ИК „Изток-Запад“ издават Флобер и неговите „Писма до Луиз Коле“

Знаете ли как е написан знаменитият роман „Мадам Бовари“, френският шедьовър за възходите и паденията на една любов? „Писма до Луиз Коле“ (ИК „Изток-Запад“), писани от Гюстав Флобер в продължение на осем години, съдържат безценна информация за това.

 Малцина знаят, че литературната героиня в романа „Мадам Бовари“ е имала прототип в реалния живот. Това е Луиз Коле, с която Флобер поддържа осемгодишна връзка, и до която изпраща писмата, събрани в настоящото издание. Коя е всъщност тя? Родена в Южна Франция през 1810 г., Коле е надарена с необикновена красота и амбиция да завземе Париж с литературния си талант. Тя се омъжва само за да напусне провинцията и да достигне до френската столица. В Париж Коле се проучва със стиховете си, с връзката си с Виктор Кузен и със своето свободомислие.

Амбициозната поетеса е вече утвърдено име във френския културен елит, когато се запознава с младия Гюстав. Срещат се в ателието на известен парижки скулптор, на когото Коле позира. Така започва любовната история между бъдещия световноизвестен писател и единадесет години по-възрастната Коле. По време на тяхната връзка двамата си разменят десетки писма (Флобер живее в Круас и срещите им не били чести).

Тази кореспонденция е безценна част от литературното наследство на Флобер. В нея освен любовните си трепети големият писател говори и за творческите намерения, планове, впечатления и литературни търсения. Тук са и впечатленията му за поезията на Коле.

„Писма до Луиз Коле“ предлага неочакван поглед отвътре към създаването на романа „Мадам Бовари“, като читателят научава от първа ръка за светоусещането, разсъжденията, вълненията на френския гений.

Да завършим с Алексей Толстой: „Писмата на Флобер са забележително художествено произведение, цял роман; те са много по-интересни от роман, защото в тях израства човек.“

Преводът е дело на Пенка Пройкова, а новото заглавие на „Изток-Запад“ е част от поредицата „Извори“ До този момент в нея са излезли „Пир“ от Платон, „Към себе си“ от Марк Аврелий, „Фрагменти“ от Леонардо да Винчи, „Реч за достойнството на човека“ от Джовани Пико дела Мирандола, „Преброяване на лудите“ от Настрадин Ходжа, „Монадология“ от Готфрид Лайбниц и „Дверите на възприятието“ от Олдъс Хъксли.