Открийте ни и в

Култура

Роман разплита мистерията около принцеса Анастасия Романова

MIKA

публикувано

на

Бестселърът на „Ню Йорк Таймс“ разказва историята на самозванката Ана Андерсън

Убита или оцеляла е най-малката дъщеря на последния руски император – принцеса Анастасия, след екзекуцията на монархическото семейство през 1918-а? Това е една от най-големите мистерии на XX век, която витае над три континента повече от петдесет години. Сега загадката оживява в книгата „Аз съм принцеса Анастасия“ от Ариел Лоуън, вече по книжарниците от издателство „Кръг“.

Този майсторски замислен и написан трети исторически роман на американската писателка попадна в списъка на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“ още с публикуването си през 2019-а. Оприличаван е на филмовите шедьоври „Талантливият мистър Рипли“ и „Мементо“.

На 17 юли 1918-а по директни заповеди на Ленин болшевишката тайна полиция затваря цялото имперско семейство в мрачното мазе на Ипатиевата къща в Екатеринбург, където са безпощадно разстреляни. Твърди се, че никой не оцелява. Но две години по-късно млада жена със силна прилика с Анастасия Романова е извадена трепереща и измръзнала от канала в Берлин. Отказвайки да обясни присъствието си в студената вода и да благодари на спасителите си, тя е откарана в болницата, където се оказва, че тялото й е покрито с ужасяващи белези. Когато най-накрая проговяря, изплашената, загадъчна млада жена казва, че е руската велика княгиня, четвъртата и най-малка дъщеря на последния император на Русия Николай II Романов и императрица Александра Фьодоровна.

В Европа започват да се разпространяват слухове, че Анастасия е преживяла клането в Екатеринбург. Стари врагове и нови заплахи започват да се пробуждат. Някои вярват, че жената е самозванка, която се цели единствено в богатството на Романови, на име Ана Андерсън. През годините много момичета из Европа ще се представят за избягалате принцеса. Всички те са наричани лъже-княгини. Но сред тях най-известна е Ана, която до края на живота си води дела за признаване на самоличността й и не се отказва от твърденията си. Крадла на самоличност ли е тя? Мистерията около това коя е тази жена и какво всъщност се е случило с Анастасия Романова периодично избухва в медиите и сред обществото. Приказката на Андерсън е вдъхновила и много книги и филми. Най-известният сред тях е „Анастасия“ от 1956-а, който донася на Ингрид Бергман „Оскар“ за ролята ѝ на Анастасия/Ана. 

Ариел Лоуън преосмисля историите на руската принцеса и непознатата Ана, преплитайки съдбите на двете жени. Позовава се на факти от многото биографии на госпожа Андерсън изучава болшевишката история повече от година, използва откъси от статии във вестници, цитати от писма и съдебни решения. Голяма част от събитията и разговорите, които пресъздава, наистина са се случили, но все пак тя уточнява, че е работила по-свободно с документалния материал, за да напише романа си. И наистина тя майсторски успява да убеди читателя, че историята може да бъде пренаписана. Съмненията около самоличността на Ана остават до последната страница.  

Тази ужасяваща и заплетена сага ни пренася в Русия след революцията, през 20-те в Германия и Франция, чак до последните дни на Ана в Щатите (тя умира през 1984-та на 87 години в Шарлътсвил, Вирджиния). Лоуън пресъздава умело живота под домашен арест на имерското семейство – какви бижута са зашили в дрехите си, какви са били отношенията им с прислугата. Някои от действителните хора около Романови са обединени в един образ, а други липсват, трети са с променени имена, но всички оживяват по страниците на „Аз съм принцеса Анастасия“.

MIKA e онлайн списание за музика и лайфстайл, което отразява най-новото в музикалния свят както от страната, така и от чужбина. Таргета на списанието са активните хора (18-40 години), които се интересуват от музикални събития и градския начин на живот.

Продължете понататък

Култура

Излизат „Басни за деца“ от Жан дьо Лафонтен

MIKA

публикувано

на

от

На 29 май излизат „Басни за деца“ (изд. Колибри) от Лафонтен в превод на Атанас Далчев и Александър Муратов. Художник на изданието е Люба Халева.

Кой не знае басните на Лафонтен? Повече от три столетия малки и големи в целия свят черпят поуки и мъдрост от приказните му герои. А когато до този вълшебен свят се докосне поетическо перо, магията става двойна. В това томче са събрани емблематични басни за деца от френския класик, поднесени на български от Атанас Далчев и Александър Муратов, двама изкусни майстори на стихотворната реч!

Жан дьо Лафонтен (1621-1695) е сред най-популярните баснописци в световната литература. През 1684 г. Лафонтен става член на Френската академия. Известно време се интересува от философия, а през последните години от живота си се обръща към религията. През периода 1665-1685 г. излизат няколко тома от неговите „Приказки“. Сюжетите в повечето случаи не са оригинални, но Лафонтен им дава оригинална поетична обработка и идейно-естетически смисъл, в който се оглежда неговата съвременност. Той се придържа към националните традиции и ги изразява лаконично, сатирично, с иронично-шеговита изобличителност. Пише истории за животни, в които се казват много истини за хората – за техните недостатъци и честолюбиви желания, за глупавите положения, в които нерядко изпадат. От творчеството на Лафонтен до нас са стигнали и романът „Любовта на Психея и Купидон“, комедиите „Евнух“ и „Раготен“, оди, както и безсмъртните му басни, събрани в 12 тома. За басните той черпи идеи от Езоп и Федър и от френското народно творчество: „Аз уча от делата на всички майстори в поезията свята и като тях стремя се тя да дава винаги храна на мисълта“. Но творбите на Лафонтен не са така наставнически, както у Езоп, и са написани в мерена реч.

Басните за деца на Жан дьо Лафонтен разкриват дълбоката същност на човешката природа. Авторът осмива порочни нрави, които нямат давност: лицемерието, ласкателството, егоизма, глупостта, малодушието, горделивостта.

Продължете понататък

Галерия

Първата платформа, подкрепяща художници в направление историческа живопис в България вече е факт

MIKA

публикувано

на

от

снимка: ПР

От 6-ти май до 24-ти май се проведе изложба-конкурс „Историческа живопис“, която е първата такава изложба, провеждана в България през последните 30 години. В изложбата взеха участие художници от 5 държави – Русия, Казахстан, Германия, Украйна и България. Всички те са рисували своите картини на българска тематика и припознават българската история като собствена. 

Изложбата се осъществи с цел подпомагане на живописци, които творят своите картини на историческа тематика и по-конкретно –  антична и средновековна история, случила се по нашите земи.

Изложбата се проведе в 2 етапа – избор на публиката и оценки от квалифицирано жури. В журито, съставено от специалисти, взеха участие проф. Маргарита Ваклинова, проф. Аксиния Джурова и доц. Николай Нинов. Оценките на публика и жури бяха с еднаква тежест, а картините-победители са: 3-то място е за Дияна Брешкова с нейната картина на „Царица Ирина“, а 2-ро място е за Веселин Чакъров и картината му „Чудото с патриарх Евтимий“. Заветното първо място спечели Мирослав Йотов със своята детайлно изобразена картина „Прием при цар Симеон Велики“.  Дамата на 3-то място, сподели причината да избера да рисува царица Ирина: „ Царица Ирина Комнина втора жена на цар Иван Асен Втори.Тя е дъщеря й  на епирския деспот Теодор Комнин пленен с цялото си семейство от българския цар.Тя е била много красива и силна жена и не остава незабелязана от българския владетел. Говори се ,че след смъртта на Иван Асен II тя става регент на сина им Михаил II и управлява от негово име. Това е накратко нейната история.Аз реших да я нарисувам ,защото търсех силен и впечатляващ женски образ в нашата история.Короната е рисувана по възстановка на оригинала на короната й.“  За избора на темата „Чудото с патриарх Евтимий“ художникът Веселин Чакъров споделя: „ Нарисувах един мрачен епизод от българската история, когато пада столицата на Второ българско царство – Велико Търново. Патриархът e трябвало да бъде обезглавен, когато палачът вдигнал меча да отсече главата му, той се парализирал. Тогава османците решават той да не бъде убит, а изпратен в заточение. Пращат го в сегашния Бачковски манастир, където живее до края на дните си. За мен беше провокация това, че сюжетът предразполага към нещо доста мрачно, но носи емоционален заряд и послание за поколенията. Посланието, закодирано в цялата картина е, че винаги има надежда, патриарх Евтимий е символ на непреклонния български дух.“ Финалистът Мирослав Йотов за картината „Прием при цар Симеон“ ни разказа, че е: „ Картина, която изобразява епохата до най-малки детайли. Целта на картината е да се покаже величието на цар Симеон, да се предаде визуално в пълния блясък обстановката на Велики Преслав, гостите които приема царя.  Предал съм максимално автентично времето и обстановката, за да може да се усети духа на времето и епохата от зрителя, тъй като това е една част от историята, с която винаги сме се гордели като българи и исках отново да я припомня на народа ни. В картината заложих дълбок психологически разказ на всички присъстващи: различните персонажи на народи- гости на царя, царското семейство, придворните. По това време Симеон не само е бил равен на византийския император, но и повече от него и това величие съм пресъздал максимално достоверно с помощта на консултанти по епохата, за да остане за бъдещите поколения.

Общият награден фонд възлиза на стойност 13 000 лева, като суми от 10 000, 2 000 и 1 000 лева бяха спечелени съответно от победителите на първо, второ и трето място в конкурса. Всички останали картини в рамките на 7-дни имат възможността да бъдат закупени, от всеки, който е ценител и има желание лично да подпомогне творците. Желаещите да закупят някоя от картините могат да го направят като се свържат с Исторически парк на техния сайт https://ipark.bg/ или изпратят съобщение в страницата им във фейсбук https://www.facebook.com/HistoricalPark.BG/. Исторически парк ще съдействат за свързването между художниците и тези, които искат да притежават величествените картини. 

И тъй като финансовите причини възпират много от дейностите, които са с идеална цел и не търсят печалба, Ивелин Михайлов – изпълнителен директор на Исторически парк и инициатор на изложбата – реши да подпомогне на още няколко творци, като закупи техните картини. Той постави и началото на седмицата, в която всеки един човек, може да закупи картина за себе си, но с благородна цел.

Вече в България освен платформи за комуникация и такива за продаване на ненужни вещи, можем да се радваме и на платформа в подкрепа на творците и тяхното изкуство.

Организаторите от Исторически парк планират изложбата да се превърне в ежегодна инициатива, като са планували догодина наградният фонд да е бъде в двоен размер, за да може все повече да се подкрепят българските творци.

Продължете понататък

Горещо