страни? Какво е отношението между официалната и всекидневната памет? А между паметта и усещането за справедливост? Как личните спомени са повлияни от обществените нагласи? Дали промяната на официалната памет засяга личните, биографични спомени?

„Памет и справедливост” събира стотици интервюта с хора от различни населени места в България и различни професии, множество писмени свидетелства и разговори със събеседници от няколко международни инициативи, включително Александър Кьосев и Борислав Скочев (автор на „Концлагерът „Белене” 1947-1987”). В атмосферата на един от най-мащабните демократични протести в страната „Памет и справедливост” е навременно и необходимо изследване на алтернативните разкази за миналото, които формират културата на нашата памет.

MIKA e онлайн списание за музика и лайфстайл, което отразява най-новото в музикалния свят както от страната, така и от чужбина. Таргета на списанието са активните хора (18-40 години), които се интересуват от музикални събития и градския начин на живот.

Продължете понататък

Култура

Разменени сърца в „Донорът” от Клеър Макинтош

MIKA

публикувано

на

от

Бестселъровата авторка Клеър Макинтош се завръща с кратка новела, която обединява напрегнатия ритъм на трилърите ѝ с дълбоко личната история на едно семейство.

Клеър Макинтош, автор на бестселъровите психологически трилъри „Оставих те да си отидеш”, „Виждам те” и „Игра на лъжи” и съкровената „След края”, ни кара да преразгледаме най-дълбоките си страхове в напрегнатата драма „Донорът”.

Малко след като тийнейджърката Мег получава животоспасяваща трансплантация на сърце, майка ѝ Лизи получава писмо от жена на име Карън, която се представя като майката на донора. Непознатата жена иска да се запознае с детето, в чиито гърди бие сърцето на нейния син, загинал при ужасна злополука. Лизи има основателни причини да се тревожи – донорството винаги се случва анонимно и връзката между пациентите не се насърчава по никакъв начин. Но може ли да откаже на жената, чиято плът и кръв е причината Мег да живее – особено когато сама разбира майчината мъка по загубата?

Лизи взема решение да се срещне с другата жена. Всичко ще протече бързо и лесно, и тя дори няма да споделя на приятелите си какво е решила, защото те със сигурност не биха одобрили. Но каква е цената на тайната? Какво в действителност иска Карън? Превръща ли се Лизи в чужденец в собствения си дом? И колко от това, което Лизи си мисли, че вижда, е реалност?

С добре познатия си стил Клеър Макинтош приковава читателите от първата до последната страница в бързо ескалиращ трилър, в който обратите се сменят с главозамайваща скорост. Макинтош преплита моралната дилема дали е добра идея да се срещнете с хора, чиято загуба е спасила живота на вашите близки, емоционалната тема за донорството на органи и майчината отговорност с деликатен психологически ужас, който остава с читателя дълго след като затвори книгата.

Клеър Макинтош дебютира с трилъра „Оставих те да си отидеш”, който веднага се превръща в най-бързо продаващата се книга на изгряващ автор в криминалния жанр. Романът ѝ печели най-престижната награда за криминална литература във Великобритания – Theakstons Old Peculier Crime Novel, като побеждава доказани имена като Дж. К. Роулинг („Хари Потър”, „Зовът на кукувицата”). Докато в трилърите си Макинтош стъпва върху дългогодишния си опит в Службата за криминални разследвания, в новелата „Донорът” тя изправя една майка срещу най-дълбоките ѝ страхове и най-тежкото предизвикателство.

Продължете понататък

Lifestyle

КО-ОП представя изложба на уникални ръчно изработени килими и аксесоари за дома

MIKA

публикувано

на

от

снимка: ПР

Експозицията е част от представянето на новия български бранд SUBCULTURA 

Форми, цветове, традиция и съвременност са ключовите елементи от нестандартната изложба на ръчно изработени килими и аксесоари за дома, която ще бъде показана в пространството за работа, изкуство и събития КО-ОП от 27 октомври до 1 ноември. Изложбата е част от официалното представяне на SUBCULTURA – изцяло български нов бранд за ръчно изработени килими и декорация за дома.

Използването на естествени висококачествени материали като 100% вълна, лен и глина са в основата на идеологията на SUBCULTURA, а продуктите им съчетават традиция с ярки цветове, нестандартни форми, изчистени линии и отличителен съвременен дизайн.

„Килимът се счита за важна културна и семейна ценност. Наследство, което се предава през поколенията заради своята художествена стойност и майсторство на тъкачите, които на ръка са създавали произведенията си. Устойчив и неостаряващ. Килимът съдържа духа на своето време. Сякаш носи някаква магическа сила. Той обикновено се превръща в център на дома и ни доставя необичайна радост”, споделят създателите на бранда.

Плод на много любов, труд и вдъхновение, красивите ръчно изработени килими и аксесоари на SUBCULTURA ще се настанят удобно в галерията на КО-ОП, където ще могат да бъдат посетени до 1 ноември, неделя.

Повече информация за SUBCULTURA може да откриете ТУК, а относно изложбата и официалното откриване, следете събитието във Facebook ТУК.

Предвид ситуацията с Covid-19 в рамките на изложбата ще бъдат предприети всички необходими мерки за сигурност. В галерията ще се допуска едновременно само определен брой хора, като броят им ще бъде съобразен с размерите на пространството и препоръките за спазване на социална дистанция.

Продължете понататък

Горещо