Марияна Теофилова: „Извън рамки” е представление, което показва силата на синтеза на изкуствата.“

снимка: PR

През последните няколко сезона с интерес следя всички изяви на Фондация „Танцово изкуство-Илиев”. Проектът на Петър Илиев „Извън рамки”, състоял се на 20 май 2016 година във VIVACOM Art Hall, силно ме впечатли и бих искала да споделя пристрастното си мнение на музикант с дългогодишен опит на сцена за това прекрасно събитие. Защо пристрастно ли? Когато става дума за сценична изява, може ли зрителят да бъде безпристрастен в мнението си за преживяното? Едва ли. Нали това е то – страстта в изкуството, което го прави различно от баналността на ежедневието и посредствеността. Страстта, провокираща зрителя, предизвикваща реакцията му, пристрастяваща го към онова красивото, извисеното, наречено изкуство. Зрителят би могъл да остане безразличен, което вече е друга тема за разговор, а това не е предмет на моето изложение.

[media-credit id=1 align=“aligncenter“ width=“650″][/media-credit]

„Извън рамки” е представление, което показва силата на синтеза на изкуствата. Зрителят се изненадва приятно от новото арт-пространство на VIVACOM и някак естествено бива приобщен към атмосферата на предстоящото танцово-музикално събитие чрез картините на Татяна Илиева, вдъхновени от движението в танца. Присъствието на визуалното изкуство като естествен декор на спектакъла е приятен начин публиката да бъде въведена в света на изящното и духовното.

Още с първата танцова миниатюра „Почти валс” по музика на Петър Ралчев, хореографът Петър Илиев ни изненада с новия си поглед върху почти познатата хореография от неговия спектакъл „5х5+1”. Изцяло новият състав от танцьори успя да внесе своя прочит на танцовия текст, като го насити с една присъща само за много младите хора енергия. Енергия, която увлича, завихря зрителя и неусетно го пренася от почти английския валс в познатия ни ритъм на ръченицата.

[media-credit id=1 align=“aligncenter“ width=“650″][/media-credit]

Танцовите спектакли с музика „на живо” се превръщат в запазена марка на Петър Илиев. В този случай обаче, неговата концепция беше изградена върху стилистичния контраст. Контрастно подбраните пиеси за изпълненията на джаз-трио „Минимум” между танцовите миниатюри, отпращаха слушателя в съвсем различен свят. Първата поява на триото в състав – Лилия Илиева (вокал), Димитър Льолев (саксофон) и Димитър Логозаров (китара), в изпълнението им на  „Miracle of the Fishes”, наистина успя да изненада слушателите. Фадото носи особен нюанс на носталгия и тъга, което изпрати емоциите ни в друго измерение. Останалите им изпълнения бяха наситени с енергията на джаза, като музикантите показаха прекрасна спойка като камерна формация, без излишна показност и преекспониране на солистичните си възможности. Винаги би могло да се поспори за продължителността на пиесите, особено в третия сет, но това е по-скоро въпрос на индивидуално усещане за време, както и на цялостната концепция на спектакъла. При всички случаи обаче, изпълнителските качества на колегите от триото се безспорни, както и майсторското им представяне. Тук е мястото да отбележа и изключителното ниво на професионализъм на екипа от озвучители и осветители, чиито баланс на звука и светлинни решения направиха преживяването на публиката незабравимо.

[media-credit id=1 align=“aligncenter“ width=“650″][/media-credit]

Във втората танцова миниатюра „Бърканица-супеница”, по музика на Константин и Александър Владигерови и хореография на Петър Илиев, станахме свидетели на забъркването на един коктейл от енергия, жизненост и… наслада. Удоволствие е да се види как танцьорите се забавляват искрено на сцената и това мигновено се предава и на зрителя. Музиката на братята Владигерови е в стил етно-джаз, но някак без конкретната цитатност на фолклора. Завладяваща и излята сякаш на един дъх, оставяща слушателя… без дъх. Някак познатата ни от спектакъла „Кой открадна чипса?” хореография всъщност беше различна, променена, което говори много за творческите търсения на хореографа Илиев.

Третата танцова миниатюра „Adagio for 9”, по музика на Моцарт и хореография на Пола Уебър, познаваме от финалния спектакъл на Танцовата работилница през април тази година. Това обаче не беше съвсем същата хореография, а променена, по-камерна, обогатена с новия прочит на Петър Илиев, който показа дълбоко познаване на балетния стил Баланшин. Музиката от бавната част на Клавирен концерт №23 от Моцарт винаги разтърсва със своята наситена емоционалност. Стилът Баланшин, в който твори Пола Уебър, очевидно се различава от познатата ни руска балетна школа. Моето усещане е, че танцьорите много харесват този различен от тяхното обучение стил, а от дуета на Маргарита Георгиева и Георги Капитански лъхаше и увереността на танцьори, черпили „от извора”, като стипендианти на Фондацията в Америка. Изящност, провокация, стаена страст – така бих описала „Adagio for 9”.

Последната танцова миниатюра „Извън рамки” по музика на Светослав Кърпаров се оказа поредната изненада в спектакъла, с една нова хореография на Петър Илиев. Предишните му две хореографии по същата музика бяха за много по-големи състави. В новата хореография, стремежът на Петър Илиев към все по-изчистен камерен израз беше осезаем. Кулминацията на спектакъла дойде в Coda-та, която беше… откровение. В картинната многопластова симфонична музика на Светослав Кърпаров фолклорният елемент е като повей, по-скоро приятен, но жив спомен. Хармонично кореспондиращата с тази многопластовост  хореография на Петър Илиев този път беше обогатена с обширен дял на импровизация от танцьорите. Една откровено завладяваща, многолика, зряла, излизаща извън рамките на познатото симбиоза на музика и танц, която разкрива само част от несъмнено големия потенциал на този творчески тандем.

[media-credit id=1 align=“aligncenter“ width=“640″][/media-credit]

Осъзнатият стремеж на Петър Илиев към камерност е показателен за неговата творческа зрялост, а подкрепата, която оказва на редица български композитори от нашето съвремие трудно би намерила аналог. По мое мнение, г-н Илиев отдавна е излязъл извън рамките на несъмнено големите си познания в областта на фолклора. Вече е време той да бъде представян на публиката по начин, който го описва в неговата цялост на съвременен хореограф с дълбоки познания и широк поглед върху жанровото разнообразие както в танцовото, така и в музикалното изкуство.

Радващо е, че VIVACOM започна да развива меценатска дейност и застана зад този проект. Искрено се надявам, че все повече организации и ценители ще забележат и подкрепят Фондация „Танцово изкуство-Илиев“ в нейното развитие и многообразие на проекти. Прекрасен пример в това отношение е Фондация „Америка за България”, която многократно е подкрепяла уникални по своето новаторство за страната ни инициативи на Петър Илиев.

Марияна Теофилова

Списание „Музикални хоризонти“, брой 5 / 2016