Агресията в обществото като израз на „Агресията в семейството” 

Доктор Огнян Димов oбсъжда агресията в съвременното семейство с примери от практиката си и съвети как да предотвратим последствията от конфликта.

Агресията в семейството придобива особена значимост през последните десетилетия и се превръща в един от основните проблеми на съвременността, от които произтичат множество конфликтни ситуации и в обществото.

На пазара вече може да откриете книгата „Агресията в семейството” от д-р Огнян Димов, в която специализиралият във Франция психоаналитик установява, че не само агресията между интимни партньори, родители, деца, но и агресията към нас самите се оказва дълбоко вкоренена в навиците, възпитанието и културата ни. А възпитанието и вътрешното себеусещане на родителите особено влияят на нагласата на детето към конкретно поведение.

В „Агресията в семейството” читателят ще открие безценни примери, свързани с различните измерения на агресията – тази на жената към несъстоялата ѝ се женственост, на мъжа към неговата мъжественост, на партньорите преди брака, на съпрузите в брака, в рамките на семейството, както и тази между децата и родителите.

На разбираем език Огнян Димов разглежда различните механизми на несъзнаваното, при които модели от миналото биват пренасяни в настоящето и определят и бъдещото развитие на дадени взаимоотношения.

И макар агресията често да е заложен модел на поведение, от който не само не можем, но и подсъзнателно не искаме да избягаме, тя не трябва да бъде игнорирана.

Тази малка книга дава основата на един искрен и нужен диалог – този със самия себе си, както и този с най-близките.

А дългогодишният опит на специалиста сочи, че разговорът е необходим. Защото там, където думите спират, започва агресията. Но отвъд агресията винаги може да бъде открита обичта –  постижима след освобождаване от травмите от миналото, овладяване на желанието за сливане с другия и осъзнаване на неговата различност.

Д-р Огнян Димов завършва с отличие СУ „Св. Климент Охридски“, а през 1999 г. защитава докторска степен по философия и психология. През 2000 г. заминава за Франция, за да учи и практикува професията, която счита за свое призвание – психоанализата. От 2000 до 2010 г. прави втори докторат по психология, философия и теология в един от най-големите в света изследователски центрове по хуманитаристика, а след това завършва специална докторска степен по психоанализа в Париж. Работи в една от централните парижки клиники като клиничен психолог и психоаналитик. Член е на Европейската асоциация по психоанализа. През 2010 г. се връща в България, за да приложи „тук наученото там“, както сам се изразява.