Connect with us

Интервю

Котарашки: „Пагубно е, когато човек си повярва“

Avatar

Публикувано

на

04161

Котарашки /Никола Груев/ е архитект на свободна практика и музикант. Дебютният му албум Opa Hey! от 2009 г. впечатлява не само публиката, но и медиите. В чужбина той е поставен под номер 17 от 250-те най-излъчвани албуми с етно музика за 2010 г. Парчетата от албума намират своето място за цели 5 месеца и в най-престижната етно-класация World Music Charts Europe.

На кого първи пускаш свое парче, когато то е завършено?

Естествено на най-близкия до мен човек в конкретния период – най-често на приятелката ми и то още преди да е завършено. Обичам да чувам различни мнения, това ми дава поле за размисъл, но крайните решения си ги взимам сам.

Кой за теб е бил най-силният период на българската музика или смяташ, че той тепърва предстои?

Определено краят на 80-те и началото на 90-те, периодът на българския ню уейв и пънк, на Нова Генерация, Ревю, Милена…

Advertisement

Много писатели казват, че не могат да си позволят да чакат вдъхновението да ги посети – те си определят работни часове, в който ежедневно пишат. Как твориш ти?

Супер хаотично. Има периоди, в които изобщо не сядам пред компютъра да правя музика и такива, в които не мога да се спра и бачкам денонощно. Определено е въпрос на вдъхновение, но и на свободно време, ангажименти…

Името ти, освен с музиката, се свързва и с Иракли. Предполагам, че това е болна за теб тема, но все пак – вярваш ли в опазването на това красиво място?

За момента изглежда, че битката е спечелена. Мястото си е, каквото си беше и преди, диво и незастроено (освен фактът, че новите концесионери са мутри и това някак си се усеща). За мен обаче Иракли загуби своето очарование преди много години, още когато започна кампанията по опазването му. Този плаж беше нещо като „дом” за една много отбрана група от свободни хора, но покрай шума, който се вдигна около него всичко се комерсиализира и лека полека „духът напусна тялото”.. Стигна се даже до едно много грозно убийство. Аз отдавна всъщност не ходя вече там.

Би ли живял цял живот на палатка край морето? Изобщо как си представяш животът-мечта?

Advertisement

В никакъв случай. Хубавото на „палатката край морето” е, че е за кратко. Позволява ти да се откъснеш от ежедневието, да прочистиш главата си и да рестартираш, след което да се завърнеш със свежи сили към смислените неща, с които се занимаваш в града.

Без какво не можеш? Кои са най-важните за теб неща?

Без любов, приятелство, слънце, бира, път… Май само клишета ми идват в момента.

Въпрос към архитекта Груев – опиши ми идеалната за теб среда – стая, дом, пространство?

Не обичам да обобщавам и категоризирам, може да съм го правил в пубертета, но вече не. Иначе за дома е важно да е светъл, да има големи, много големи прозорци. Това е едно от нещата, които повечето български архитекти и инвеститори така и не разбраха.

Advertisement

Каква музика слушаш докато проектираш?

Отдавна не съм проектирал, но преди предпочитах да работя основно в тишина. Като човек, който се занимава с музика, мога да кажа, че тишината е много хубав нещо.

Кое най-силно отличава Никола от Котарашки?

Нищо не ги отличава. За мен е пагубно, когато един човек с някаква популярност си повярва и започне да чупи стойки и да играе роли.

Advertisement
Continue Reading
Advertisement