Излезе „Старогръцки митове. Всемирът, боговете, хората“ от Жан-Пиер Вернан

Прочутият френски историк и антрополог Жан-Пиер Вернан ни повежда из преданията на античността, представяйки някои от най-известните истории на Древна Гърция в типичния за него жив и разговорен стил.

„Старогръцки митове. Всемирът, боговете, хората“ (превод: Доротея Табакова, изд. Колибри) възкресява обичаните фигури от легендите, които лежат в началото на нашата цивилизация. Памет, устна употреба, традиция: това са условията на съществуване и оцеляване на мита. Дори и днес едно стихотворение живее само ако е изговорено; трябва човек да го знае наизуст и за да му вдъхне живот, да си го рецитира с мълчаливите думи на вътрешната реч. Също и митът е жив само ако още се разказва от поколение на поколение в ритъма на всекидневния живот. В противен случай, пратен в изгнание в библиотеките, закован в писмена форма, той се превръща в справка, предназначена за читателския елит на специалистите по митология.

Какво е имало, когато още не е имало неща, когато е нямало нищо? На този въпрос гърците са отговорили с разкази и митове. Tова, което съществува най-първо, е Зевът: гърците го назовават Хаос. Вернан ни повежда на път от мига, в който Земята се създава от Хаоса, Уран е победен и титаните и олимпийските богове воюват помежду си, през конфликта на Прометей и Зевс и създаването на първата жена, Пандора,  до Троянската война, пътуването на Одисей, трагичната история на Едип и геройствата на Персей.

Жан-Пиер Вернан е виден френски учен, експерт в областта на древногръцката култура, хоноруван професор в Колеж дьо Франс, оставил своя забележителен принос в интелектуалната история на ХХ век. Автор на множество трудове, посветени на гръцката мисъл, митология, трагедия, политика, общество и религия. Що се отнася до настоящото издание, Вернан е красноречив: „Исках гласът, който някога в течение на столетия се е обръщал направо към гръцките слушатели, а после е замлъкнал, да зазвучи отново за днешните читатели и тъкмо този глас, ако само съм успял да го постигна, да продължи да отеква като ехо по страниците на тази книга.”