Излиза от печат „История на българите“

Добре известният у нас не само като историк Константин Иречек е роден през 1854 г. във Виена. През 1875 г. завършва история с докторат в Карловия университет в Прага, където специализира история на славяните, а след дипломирането си и преподава там. През 1879 г. заминава за София, където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение, а в периода 1881–1882 г. е и министър. По-късно става председател на Учебния съвет при министерството и директор на Народната библиотека. Големи са заслугите на Константин Иречек за организиране на учебното дело в България, за създаването на редица културни институти и опазването на българската старина. Той е един от инициаторите за възобновяването на дейността на Българското книжовно дружество в София и от 1884 г. е негов редовен член. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел. Вниманието му е насочено към историята на славянските народи, по-тясно към историята на българския и сръбския народ. Константин Иречек умира на 10 януари 1918 г. във Виена.

Големият му – не само по обем, но и по значение – труд „История на българите“ излиза за първи път на чешки и немски език през 1876 г. Това е първото цялостно изложение на българската история, което с пълно право може да бъде наречено научно; датата на излизане на труда поставя началото на модерната българска историография. Самият Иречек казва следното за целта на своето изследване: „Да осветли в безпристрастно и съгласно тогавашното състояние на науката миналото на тоя някога славен и могъщ народ, а в новите времена поради неблагоприятни за него обстоятелства съвършено забравен.“

Авторът ползва достоверни исторически извори и научни методи, а същевременно притежава и дарбата да увлича читателите, описвайки историческите събития с художествено майсторство. Чешкият учен се интересува от всички страни на държавния, обществения и културния живот – политика, военно дело, църква, книжнина, демографски отношения, културен живот и др. В изследването са използвани различни извори: писмени, археологически, езиковедски, устно народно творчество… Иречек отдава значимото на творчеството на българските възрожденци като историци и изследователи на нашето минало и популяризира имената на Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Г. С. Раковски, братя Миладинови. Авторът използва и обобщава всички по-ранни изследвания, свързани с нашата история. В това първо академично издание на българската история са успешно поставени и решени редица научни проблеми. Обстойните бележки са истинска енциклопедия на изворите и историографията върху българската история до края на XIX век.

„История на българите“ е книга, по която поколения българи са се възпитавали в любов към родината, наред с това тя е и основата, на която стъпва бъдещата българска историография. Трудът на чешкия професор Константин Иречек е безценно четиво за всеки, интересуващ се от българското минало.