Мимо Гарсия: „Еднополово семейство може да отгледа и да възпита прекрасно дете“

Новоизбраният министър-председател на Финландия Санна Марин е категоричното доказателство, че еднополово семейство може да отгледа и да възпита прекрасно дете. Потвърждава се и още нещо: ако дете расте в еднополово семейство, то няма да промени заложената си сексуална ориентация заради сексуалната ориентация на родителите си.

Успешната кариера на Марин е благодарение на положителния пример на майка й, която не е предпочела да остане при съпруга си – алкохолик и насилник, заради притеснения от клюки. Майката е имала смелостта да се бори за собственото си щастие, както и за бъдещето на дъщеря си. Изоставяйки деградиралия си съпруг майката е дала безценния урок на дъщеря си, че никога не трябва да се примирява с лошото отношение, с подценяването, със страха да се прибереш у дома, с ниското самочувствие, с усещането за безизходица. Майката прави и още по-смелата крачка да си позволи да признае чувствата си към друга жена и да просвети дъщеря си в най-важната истина: човек не обича пол, а душа!

Житейският път на Марин не е лек, но пък белезите от миналото й дават шанс сега да е истински пример за подражание: млада, хубава жена с политическа кариера, произхождаща от небогато и хомосексуално семейство. Санна Марин е истински кошмар за всички сексисти и хомофоби. Първите са свикнали да олицетворяват жената с печка, пералня, миялна. Вицове от типа „- Тате, а защо булката винаги е в бяло? – Е, па, бяла техника, сине, пере, готви, мие…“ не могат да предизвикат смях в интелигентните хора, за които полът не е водещ. Но за съжаление интелигентните са малко. Самият факт, че миналата година България бе залята от политическа и религиозна пропаганда, че видите ли се появявал някакъв трети пол, а обществото масова лековерно повярва в това обосновава аргумента ми за ширещата се простотия. Защото „джендър“ не означава трети пол, а означава социални стереотипи, които се възприемат за аксиома спрямо биологичния пол, който си е или мъжки, или женски. Например гореописания виц. Или пък жалката паника в някои родители, ако момченце си играе с кукла, а момиченца с количка. Естествено, тази психоза се целеше, но по-лошо е, че особено в по-малките градове ролите-клишета спрямо пола се възприемат равнозначно и от мъже, и от жени. Това обяснява и защо е толкова голям процентът на домашно насилие в България. Тъжно, но за много жени това да бъдат бити от мъжете си е в кръга на нормалното. Те се опитват да ги оправдаят пред себе си с твърдения, че мъжете са изнервени, че ще им мине, че ще се променят. Да, в Царство България се налага това усещане, че жената е по-нисша и че единственият й шанс да оцелее е чрез мъжа. Ако се върнем назад в годините, когато селският бит е преобладавал, макар и грубо, може да опишем жената като разплоден добитък. Нейната единствена роля се е свеждала до това да ражда деца и да се грижи за дома. Всякакви други удоволствия са й били отнети. Нямала е право на дума, дори с кого да сключи брак. Баща й решава докато се омъжи, а след това мъжът й налага волята си. След преврата през 1944-та година жените постепенно започват и да работят, но отново на тях се гледа като на втора класа и ако някоя жена се развива кариерно, задължително се счита, че спи с началника си. В днешно време на думи и закони и мъже, и жени сме равни, но това отново не е така. Разлика в заплащането присъства във всеки сектор. Изначално се приема, че дори и при еднаква позиция мъжът дава малко повече. А положението зад вратите на дома продължава да е като от преди стотина години. „Мъжът ми не може да мие чинии; мъжът ми не може да пере; мъжът ми не може да готви; мъжът не може да разходи кучето; мъжът ми не може да изведе децата“ нареждат примерено жени, нежелаещи да използват „не иска“ от притеснение, че на всички ще им стане ясно, че покорството не е избор. Ала, разбира се, жените-жертви се познават, даже без или с добре прикрити синини. Винаги са крачка назад и в физически, и в психологически аспект. Внимават какво ще кажат, какво ще направят, с кого ще бъдат. Внимават да не ядосат звяра, но същевременно с това, когато се търси вариант да им се помогне, сами се отказват от него. За тях бе по-лесно да повярват в лъжите на партии и религиозни водачи за несъществуващия трети пол, отколкото да признаят, че са жертви. С протестите срещу Истанбулската конвенция те се превърнаха в пасивни насилници на самите себе си.

По време на бунтовете срещу ИК много се тиражираше, че щяло да настъпи време, в което Той не е Той, а Тя не е Тя. Само че това отдавна го има. Трансексуалността съществува. Филмът от 1999 г. „Момчетата не плачат“ разказва историята на реално съществувалия Брандън Тийна – момиче, което се чувства като момче и е убито от изверги заради това през 1998 година. В този случай не се касае за трети пол. Има родено момиче, което психически се чувства като момче. Няма трети пол. Брус Дженър (доведен баща на Ким Кардашиян) също промени пола си и вече е Кейтлин, но това не е създаване на трети пол, а смяна на пол чрез операция.

Цитираните често от противниците на ИК фантасмагорични 15, 30, 50 вида полове, които ИК щяла да въведе, всъщност не правят  разлика между пол и сексуална ориентация, както не правят разлика между биологичен (мъж/жена), социален (прословутия джендър) и психологически (когато мъжът не се чувства мъж, жената не се чувства жена) пол. Те смесват термини, както им е удобно само и само, за да всяват разделение в обществото.

Целта бе постигната. Нарастващата омраза в българското общество спрямо лицата с хомосексуална ориентация води след себе си и отрицание спрямо Европейския съюз и Съединените американски щати, където правата на ЛГБТИ хората се защитават. Този търсен ефект се постига чрез хибридна атака, която насажда усещането, че българските деца ще бъдат в лапите на опасни гейове, които ще им направят нещо много лошо…

Общо взето основна аргумент срещу ИК бе (WTF): че ще се признаят еднополовите бракове, тоест ще има еднополови семейства, които ще могат да отглеждат деца и да ги правят „ненормални“, тоест ще ги правят хомосексуални. Намеси се и Конституционния съд, който се позова на конституционната норма „бракът е между мъж и жена“, както и даде отбрана срещу властващия неолиберализъм, който рушал традиционните християнски ценности, които са последния бранител срещу гейовете, които ще извращават бедните български деца… (WTF)

Първо, и без еднополови бракове има еднополови семейства, както и без бракове живеят множество хетеросексуални. Липсата на правно регламентиране на физическото съжителство обаче вреди на лицата и с хетеро, и с хомо ориентация. Евентуално въвеждане на еднополов брак или друг вид регламент няма с какво да навреди на околните. Това е личен, частен съюз между две лица, които се обичат и избират да живеят заедно. Независимо дали става въпрос за мъж и жена, за две жени или двама мъжа бракът не е и не бива да бъде обществено събитие (изключвам от това правило по разбираеми причини Уилям и Кейт, Хари и Меган). Това е затворена церемония за партньорите, техните семейства, близки и приятели. Нищо повече. Позицията на БПЦ срещу браковете е неоснователна по простата причина, че никой не изисква от тях да позволят на еднополови двойки да могат да сключват и църковен брак. А от деветосептемврийския преврат насам гражданският и църковен брак се две коренно различни церемонии с два коренно различни документа (самата Конституция признава единствено гражданския).

Второ, както има деца в хетеросексуални семейства без брак, така има и деца, отглеждани в еднополови семейства, макар само единият от двойката да се води официално за родител. Както написах и в началото Санна Марин е доказателство, че двама души от един пол могат да отгледат напълно здраво и читаво детенце. Пиша „може“, защото отглеждането на едно здраве и читаво детенце не се обуславя от нечия сексуална ориентация. Както има лоши хетеросексуални родители, така има и лоши хомосексуални родители. Както има добри хетеросексуални родители, така има и добри хомосексуални родители. Но това зависи от морала и убежденията на тези хора, а не от тяхната сексуална ориентация. Абсурдно е да се твърди, че дете отгледано от гейове или лесбийки задължително ще стане гей или лесбийка.  Също толкова абсурдно ще звучи и твърдението, че дете отгледано от хетеросексуални със сигурност ще бъде хетеросексуално. Книгата на Гарард Конли „Заличено момче“ потвърждава това. Той е отгледан в свръх религиозното семейство на баптистски проповедник, който е категорично против хомосексуалността, но момчето се оказва гей и баща му го изпраща на терапия за промяна на сексуалната ориентация, която естествено е неуспешна. Семейството не може да повлияе на нечия сексуална ориентация – още на 6, 7, 8 годинки децата изпитват несъзнателно първи сексуални преживявания – заглеждат се, любопитни са едно към друго, понякога могат да опипват себе си или другарче, но в пубертета окончателно най-просто казано осъзнават по кого се заглеждат на улицата. Самата Марин има съпруг.

Трето, решението на КС е политически удобно, защото голям процент от социумът бе подведен и можеше да има наказание през изборите към партиите, подкрепили в парламента ИК. Да си съдия в КС обаче не е гаранция, че си професионалист и еталон за морал. Това си своего рода синекурна длъжност.

Четвърто, твърдението за рушащите се традиционните християнски ценности е буквално глуповато. Къде са тези ценности? В изневерите? В разводите? В неплащането на издръжка? В злоупотребяващите със субстанции подрастващи? В агресията? В насилието? В омразата помежду ни? Къде са?

Жалко е наистина как цяла България попадна в лапите на опасната пропаганда. Изречените лъжи покрай ИК увеличиха пропастта в обществото ни. Развитието на една нация се корени в малките неща – в отношението към жените, към децата, към малцинствата. Няма как да желаем да вървим напред, когато настойчиво сме се вкопчили в минало, което не е добър пример. Дано прозрем това някой ден.