„Безумно щастливи“ – смешна книга за ужасни неща

Това е книга на американската писателка и блогърка Дежни Лоусън, в която тя по комичен начин разказва за борбата си с тежката депресия и множество други психични разстройства. Споделя откровени истории за моментите, в които заболяванията се проявяват с пълна сила. Звучи ужасно, но не е. В същината си, това е книга за пълноценния и щастлив живот. Е, и за черния хумор, чийто единствени странични ефекти са укорителните погледи на околните.

„Безумно щастливи” ( превод Евелина Андонова, изд. Изток-Запад) е състояние, в което тъжното е толкова много, че се налага да го трансформираш в смешно, за да го понесеш. Не, не просто в смешно, а в абсурдно, идиотско и нелепо. Тези три думички са по-добри лекарства от всеки антидепресант и всяко щастие във формата на хапче.

„Безумно щастливи” е книга на американската писателка и блогърка Дежни Лоусън, в която тя по комичен начин разказва за борбата си с тежката депресия и множество други психични разстройства. Споделя откровени истории за моментите, в които заболяванията се проявяват с пълна сила. Звучи ужасно, но не е. В същината си, това е книга за пълноценния и щастлив живот. Е, и за черния хумор, чийто единствени странични ефекти са укорителните погледи на околните. Джени блогърства за „чудния си малък живот“ вече повече от десетилетие, което, някак странно и за самата нея, я прави страшно популярна. И то толкова, че на представянията на книгите й има цели тълпи от хора, някои от които я карат да се подписва върху опаковките на лекарствата им.

„Безумно щастливи” е като да паднеш на улицата, защото си се спънал в котка. Да разлееш кафето върху себе си, да си скъсаш чорапогащника. Докато ставаш, полата ти да се вдигне нагоре и цялата улица да ти види гащите. „Безумно щастливи” е и урок как след подобна ситуация да започнеш да се смееш и да не позволиш  на срамежливата червенина да се появи по бузите ти. Да продължиш. Усмихната. Просто защото ви има – теб и животът.

„Безумно щастливи” е умението да се самоиронизираш. Да не се взимаш прекалено насериозно. Книгата те кара да заключиш срама в сандък и да го изхвърлиш в морето. После да му махаш от брега и да вдигаш наздравици за безсрамното бъдеще.

„Безумно щастливи” е за възможността да живееш без да си планирал финансите си и пенсионното си осигуряване. За дезорганизацията и чара й. За отказа да спазваш всички цивилизационни правила и за удоволствието от нарушаването им. За това, че в крайна сметка е възможно да гушнеш коала, докато си облечен в костюм на коала.

„Безумно щастливи” е като птица-феникс, която току-що е била изпепелена от психичните си разстройства и се съгражда наново – все толкова красива, но този път обнадеждена, че ще се намери някой, който да забележи красотата й. Някой, който би я препарирал, за да не й позволи да изчезне отново.

„Безумно щастливи” е лудост, но както казва Джени Лоусън, думата лудост изобщо не може да побере всичко, което книгата е.

„Безумно щастливи” е книга за Интернет. Мястото, където всички хора, страдащи от тревожност и изпитващи страх да излязат от вкъщи, срещат приятели и спират да бъдат сами, въпреки че са се скрили на топло под одеялото.

„Безумно щастливи” ще те накара да се смееш на глас, макар да знаеш, че не бива, защото навярно ще гориш в ада. Така че може би не е добре да четеш книгата. Ако ти пука за безопасността ти, не чети книгата!

А ако все пак си убеден, че трябва да я прочетеш, въпреки риска за живота ти, виж какво казва авторката Джени Лоусън:

Някой може да реши, че да бъдеш „безумно щастлив“ е просто извинение да вършиш безотговорни глупости, като да поканиш вкъщи стадо кенгура, без да кажеш на съпруга си, защото подозираш, че той ще ти откаже, понеже никога не си е падал особено по кенгурата. Пък и без това е нелепо да поканиш цяло стадо кенгура, най-много две. Казвам го от личен опит. Но според съпруга ми най-добре било да не каня „нито едно“. Да беше ми го казал обаче, преди изобщо да наема цялото стадо. Болшинството от любимите ми хора са сериозно сбъркани, но човек никога не би се досетил, защото ние сме свикнали толкова открито да демонстрираме лудостта си, че тя се е превърнала в новата норма. Както казва Джон Хюз в „Клуб Закуска“: „Всички си имаме странности. Просто някои от нас умеят по-добре да ги прикриват.“ Напълно съгласна съм с него, освен за частта с „прикриването“. Пък и приличието е силно надценявано и вероятно причинява рак.

П.П. „Безумно щастливи” е бестселър на Ню Йорк Таймс в продължение на няколко седмици.

Блогът на Джени е сред ТОП 100 най-популярни сайтове за жени.

П.П.П. В последния си пост в thebloggess.com Джени пише: „Безумно щастливи” е преведена на български. Не е ли странно, че историите ми ще бъдат четени в Българи? Виктор* се обърна и каза: „Да, странно е. Особено след като Българи не съществува. Страната се казва България.”

* Виктор е съпругът на Джени, за когото ще научите повече в книгата.