Кой е първият американски роман, развиващ се изцяло в България?

Американският писател описва последните мигове от живота на земеделския деец.

Никола Петков, лидерът на БЗНС, който се противопоставя на комунистическото завладяване на България, е обесен през 1947 г. след демонстрационен процес в София.

„Предсмъртните видения на Никола Петков“ е първата книга на американски автор, чието действие ее изцяло ситуирано в България. В нея писателят Томас Макгонигъл пресъздава последните мигове от живота на прочутия български политик.

Петков припомня живот на привилегии, прекъснат от пророчески актове на насилие. Баща му, построил затвора, в който по-късно самият Петков ще намери смъртта си, е  убит на улицата през 1907 г. Харизматичният му брат, също земеделски лидер, става жертва на подобна съдба години по-късно в ръцете на политически врагове.

Завръщайки се от чужбина, Петков поема делата им, но животът му отсъжда друг път – да бъде един от  поддръжниците на примирието между страната си и САЩ по време на Втората световна война.

В поток на мисълта, в който се сливат преживяванията на самия земеделски деец, цитати от документи от епохата, исторически факти, размисли на писателя и реплики на исторически фигури, познавали Петков, Макгонигъл създава една брутална картина на мига, в който Петков губи живота си, а България потъва все по-страшно в бездната на тоталитаризма.

По случай българското издание на „Предсмъртните видения на Никола Петков“ авторът е официален гост на международния литературен фестивал „Варна Лит” 2019 г., където ще се включи на 30 май 2019 г. от 19:00 ч. в Градска художествена галерия „Борис Георгиев”. В София премиерата на книгата ще се проведе на 6 юни 2019 г. от 18:30 ч. в книжарница Greenwich Book Center, a книгата ще представи Димитър Кенаров.

Томас Макгонигъл е писател, литературен и художествен критик, университетски преподавател и журналист. Носител е на няколко награди, включително Notre Dame Review Book Prize. Романът му „Предсмъртните видения на Никола Петков“ първи път е публикуван в превод на Ваня Томова в списание „Съвременник“ през 1991 г.