снимка: ПР

Днес в Кранево стартира традиционният семинар на Фондация Българска Памет „Силна национална идентичност – силна европейска идентичност“, под наслов: Зелена икономика и дигитално бъдеще, който ще продължи до 31-ви октомври. Семинарът се провежда два пъти в годината, а основната му мисия е да разпространи европейските ценности, личностното и социално-образователното развитие на млади хора от България, Сърбия, Република Северна Македония, Албания, Молдова и Украйна. Чрез трансгранично и транснационално сътрудничество проектът помага за насърчаване на по-доброто взаимно разбиране и по-тясната интеграция между младежите в Европа, идващи от страни-членки на ЕС, кандидат-членки и потенциални кандидатки за членство в ЕС.

Проектът стартира през 2007г., а за неговата успешна реализация д-р Милен Врабевски, председател на Фондация Българска Памет, е удостоен с наградата на Европейския парламент – Европейски гражданин за 2013 г. 

„Родени сме с мисия и тя е еднаква за всички –да живеем в полза на другите“ – с тези думи д-р Врабевски се обърна към участниците от шестте държави и официално откри събитието, подчертавайки че младите са именно последното поколение, което може да противодейства на измененията на климата, за да може да се постигне стратегическата цел Европа да се превърне в първия климатично-неутрален континент до 2050г.

В контекста на предизвикателствата на глобализацията и новите реалности пред Европа, свързани с измененията на климата, индустриална революция 4.0 и трансформацията в икономиката към цифрова, ниско-въглеродна и кръгова, проектът „Силна национална-силна европейска идентичност“ еволюира през годините чрез тематично профилиране и насочване вниманието на младите хора към небходимостта от по-зелена, по-свързана и по-иновативна Европа. По този повод настоящият семинар носи заглавието „Зелена икономика и дигитално бъдеще“

По време на събитието младите хора ще общуват на български език, което е основа за създаването на посланици на евроинтеграцията в страните от Западните Балкани и Източното партньорство.

„Проектът e свързан с изграждането на европейска идентичност в младите, изхождайки от разбирането, че силната национална идентичност е просперираща, когато се основава на ценности и единство, както и на откритост и сътрудничество с другите, виждайки ползите от диалог и споделена солидарна отговорност. Целта му е да допринесе за изграждането на европейско самосъзнание и за укрепване на европейските принципи и ценности в младите – като солидарност, демокрация, приятелство, толерантност, отговорност, свобода и справедливост, залегнали в основата на европейския проект“, сподели д-р Моника Панайотова – евродепутат (2012-2014), заместник-министър на Българското председателство на Съвета на ЕС 2018.

Събитието се реализира и с подкрепата на Община Варна, Представителството на Европейската комисия в България и Фондация „Ханс Зайдел“, като до момента са дали възможност за участие на близо 5 000 младежи, които се превръщат в своеобразни посланици на европейската идея и избират България като подходяща образователна дестинация.

Участниците бяха приветствани чрез видео-обръщение от и.д. ръководителя на Представителството на Европейската комисия в България, в която той насочи вниманието върху зеления и цифров преход и новата стратегия за растеж на Европа – Европейски зелен пакт.

Събитието се провежда при стриктно спазване на всички противоепидемични мерки за сигурност.

„Независимо от трудностите, Фондацията ще продължи пътя, който е реализирала последните 13 години, защото наистина  виждаме директни ползи за европейската интеграция на младите от българската диаспора“ сподели  пред медиите още д-р Милен Врабевски и допълни още, че когато страната е в демографска криза, а и да не е, трябва да се обръща внимание на сънародниците ни, които са в близката чужбина и са останали извън границата на страната по независими от тях причини.

снимка: Gerald Lehner

Българин е най-младият участник, а  италианец постави постижение за най-добро първо участие в 24 годишната история на състезанието

Тази година победител е Андреа Маркато (Италия) с време 43 дни 12 часа 7 минути 25 секунди, което се равнява на 114 км дневно – почти 3 маратона. Това е най-доброто постижение за първо участие.  Андреа постави забележителен италиански рекорд в състезанието 3100 мили, след като разби доста италиански национални рекорда от 1500 км и 1000 мили.

В края на предпоследната си обиколка Андреа получи италиански флаг и знаме на състезанието 3100 мили,  които носи във всяка ръка при финалната обиколка.

Малко след финала той продължи още десет обиколки, за да финишира 5000 км. След като завърши 5000 километровата забележителност, той направи още една последна „Обиколка-благодарност“. Впечатляващо!

Тази година предизвикателство за бегачите е не горещото нюйоркско лято, а хладната и дъждовна австрийска есен. Освен умората, контузиите и недоспиването участниците трябваше да се справят и със студеното време и честите превалявания.

Бълагария също може да се гордее с двама финалиста на най-дългото състезание в света – Цветан Цеков – Шопан и Тодор Димитров.

Цветан Цеков – Шопан още на 21 години участва в първото си многодневно бягане, а през 2004 година става най-младият участник, завършил най-дългото състезание в света – 3100 мили. Впечатляващото при него е, че успява да се състезава и да печели състезания на млада възраст, нещо което е нетипично при супер дългите състезания, които изискват не само физическа издръжливост, но солидна психическа устойчивост, които обикновено се придобива с по-голям житейски опит. Въпреки, че г-н Цеков е от малко познатите утрамаратонци в България, това не пречи да държи националните рекорди от 1000 км до 5000 км.

Тодор Димитров – „Ел Капитан“ завърши състезанието в Ню Йорк, през 2019 година  за 51 дни 17 часа 8 минути 38 секунди и стана един от 44-те бегачи, като се класира на 40-то място. Само 6 дни в преди края, Тодор беше на място, на което никой бегач не желае да бъде на този етап от състезанието. Той имаше  изоставане от 32 мили или 51,5 км, но ето че той влезе в надпревара с времето и волята и успя да пробяга разстоянието от почти 5000 км. Една година по-късно Тодор споделя, че „Въпреки ситуацията с глобалните ограничения, продължават да се провеждат реални състезания, включително и тазгодишното издание на Себенадмиаване 3100 мили. За първи път в 24-годишната си история то се провежда в Европа. Радвам се, че и тази година се намериха 5 бегачи, които да се потопят в дълбоките води на ултрабягането. Убеден съм, че за тях преживяванията в Залцбург през тази есен ще останат незабравими“.

Ежедневно бегачите получават окуражаващи писма от техни близки, приятели и поддръжници на състезанието. В такива моменти на физическо и духовно предизвикателство тази поща е изключително ценна и вдъхновяваща в борбата с километрите и себе си. Президентът на Австрия, Александър Ван дер Беллен, също не остана безпристрастен.

В едно от съобщенията си към бегачите той казва: „Просто не мога да си представя как е да бягам 52 дни. Наслаждавам се на туризма. Но да бягаш 52 дни, 118 маратона – невероятно! Какъв невероятен подвиг на издръжливост! Вие заслужавате моето уважение.“

Въпреки че официалният старт на традиционното състезание 3100 мили беше планиран за юни 2020 г. в  Ню Йорк, но не се състоя, организаторите се надяваха, че състезанието може да се проведе по друго време, вероятно на друго място, но все пак тази година. Бяха предложени няколко европейски и американски града и в началото на септември стана известно, че властите на австрийския град Залцбург са дали зелена светлина за провеждане на най-дългатдългото състезание в света „Шри Чинмой Себенадминаване 3100 мили“, за периода от 13 септември до 3 ноември 2020 г.

Основателят на състезанието Шри Чинмой казва: „Ние всички сме наистина неограничени, ако само се осмелим да предизвикаме възможностите си и имаме вяра”.

Състезанието „Шри Чинмой Себенадминаване-3100 мили“ се определя като една от най-трудните, биологично невъзможни, прояви за издръжливост.  Външните предизвикателства, пред които се изправят бегачите, са, че те бягат в кръг в продължение на 52 дена без прекъсване, износват повече от 15 чифта маратонки. Бегачите се хранят, докато бягат, почиват минимално и прекарват възможно най-много време на трасето. Състезанието е описано като „Еверест на ултрамаратоните“. Повече от 4000 са достигнали върха на Еверест от 1953 г., а само 44 души някога са завършили надпреварата за себенадминаване за тези 23 години.

В тазгодишното състезание петимата бегачи, които се осмелиха да предизвикат възможностите си са:

Нирбаша Маги, 41 г., Ирландия, живее в Рейкявик, Исландия – с 3 финала, класиран на 22-ро място;

Ананда-Лахари Зушчин, 45 г., Кошице, Словакия – с 6 финала, класиран на 25-то място;

Ушика Мукенхумер, 52 г., Залцбург, Австрия – с 1 финиш, класиран на 30-то място;

Андреа Маркато, 38 г., Италия, живее в Цюрих, Швейцария – участник за първи път, два пъти изтичал над 1000 км в 10-дневно състезание;

Милан Яворники, 46 г., Челакочице, Чехия – участник за първи път, избягал 569 мили в десет-дневна надпревара.