Сюзън Ий: “Предпочитам да оставя героите да решат какво да правят и от какво имат нужда.”

share on:

снимка: PR

Авторката на „Ангелски свят“ Сюзън Ий се записала на интензивен курс по самозащита и на уроци по бой с меч, за да напише книгата.

Представи си края на света. Ангелите слизат на Земята, но далеч не са добронамерени. Принуден си да се бориш за живота си, да спасиш сестра си и да помогнеш на един от лошите, който по стечение на обстоятелствата e с отрязани криле.

Запознайте се с Пенрин, главната героиня в „Ангелско нашествие“ (Изд. ЕМАС). И сега, след като имаме възможност да прочетем втората част от поредицата, „Ангелски свят“, е време да побъбрим с авторката Сюзън Ий. Научете какво има да сподели за Рафи, за писането на най-страховитата янг адълт литература, за снимането на филм и да научим някоя и друга клюка за третата книга*.

Едва ли някой не е чувал за „Ангелско нашествие“ и „Ангелски свят“, но все пак ще ги представиш ли накратко?

„Ангелско нашествие“ е постапокалиптичен разказ, чието действие се развива в Силициевата долина. Ангелите на апокалипсиса слизат от небето и унищожават света, който познаваме. Седемнайсетгодишната Пенрин търси убежище със семейството си и в целия хаос се натъква на битка между ангели, петима срещу един. Надвиват самотния си съперник и му отрязват крилете, а Пенрин се намесва съвсем неволно и непреднамерено. Нападателите отвличат сестра ѝ за отмъщение. Историята е за Пенрин и Рафи – ангела, на когото е помогнала.

Двамата са принудени да си сътрудничат, за да стигнат до леговището на ангелите. Пенрин иска да намери сестра си, а Рафи се надява да си върне крилете. Книгата е за пътешествието им. Те се опознават постепенно и няма на кого да разчитат, освен един на друг. Заедно се справят с постапокалиптични улични банди, борци за свобода и, разбира се, ангели. Има и чудовища, които изпълзяват от мрака.

„Ангелско нашествие“ завършва ужасяващо.

Благодаря! Такова беше намерението ми.

Е, получило се е! „Ангелски свят“ започва директно от края на „Ангелско нашествие“ и става още по-страшно. Това обмислен похват ли е, или просто реши, че такъв е естественият ход на повествованието?

Историята пое натам. Първата книга е за постапокалиптичен свят и чудовища. Нямаше как да не присъстват във втората и мракът сам пропълзя вътре. Не съм го планирала нарочно.

Как се чувстваш, когато описваш най-зловещите сцени?

Разбирам, че страшните моменти са достатъчно добре описани, когато плашат самата мен. Иначе почвам отначало. Искам да изживявам повествоването. Ако откъсът е наситен с емоции, страховит или изпълнен с романтично напрежение, трябва да го усещам. Ако разговорът е интересен, трябва да привлича вниманието ми. Искам да се смея на репликите на Рафи или Ди-Дум и ако не ми е забавно – почвам отначало.

Да поговорим за Пейдж. Шевовете са ужасяващи, всичко е съвсем реалистично. Пейдж, предполагам, ще бъде основна за развитието на сюжета, въпреки че събитията могат да се подредят по всевъзможен начин.

Предвиждах го от самото начало. Пейдж е неделима част от историята, като се има предвид, че тя е основната причина Пенрин изобщо да се съюзи с вражеския ангел. Във втората книга Пейдж играе много по-основна роля и се надявам читателите да харесат нейната част – въздействаща е. Разказът винаги е емоционален, когато става въпрос за Пейдж. Много е мила, поне според мен. Да, привързвам се към героите си. Страдам с тях, когато ги подлагам на изпитания.

Очевидно тук е мястото да поговорим и за ангелите. Какво те развълнува толкова, че реши да изградиш сюжета си около тях?

Интересното е, че сме ги превърнали в обичливи, пухкави купидончета, които обръщат внимание на всекидневните ни нужди. Възприели сме ги като пазители. Не твърдя, че е невъзможно да са сладки, мили и да ни пазят, но в Библията има разкази за ангелската жестокост. Те са брутални, наистина…

 Ужасяващи?

Наистина ужасни. Ангелите са пряко свързани с опустошаването на градове и превръщането на хора в стълбове от сол. Били са неудържими, що се отнася до апокалипсиса, а в Откровението се появяват ангел след ангел, след ангел. През годините сме станали склонни да мислим, че слизат на Земята, за да ни помогнат. Реших, че би било интересно да се върнем назад и да си припомним: „Хей, а какво пише в старите книги? Ангелите са воини и убийци, би трябвало да се боим от тях.“ По някаква причина от известно време не се страхуваме от тях и май е време да преговорим историята им.

%d0%b0%d0%bd%d0%b3%d0%b5%d0%bb%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%81%d0%b2%d1%8f%d1%82

Да, определено. Едно от нещата, които ме докоснаха в основните мотиви на книгата, е как Пенрин се грижи за майка си, страдаща от психично заболяване. Всеки може да се постави на нейно място, независимо че сюжетът се развива в нереална ситуация на апокалипсис.

Да, Пенрин е калена в огън, а майка ѝ е допринесла много за пламъците му, оказала е огромно влияние върху развитието на личността ѝ. Интересното е, че според някои от коментарите „майката присъства, дори когато я няма“. Усеща се като нюанс в поведението, реакциите и разсъжденията на Пенрин. Така е и с много от нас в реалния живот, особено когато сме на седемнайсет и сме готови да напуснем родителите си. Влиянието на майката е неизменно.

Пенрин е преживяла всичко това, грижила се е за психично болната си майка и така нататък. Може би предишният ѝ живот я е подготвил за апокалипсиса?

Дълги години всеки ден от живота на Пенрин е преминавал в борба и подготовка, не задължително за апокалипсиса. Тя се грижи за себе си и за сестра си. А макар и принудена да предпазва семейството от майка си, Пенрин се чувства отговорна и за нея. Апокалипсисът настъпва, но тя приема за свой дълг да пази близките си от външния свят. Определено има завидна подготовка що се отнася до бойни умения, а личността ѝ е калена в сравнение с повечето седемнайсетгодишни.

Да поговорим за баталните сцени. Всичко е толкова реалистично, че сякаш се случва пред очите ти. Какви проучвания направи, за да го постигнеш? Експериментираше ли?

Направих проучвания. Ходих на различни уроци. Посещавах интензивен курс по самозащита. В Сан Франциско предлагаха уроци по така наречения Бам с пълен контакт. Курсът беше забавен и даваше самочувствие. Инструкторът носеше костюм с дебела изолация и научих, че мога да поваля мъж с един удар с коляно. Не се шегуваха за пълния контакт. Беше невероятно. Използвах много от научените хватки в описанията на битките. Във втората книга Пенрин започва да експериментира с меч. Записах се на курс по бой с меч, за да проуча въпроса, и беше невероятно. Всъщност инструкторът е споменат в благодарностите. Даде ми полезни съвети, които използвах в книгата. Автентичността допринася неимоверно за реализма на бойните сцени.

Като говорим за меча, беше много интересно най-накрая да видим света през погледа на Рафи. Иска ли ти се да продължиш в тази посока? Да представиш случващото се от неговата перспектива?

Рафи е много опак герой и не обича да споделя. Някой трябва да го придума с убедителни аргументи. Ако разказът тръгне натам, бих го направила, но честно казано, ще бъде трудно. „Хайде, Рафи, моля те!“ ще бъде най-честата реплика.

Значи не би се върнала назад, за да представиш нещата от неговата гледна точка?

Не и сега. Молиха ме да го направя и разбирам, че би било интересно, но в същото време Рафи има по-важна работа от това да седи и да ми обяснява как се чувства. Изобщо не обича да се открива и всяка споделена от него мисъл е много ценна.

Да поговорим за филмовата адаптация. Сигурно е вълнуващо да работиш със Сам Рейми.

Той участва като продуцент. Работя с Роб Тапър и Сам Рейми – наистина е вълнуващо.

Как върви? Случва ли се нещо?

Да, случва се. Има раздвижване, но е удивително колко потаен може да бъде Холивуд. Получила съм строги нареждания да не издавам информация. Интересно, но когато от Холивуд са готови, искат целият свят да научи клюката, а преди това всичко е под сурдинка.

Какво е усещането да дадеш собствено произведение на други хора, които да го претворят през тяхната творческа призма? Притесняваш ли се?

Притеснявам се, но е вълнуващо. Много бих искала да видя романа на екран. Бих се радвала, ако филмът стане по-хубав от книгата – все пак медията е различна. Самото превръщане на текста в картина е много интересен процес. Нямам търпение да видя някои от бойните сцени и, разбира се, самия Рафи. Би било чудесно всички герои, които живеят в съзнанието ми – моето и на читателите – Пенрин и Пейдж, изведнъж да се материализират, да съпреживяваме премеждията им и да ги насърчаваме с викове.

Как подхождаш към писането? Сядаш и се пускаш по течението или обмисляш предварително какъв ще бъде краят?

Предпочитам да оставя героите да решат какво да правят и от какво имат нужда. Мога да ги насочвам и да им предлагам идеи, да ги питам какво мислят за това или онова, но те правят избора. Честно казано, така е много по-интересно и за самата мен. Често се изненадвам от обратите, от коментарите им, от посоката на разговорите им. Забавно е и мисля, че читателите го оценяват.

Ще издадеш ли някоя малка тайна за третата книга?

Да издам тайна за третата книга… Мисля, че Рафи и Пенрин ще станат по-близки.

Чудесно.

Като имам предвид края на втората част, мисля, че ще прекарват доста време заедно.

И за финал: ако животът ти зависеше от една хубава история, какво щеше да разкажеш?

Труден въпрос! Ако ме заплаши някоя почитателка, ще ѝ разкажа за Рафи. Сигурна съм, че би искала да чуе точно за него.

Сигурно си права.

Да, признавам, че е трудно да се изкопчи информация от Рафи, но ако животът ми зависи от това, сигурно ще се справя. Надявам се и той да ме разбере.

*Интервюто е публикувано в британското онлайн издание „Sugarscape“ след излизането на „Ангелски свят“ на английски. Преведено от Елена Петрова.

Сподели в: