Втори том на „Залезът на Запада“ е факт

Дългоочакваният втори том на основополагащото произведение „Залезът на Запада“ на изтъкнатия немски философ на културата и историята Освалд Шпенглер излезе от печат. Луксозното издание, облечено в кожа, е част от знаковата поредица „Тезаурус“ на ИК „Изток-Запад“.

След като разглежда обстойно политиката, науката, математиката, политикономията, скулптурата и музиката в Западния свят в първия том на „Залезът на Запада“, видният немски интелектуалец Освалд Шпенглер обръща специално внимание и на космичното и микрокосмоса, човешката и световна история, историята на езика, морфологията на народите и римското право във втория том на мащабния си труд.

Тук Шпенглер акцентира на примитивните и висшите култури – със специален поглед върху висшите култури и безисторичния човек, както и на същината на религията, морала като жертва, науката, пуританизма, рационализма, съществуването като протяжност, проблема на съсловията…

Давайки на читателя възможност да погледне през гледната точка на световноисторическите перспективи, във втория том на „Залезът на Запада“ Шпенглер набляга на философията на политиката, парите, противопоставянето на дух и техника и др. Сред подробно разискваните теми са още: капитализмът, човекът като роб на машината, самоунищожаването на демокрацията чрез парите и т.н.

„Залезът на Запада“ (с подзаглавие „Опит за морфология на световната история“) е преведен от немски език от Десислава Лазарова.

Двете части на „Залезът на Запада“ са достойни попълнения в луксозната поредица „Тезаурус“. Част от нея са още новото издание на „Държавата“ на Платон, новият превод (билингва) на „Владетелят“ на Николо Макиавели, „Трактат по история на религиите“ на големия румънски интелектуалец Мирча Елиаде, новото издание на „Метаморфози“ на Публий Овидий и др.

Смятан за един от основоположниците на философията на културата, немският ерудит Освалд Шпенглер (1880–1936) владее латински и гръцки и преподава математика и германска история. Освен „Залезът на Запада“, Шпенглер е известен и с произведенията си „Прусачество и социализъм“ и „Човекът и техниката“.