Открийте ни и в

Култура

Стендал се завръща с „Червено и черно“

MIKA

публикувано

на

Cherveno_Cherno_coverЕдин от най-популярните френски писатели – прочутият с прецизния психологически анализ на своите герои Стендал, и световноизвестният му роман „Червено и черно“ се завръщат на родната книжна сцена в ново луксозно издание. Книгата е част от колекция „Върхове“ на ИК „Изток-Запад“.

Излиза ново издание на световната класика „Червено и черно“, чийто автор – Стендал, несъмнено е един от най-видните френски писатели от края на XVIII – началото на XIX век. В двете си части романът проследява живота и страстите на амбициозния Жюлиен Сорел – интелигентен млад мъж, който произлиза от бедно семейство и прави всичко по силите си да се издигне в обществото, комбинирайки усилена работа с талант и… интриги. В първата част на книгата главният герой е все още във френския Прованс, където – първоначално покровителстван от влиятелното кметско семейство Ренал, а впоследствие от директора на семинарията господин Пирар – успява да се добере до елитна служба при маркиз Дьо ла Мол. Действието във втората книга се развива в Париж, проследявайки напористите опити на Жюлиен Сорел, вече установил се във френския елит, да се докаже и утвърди веднъж завинаги.
Приключенията на Жюлиен просветляват отвътре ситуацията във френското общество от началото на XIX век. Централно място заемат лицемерието и силно изразеният ламтеж към материалното на представителите на аристокрацията и на Римокатолическата църква, които – в немалка степен – са предтечи на последвалите радикални промени в страната, довели до Юлската революция и обявяването на Втората Френска Република.

Стендал е творческият псевдоним на Анри Мари Бейл, роден през 1783 г. в Гренобъл, Югоизточна Франция. Прекарал нещастно детство, оплаквайки починалата си майка и презирайки баща си, Анри Мари Бейл намира опора единствено в по-малката си сестра Полин. Историческите събития във Франция в края на XVIII и началото на XIX век оказват огромно влияние върху творчеството на Стендал – пътуванията му по време на Първата френска империя до Германия, до Русия (при злополучното нахлуване на Наполеон в страната през 1812 г.), до Италия, където работи като консул в Триест и Чивитавекия. Именно там е издадена и една от най-популярните му творби – романът „Пармският манастир“.
Фината му ирония, психологическата дълбочина при обрисуването на взаимоотношенията между героите и историческите сведения, преплетени ведно по пленяващ начин, остават неоценени в епохата на Романтизма. Авторът е признат едва през XX век – десетилетия след смъртта си през 1842 г. Освен „Пармският манастир“, други негови произведения са „Арманс“, „Люсиен Льовен“, пътеписите „Рим, Неапол, Флоренция“ и „Разходки из Рим“, памфлета „Расин и Шекспир“, монографията „История на живописта в Италия“. През 1892 г. излизат посмъртно шеговитите му мемоари „Спомени на еготиста“ и автобиографичната му книга „Животът на Анри Брюлар“, но „Червено и черно“ остава безспорно най-известното произведение на Стендал, утвърдило се като световна класика. Българският превод на романа дължим на видния поет и преводач Атанас Далчев. Портретът на Стендал на корицата, както и пленяващите илюстрации в новото издание са дело на художника Петър Станимиров.

MIKA e онлайн списание за музика и лайфстайл, което отразява най-новото в музикалния свят както от страната, така и от чужбина. Таргета на списанието са активните хора (18-40 години), които се интересуват от музикални събития и градския начин на живот.

Култура

Излизат „Басни за деца“ от Жан дьо Лафонтен

MIKA

публикувано

на

от

На 29 май излизат „Басни за деца“ (изд. Колибри) от Лафонтен в превод на Атанас Далчев и Александър Муратов. Художник на изданието е Люба Халева.

Кой не знае басните на Лафонтен? Повече от три столетия малки и големи в целия свят черпят поуки и мъдрост от приказните му герои. А когато до този вълшебен свят се докосне поетическо перо, магията става двойна. В това томче са събрани емблематични басни за деца от френския класик, поднесени на български от Атанас Далчев и Александър Муратов, двама изкусни майстори на стихотворната реч!

Жан дьо Лафонтен (1621-1695) е сред най-популярните баснописци в световната литература. През 1684 г. Лафонтен става член на Френската академия. Известно време се интересува от философия, а през последните години от живота си се обръща към религията. През периода 1665-1685 г. излизат няколко тома от неговите „Приказки“. Сюжетите в повечето случаи не са оригинални, но Лафонтен им дава оригинална поетична обработка и идейно-естетически смисъл, в който се оглежда неговата съвременност. Той се придържа към националните традиции и ги изразява лаконично, сатирично, с иронично-шеговита изобличителност. Пише истории за животни, в които се казват много истини за хората – за техните недостатъци и честолюбиви желания, за глупавите положения, в които нерядко изпадат. От творчеството на Лафонтен до нас са стигнали и романът „Любовта на Психея и Купидон“, комедиите „Евнух“ и „Раготен“, оди, както и безсмъртните му басни, събрани в 12 тома. За басните той черпи идеи от Езоп и Федър и от френското народно творчество: „Аз уча от делата на всички майстори в поезията свята и като тях стремя се тя да дава винаги храна на мисълта“. Но творбите на Лафонтен не са така наставнически, както у Езоп, и са написани в мерена реч.

Басните за деца на Жан дьо Лафонтен разкриват дълбоката същност на човешката природа. Авторът осмива порочни нрави, които нямат давност: лицемерието, ласкателството, егоизма, глупостта, малодушието, горделивостта.

Продължете понататък

Галерия

Първата платформа, подкрепяща художници в направление историческа живопис в България вече е факт

MIKA

публикувано

на

от

снимка: ПР

От 6-ти май до 24-ти май се проведе изложба-конкурс „Историческа живопис“, която е първата такава изложба, провеждана в България през последните 30 години. В изложбата взеха участие художници от 5 държави – Русия, Казахстан, Германия, Украйна и България. Всички те са рисували своите картини на българска тематика и припознават българската история като собствена. 

Изложбата се осъществи с цел подпомагане на живописци, които творят своите картини на историческа тематика и по-конкретно –  антична и средновековна история, случила се по нашите земи.

Изложбата се проведе в 2 етапа – избор на публиката и оценки от квалифицирано жури. В журито, съставено от специалисти, взеха участие проф. Маргарита Ваклинова, проф. Аксиния Джурова и доц. Николай Нинов. Оценките на публика и жури бяха с еднаква тежест, а картините-победители са: 3-то място е за Дияна Брешкова с нейната картина на „Царица Ирина“, а 2-ро място е за Веселин Чакъров и картината му „Чудото с патриарх Евтимий“. Заветното първо място спечели Мирослав Йотов със своята детайлно изобразена картина „Прием при цар Симеон Велики“.  Дамата на 3-то място, сподели причината да избера да рисува царица Ирина: „ Царица Ирина Комнина втора жена на цар Иван Асен Втори.Тя е дъщеря й  на епирския деспот Теодор Комнин пленен с цялото си семейство от българския цар.Тя е била много красива и силна жена и не остава незабелязана от българския владетел. Говори се ,че след смъртта на Иван Асен II тя става регент на сина им Михаил II и управлява от негово име. Това е накратко нейната история.Аз реших да я нарисувам ,защото търсех силен и впечатляващ женски образ в нашата история.Короната е рисувана по възстановка на оригинала на короната й.“  За избора на темата „Чудото с патриарх Евтимий“ художникът Веселин Чакъров споделя: „ Нарисувах един мрачен епизод от българската история, когато пада столицата на Второ българско царство – Велико Търново. Патриархът e трябвало да бъде обезглавен, когато палачът вдигнал меча да отсече главата му, той се парализирал. Тогава османците решават той да не бъде убит, а изпратен в заточение. Пращат го в сегашния Бачковски манастир, където живее до края на дните си. За мен беше провокация това, че сюжетът предразполага към нещо доста мрачно, но носи емоционален заряд и послание за поколенията. Посланието, закодирано в цялата картина е, че винаги има надежда, патриарх Евтимий е символ на непреклонния български дух.“ Финалистът Мирослав Йотов за картината „Прием при цар Симеон“ ни разказа, че е: „ Картина, която изобразява епохата до най-малки детайли. Целта на картината е да се покаже величието на цар Симеон, да се предаде визуално в пълния блясък обстановката на Велики Преслав, гостите които приема царя.  Предал съм максимално автентично времето и обстановката, за да може да се усети духа на времето и епохата от зрителя, тъй като това е една част от историята, с която винаги сме се гордели като българи и исках отново да я припомня на народа ни. В картината заложих дълбок психологически разказ на всички присъстващи: различните персонажи на народи- гости на царя, царското семейство, придворните. По това време Симеон не само е бил равен на византийския император, но и повече от него и това величие съм пресъздал максимално достоверно с помощта на консултанти по епохата, за да остане за бъдещите поколения.

Общият награден фонд възлиза на стойност 13 000 лева, като суми от 10 000, 2 000 и 1 000 лева бяха спечелени съответно от победителите на първо, второ и трето място в конкурса. Всички останали картини в рамките на 7-дни имат възможността да бъдат закупени, от всеки, който е ценител и има желание лично да подпомогне творците. Желаещите да закупят някоя от картините могат да го направят като се свържат с Исторически парк на техния сайт https://ipark.bg/ или изпратят съобщение в страницата им във фейсбук https://www.facebook.com/HistoricalPark.BG/. Исторически парк ще съдействат за свързването между художниците и тези, които искат да притежават величествените картини. 

И тъй като финансовите причини възпират много от дейностите, които са с идеална цел и не търсят печалба, Ивелин Михайлов – изпълнителен директор на Исторически парк и инициатор на изложбата – реши да подпомогне на още няколко творци, като закупи техните картини. Той постави и началото на седмицата, в която всеки един човек, може да закупи картина за себе си, но с благородна цел.

Вече в България освен платформи за комуникация и такива за продаване на ненужни вещи, можем да се радваме и на платформа в подкрепа на творците и тяхното изкуство.

Организаторите от Исторически парк планират изложбата да се превърне в ежегодна инициатива, като са планували догодина наградният фонд да е бъде в двоен размер, за да може все повече да се подкрепят българските творци.

Продължете понататък

Горещо