Открийте ни и в

Интервю

“Плантек“: “Бретон е уникална земя със собствен език, собствена музика и собствени танци“

MIKA

публикувано

на

Фотография © Личен Архив „Плантек“

Френската група „Плантек“ от Бретон – привличащи и танцувални, безумни, диви и мощни. Пионери на новата вълна на бретонската музика през последните десет години, „Плантек“ ни повеждат със своята иконична визия на фестивалната сцена, като в същото време непрекъснато се развиват движейки се напред към техния музикален хоризонт. След последното си двегодишно турне, триото се завръща в студио и записва своя нов албум, където се пресичат акустичен и електронен звук, създаващ свят без граници…
Неизбежно преживяванията по време на многобройните турнета в Европа и по света през последните години доведоха до много срещи с други артисти и така се роди идеята за сътрудничество с някои от тях. Новият албум, озаглавен “Контакт”, съдържа 13 песни и е символ на Бретон без граници. Албумът ще бъде представен от групата на живо за първи път в България на 24ти септември в „Двореца“ – Балчик по време на 8то издание на международния арт форум „БезГраници“.

Междувременно Румяна Тенева се среща с Яник Плантек, за да му зададе няколко въпроса.

Какво беше усещането когато се качихте на сцената за първи път?

Ние станахме музиканти, когато бяхме тийнейджъри, но професионалната ни кариера реално започна през 2000 г. като дует (китара и бомбарда). Имахме лудото усещане, че в публиката всички танцуват заедно. Направихме няколкомесечно турне като дует с името „Братя Плантек“ и тогава срещнахме други музиканти, но запазихме „Плантек“ като име на групата. Няколкократно сме променяли тотално състава за 10 години, били сме от двама до седем музиканта и издадохме 6 албума. Тогава Джибрил
се включи в групата като „машинист“ и с него направихме още 3 албума. Последният се казва „Контакт“, записахме го в Бретон във Франция и го смесихме в Полша.

Какво мислите за липсата на граници в изкуството и между хората на изкуството?

Това е, което ние търсим в изкуството. Ние настина харесваме всякакви художествени проекти без граници. В началото на историята на „Плантек“, работихме с две момичета, които танцуваха и жонглираха на сцената. Беше фантастично! По същия начин имаме сътрудничество с един художник – Винсент Фонф и той твори заедно с нас на сцената. Неговото рисуване е ритмично, живо и се получава нещо много хубаво и откачено.

Този септември ще бъде Вашето второ посещение в България на форума „БезГраници“, какви резултати имахте
след последния форум – преди 4 години и какво очаквате от сегашното издание през септември 2017?

На последния фестивал „БезГраници“, ние срещнахме много хора (музиканти, артисти, художници, журналисти, менажери, музикални агенти…) включително двама шефове на музикални агенции: Патрик де Лоекер и Ян Смит, с когото вече работим четири години. Имаме усещането , че форума е средище на хора с открито съзнание и не само от гледна точка на изкуствата, но и от човешка гледна точка. Следващият месец ще имаме удоволствието да представим нашия нов албум, както и нашето шоу с видео прожекция на живо. Очакваме да направим повече контракти с хора от различни страни, от различни музикални и артистични вселени.

Как можете да опишете музикалния си стил на кратко?

Нашата музика е смес между бретонски народни танцови ритми , наши собствени композиции и електронна музика. На сцената бих казал, че имаме някакъв вид рок енергия.

Има ли връзка между вашата музика и Вашата родна земя?

Разбира се, че има връзка. Бретон е уникална земя със собствен език, собствена музика и собствени танци. С всеки ден повече млади хора в Бретон започват да учат бретонски език, има и много групи които вдъхват живот на бретонската музика. Наистина е много важно за „Плантек“ създаването на мост между миналото и бъдещето, ето това се опитваме да правим всеки ден.

Какви са Вашите бъдещи артистични планове?

Работим върху нашия девети албум, нови композиции и сътрудничество с различни артисти от различни области.

Моля напишете нещо за феновете на Вашата група в България:

Nous sommes très heureux de revenir en Bulgarie car nous en gardons un excellent souvenir et nous avons
hâte de vous présenter notre dernier disque.

(Ние сме настина доволни да се върнем отново в България, защото запазихме прекрасни спомени и също
така сме щастливи да представим пред вас нашия нов албум.)

Интервюто е реализирано със специалното съдействие на арт мрежа „Скендерман“ във връзка с
осмото издание на Международния арт форум „БезГраници“. Фестивалът е продукция на „Стопанска камара“ – Варна,
„Двореца“ – Балчик и арт мрежа Скендерман.

MIKA e онлайн списание за музика и лайфстайл, което отразява най-новото в музикалния свят както от страната, така и от чужбина. Таргета на списанието са активните хора (18-40 години), които се интересуват от музикални събития и градския начин на живот.

Продължете понататък
Реклама Solar Christmas 2017

Интервю

Първата жена, изкачила всички 14 осемхилядници без кислород пред “Директно” по Bulgaria ON AIR

MIKA

публикувано

на

от

снимка: Bulgaria ON AIR

Герлинде Калтенбрунер – първата жена, изкачила всички 14 осемхилядници без допълнителен кислород, с ексклузивно интервю за „Директно“ по Bulgaria ON AIR.

За най-опасните и запомнящи се моменти от годините й като алпинист до момента и за изкачването на К2, след поредицата от опити да достигне върха – вижте цялото интервю на Юлия Христова с Герлинде Калтенбрунер.

Продължете понататък

Интервю

6 неща, които не знаете за най-успешния датски автор Юси Адлер-Улсен

MIKA

публикувано

на

от

Досега на сцената на скандинавския трилър доминираха шведи и норвежци – Стиг Ларшон, Хокан Несер, Ю Несбьо, Карин Фосум, но и Дания може да се похвали със свое голямо име. Юси Адлер-Улсен вече е носител на множество награди в родната си страна, престижния „Стъклен ключ”, връчван за най-добър скандинавски криминален роман, както и наградата „Бари” за най-добър криминален роман на годината, издаден в САЩ и Канада. Книгите му вече са преведени на над 40 езика, а 11000 екземпляра от тях се продават на ден в цял свят. Юси Адлер-Улсен дебютира като автор на 47 години, а животът му преди да се отдаде изцяло на писането е всичко друго, но не и скучен…

Кариерата на бащата на Юси, известния психиатър и сексолог Хенри Улсен, се е развивала главоломно и семейството се е местело от град на град и от болница в болница. Един от най-ярките му спомени датира именно оттогава. На осем години, докато семейството живее в психиатричен комплекс в Зеландия, Юси вижда мъж, затворен в клетка, който крещи в изстъпление. Тогава баща му се приближава и му обяснява, че и този човек някога е бил дете – точно като Юси. От този миг нататък Юси никога не е избягвал сблъсъка и срещите с хора с проблеми. Животът в психиатричната болница и досегът с болни хора го е направил чувствителен към човешкото нещастие и го е научил да проявява разбиране и емпатия. Недоумява защо някои хора старателно пазят децата си от сблъсъка с погребения например. Смята, че това е част от живота и не бива да бъде тема табу. Благодарен е на баща си, че го е направил съпричастен към професията си, вместо да го изолира от пациентите си.

Започнал е да пише, след като е напуснал позицията си на административен директор в издателство „Бониер“. Искал е да има повече време за себе си и да може да приготвя палачинки на сина си, да играе с него футбол, да се отдаде и на музиката, едно от любимите му занимания. Видял е как хората от издателския бранш си отиват без време. Кратките срокове и напрежението съкращават живота на мнозина негови колеги.

Като млад заедно със съпругата си Хене отваря магазин за комикси – „Пегас“. Навлиза в издателския бранш като редактор на списания и комикси. Смята, че именно магазинът за комикси, наред с необичайното му детство, са го формирали като писател с тънък усет за човешката душевност.

Пътува много; приблизително 135 дни в годината не е в дома си.

Той казва, че само две неща могат да състарят човека: липсата на креативност и липсата на любознателност. Самият той винаги се е вълнувал от новото и продължава да се вълнува.

Книгите от серията за специален отдел „Q“ ще бъдат десет, засега Юси е стигнал до седмата. Но пък държи рекорда за най-голям първоначален тираж в историята на Дания – шестият случай, „Безгранично“, е отпечатан във фантастичните 230 000 екземпляра.

 

Продължете понататък

Горещо