Карлос Руис Сафон в пълния си блясък в „Септемврийски светлини“

Един от най-популярните съвременни испански автори – Карлос Руис Сафон – заблестя и на българската книжна сцена със „Септемврийски светлини“ – третият роман от жанровата му юношеска „Трилогия на мъглата“. В типичната за него мрачно-омагьосваща атмосфера, пронизвана от знайни и неведоми сили, Сафон ни среща лице в лице с тъмна, добре забулена тайна от миналото, която излиза наяве, за да промени завинаги живота на онези, на които пресича пътя в спокойния френски Прованс в навечерието на Втората световна война.

През 1937 г. изстрадалото семейство Совел,принудено да напусне родния Париж след смъртта на любящия съпруг и баща Арман Совел, попада в тайнствения свят на Лазарус Жан – загадъчен майстор на играчки, който живее като същински отшелник в имението си, в компанията на механичните си творения и на тежко болната си съпруга, която никой никога не е виждал. На малък остров край мъгливия лес странни светлини проблясват около изоставен фар на нормандския бряг, а случайно намерен дневник на трагично загинала преди години загадъчна жена разбулва отдавна забравени мистерии. Преди войната да раздели влюбените Ирен и Исмаел, те ще трябва да се изправят в битка на живот и смърт с призрачна сянка от миналото…

„Септемврийски светлини“ излиза преди близо 20 години в Испания (през 1996 г.) и е третият роман от жанровата юношеска трилогия на Сафон, последвана от загадъчната „Марина“. Освен типичните за Сафон силни харизматични младежи във вихъра на спиращи дъха приключения около дълго стаявана тайна от миналото, в „Септемврийски светлини“ ставаме свидетели и на други два характерни за автора елемента: мъглата – заемаща особено място в първия роман на Сафон „Принцът на мъглата“, и сянката, която изиграва съществена роля в по-късните му и най-популярни творби от все още незавършената тетралогия „Гробището на забравените книги“ – „Сянката на вятъра“, „Играта на ангела“ и „Затворникът на Рая“.

Относно юношеските си произведения Сафон пише: „Макар че по принцип първите ми четири романа – отначало издадени с етикета „юношеска литература“ – бяха предназначени за младежка аудитория, надявах се, че ще заинтригуват читатели от всички възрасти. При създаването на тези творби се опитвах да напиша такива романи, които самият аз с удоволствие бих прочел в детството си, но към които бих проявил интерес и на двайсет и три, четирийсет или осемдесет и три годишна възраст.“