„Германският пациент” от Михаил Вешим – хуморът, който не хваща ръжда

Новият сборник на Михаил Вешим, „Германският пациент”, прави портрет на света, в който живеем, в плетеница от хумор, магия, смях през сълзи и безмилостен реализъм.

След затишие от повече от година излезе „Германският пациент”, новият сборник с разкази на любимия на поколения български хуморист Михаил Вешим. Предколедната треска се оказа подходяща атмосфера за книгата, която с оръжията на хумора отправя предупреждения за съвременния свят. Докъде стигат абсурдите в ежедневието? Само хуморът може да ни провокира към размисъл.

В този разделен на пет части сборник песъчинките на времето ни пренасят през разказите със сериозен хумор – или може би хумористична сериозност. Митичните и магични смешни истории от началото прерастват едва уловимо, докато в края станат съвсем реални, тъжни. Истории, които ни предупреждават за света, в който живеем днес, и за това, което предстои да се случи. Пътеписи, истории от младостта, разкази на близки и познати – смешно-тъжната плетеница от думи е може би най-съкровената книга на Михаил Вешим досега.

Преди 30 години хумористичните разкази ми се виждаха лесна работа. Сега работата не изглежда толкова проста. Колкото по-дълго пиша, толкова по-трудно ми се получават кратките разкази. Докарал съм се до онова положение, за което пее блусарят Камен Кацата в парчето „Боли ме главата”: „Забравил съм кво търся, но не е кво да е” – пише Вешим.

„Германският пациент” продължава дългогодишното партньорство между автора и художника Дамян Дамянов, илюстрирал повечето от кориците му, както и „Руският съсед”, „Когато бях армейски генерал”, детската книга „Заведи ме вкъщи” и най-новото издание на „Английският съсед”. Черно-белите илюстрации населват света на Михаил Вешим с герои, също толкова магични и същевременно реални, колкото буквените си аналози.

Търся онзи хумор, дето ръжда не хваща, допълва авторът. Текстовете, родени само от вица на деня, бързо ги яде корозията – те остаряват не с години, а с часове. Сега връчвам на читателя ситото, за да пресее написаното.