Излезе „Мандрагора“ – най-известната пиеса на Николо Макиавели

За „Мандрагора“ Волтер казва : „Само тя може би струва колкото всички пиеси на Аристофан“. Защото отвъд смеха авторът разголва пороците на обществото. След „Владетелят“ изд. „Изток-Запад“ отново ще зарадва почитателите на проницателния мислител и политик Николо Макиавели. И до днес тази пиеса е смятана за най-интензивната по стил и по-ритъм италианска комедия.

В основата на „Мандрагора“ е реална случка от флорентинското общество. Макиавели превръща тази комедия в сатира, като разголва сложните житейски явления и акцентира върху изграждането на характерите на героите. Уравновесеността и методичността, характерни за стила на Макиавели, ясно личат и тук, в „Мандрагора“. Младият Калимако е влюбен в Лукреция, но тя е омъжена и добродетелна жена. Възползвайки се от това, че семейството много иска да има деца, Калимако измисля план, чрез който да достигне до любимата си.

Николо Макиавели (1469–1527) е от семейство, произлизащо от някогашните маркизи на Тоскана. И до днес той е между най-популярните творци в италианската културна история.

Младият Николо изучава граматика, реторика и латински. През 1494 г. става държавен служител, участва във военното управление и дипломацията на Флоренция, след като Медичите са прогонени от града. По-късно става свидетел на кампанията на Чезаре Борджия, който по това време установява властта си в Централна Италия. През 1512 г. във Флоренция родът Медичи възстановява властта си и Макиавели не само е освободен от постовете си, но е обвинен и в заговор срещу властта и арестуван. Освободен е, след като въпреки мъченията не се признава за виновен.

Скоро след това се оттегля в имението си, където се отдава на литературата. Там се раждат книгите „История на Флоренция“, „Военното изкуство“ и пиесата „Мандрагора“, както и най-известните му произведения ‒ „Владетелят“ и „Беседи върху първата декада на Тит Ливий“.

Книгата излиза като част от библиотека „Извори“. Преводът на тази пиеса е от италиански и е дело на Светозар Златаров, а библотечното оформление е на Деница Трифонова.