Фрагменти на самотата – фотографска изложба на Григор Атанасов

“Започнах да снимам на 14 години, когато сестра ми реши да купи първия фотоапарат за себе си, но се оказа, че аз започнах да го използвам повече от нея. Десетина години по-късно, отново вървейки по нейните стъпки, животът ме отведе в Китай.

Самотата и самотността са ми много лични и близки теми и в Китай ги преоткрих по един съвсем различен начин. Бруталните мащаби и милионите работещи мравчици заличаваха всякаква следа от човешката индивидуалността. Въпреки, че непрекъснато и навсякъде си около хора, усещаш самотата и смачкването на човешкото във всеки поглед, който засечеш. Исках да отделя индивуалния човек от тази матрица. Исках да покажа малките неща в градския пейзаж, които остават подминати в ежедневното бързане за оцеляване.

[media-credit id=198 align=“alignleft“ width=“300″][/media-credit]

С годините открих, че пътуването е неизменна част от подтика ми за снимане. Дистанцията от познатото, от сигурното, е онази тайна съставка, която ми действа както адреналина на търсачите на силни усещания. Година след последното ми пътуване до Китай се насочих към Лисабон, който ме омагьоса с геометрията и архитектурата си. За пръв път виждах себе си чрез линии и пастелни цветове, а не чрез хора.

Фотографията ми дава нищо друго освен възможност да материализирам вътрешния си живот. Звучи клиширано, но е вярно. Аз снимам себе си. Човек и да не ме познава лично, може да ме “прочете” чрез кадрите ми – а именно една леко патологична подреденост, търсена дори и в хаоса на улицата, минимализъм, чрез който е устроен и целият ми живот.

Мисля, че от многото занимания през живота ми, фотографията е останала винаги с мен, защото ме е карала да бъда искрен със себе си и да си задавам въпроси, въпроси, въпроси. Устроени сме да живеем с дефинициите, статуквото и осъждането. Една улица може да изглежда ужасна или прекрасна на пръв поглед, но в следващия момент се появява някой, който я пресъздава по един тотално различен начин, защото неговият вътрешен свят е различен от този на масата. А улицата или каквото и да е пред обектива има неограничен потенциал, тя никога не е константа. На това ме научи и все още ме учи фотографията – да уважавам въпросите, а не отговорите и дефинициите. “

Фрагменти на самотата” може да видите до 14 март в кафе-галерията на ФотоСинтезис Арт Център, София, бул.”Васил Левски”57.