Открийте ни и в

Култура

Джон Скалзи и неговите „Червеноризци“ вече и на български

През XXV век ще живеем и на космически флот, на намираща се над Земята космическа станция на Общовселенското обединение, в пещери, пълни с борговиански земни червеи, а смъртоносни приключения и повече от странни опасности ще ни дебнат отвсякъде – така описва ежедневието в бъдещето видният научен фантаст Джон Скалзи в запленяващия си роман „Червеноризци“ (ИК „Изток-Запад“), за който печели награда „Хюго“ за най-добър роман за 2013 г.

 

XXV век.

На борда на кораба „Дръзки“ току-що е назначен талантливият ксенобиолог и лингвист Ендрю Дал – единственият във вселената човек, стигнал във форшанска академия до ранг „чуждоземният покаял се грешник“. Тук, на флагмана на флота на Общовселенското обединение, мичман Анди Дал има интересна работа и престижен пост, но пък става свидетел на редица извънредно странни събития, а по време на всяка изследователска мисия извънземни сили сеят смърт.

MIKA

публикувано

на

През XXV век ще живеем и на космически флот, на намираща се над Земята космическа станция на Общовселенското обединение, в пещери, пълни с борговиански земни червеи, а смъртоносни приключения и повече от странни опасности ще ни дебнат отвсякъде – така описва ежедневието в бъдещето видният научен фантаст Джон Скалзи в запленяващия си роман „Червеноризци“ (ИК „Изток-Запад“), за който печели награда „Хюго“ за най-добър роман за 2013 г.

 

XXV век.

На борда на кораба „Дръзки“ току-що е назначен талантливият ксенобиолог и лингвист Ендрю Дал – единственият във вселената човек, стигнал във форшанска академия до ранг „чуждоземният покаял се грешник“. Тук, на флагмана на флота на Общовселенското обединение, мичман Анди Дал има интересна работа и престижен пост, но пък става свидетел на редица извънредно странни събития, а по време на всяка изследователска мисия извънземни сили сеят смърт.

Капитанът на кораба, някои от офицерите и красавецът лейтенант Керенски неизменно се измъкват живи от сблъсъците-главоблъсканици, за разлика от по-нискостоящи в йерархията членове на екипажа, които имат далеч по-злощастна, нерядко и фатална съдба. И макар екипажът да дава най-доброто, на което е способен, нещата не се променят, докато Анди не се натъква на безценно сведение, което предлага на него и приятелите му червеноризци шеметна, рискована възможност да се спасят и да вземат съдбата си в свои ръце…

Всичко това и далеч повече е майсторски описано в романа „Червеноризци“ на Джон Скалзи, елегантна пародия и своеобразен изблик на недоволство срещу отелевизената и опошлена научна фантастика.

Джон СкалзиРоденият в САЩ през 1969 г. Джон Скалзи е добре познато име в научно-фантастичните среди. Избраният през 2010 г. за президент на „Сайънс Фикшън енд Фентъзи Райтърс ъф Америка“ – най-голямата организация на СФ&Ф писатели в света –  Скалзи е автор е на редица жанрови романи, сред които преведените и на български „Войната на старците“ и „Призрачните бригади“, а също и на нонфикшъните „The Rough Guide to Money Online“, „The Rough Guide to Sci-Fi Movies“, „24 Frames Into the Future: Scalzi on Science Fiction Film“ и др. Освен че е обявена за бестселър на Ню Йорк Таймс, за „Червеноризци“ Скалзи печели наградата „Хюго“ за най-добър роман за 2013 г., присъждана ежегодно за произведения в сферата на научната фантастика или фентъзи, издадени или преведени на английски език. Скалзи е носител на наградата за пореден път, след като я печели за „Войната на старците“ (2006), за „The Last Colony“(2008) и за „Zoe’s Tale“ (2009). Носител е и на научно-фантастичната награда „Джон Кембъл“ за най-добър нов писател, а блогът му „Все тая“ (whatever.scalzi.com) се радва на завидна популярност.

Подобно на други впечатляващи заглавия от поредицата „Magica“ като „Слепоглед“ на Питър Уотс, „Градска готика“ на Брайън Кийн, „Момчешки живот“ на Робърт МакКамън и „Отвъдни очи“ на Дийн Кунц, и „Червеноризци“ е в превод от английски език на Елена Павлова, известна като преводач и автор на фантастика, два пъти номинантка за „Еврокон“ в различни категории.

MIKA e онлайн списание за музика и лайфстайл, което отразява най-новото в музикалния свят както от страната, така и от чужбина. Таргета на списанието са активните хора (18-40 години), които се интересуват от музикални събития и градския начин на живот.

Продължете понататък

Култура

Излизат „Басни за деца“ от Жан дьо Лафонтен

MIKA

публикувано

на

от

На 29 май излизат „Басни за деца“ (изд. Колибри) от Лафонтен в превод на Атанас Далчев и Александър Муратов. Художник на изданието е Люба Халева.

Кой не знае басните на Лафонтен? Повече от три столетия малки и големи в целия свят черпят поуки и мъдрост от приказните му герои. А когато до този вълшебен свят се докосне поетическо перо, магията става двойна. В това томче са събрани емблематични басни за деца от френския класик, поднесени на български от Атанас Далчев и Александър Муратов, двама изкусни майстори на стихотворната реч!

Жан дьо Лафонтен (1621-1695) е сред най-популярните баснописци в световната литература. През 1684 г. Лафонтен става член на Френската академия. Известно време се интересува от философия, а през последните години от живота си се обръща към религията. През периода 1665-1685 г. излизат няколко тома от неговите „Приказки“. Сюжетите в повечето случаи не са оригинални, но Лафонтен им дава оригинална поетична обработка и идейно-естетически смисъл, в който се оглежда неговата съвременност. Той се придържа към националните традиции и ги изразява лаконично, сатирично, с иронично-шеговита изобличителност. Пише истории за животни, в които се казват много истини за хората – за техните недостатъци и честолюбиви желания, за глупавите положения, в които нерядко изпадат. От творчеството на Лафонтен до нас са стигнали и романът „Любовта на Психея и Купидон“, комедиите „Евнух“ и „Раготен“, оди, както и безсмъртните му басни, събрани в 12 тома. За басните той черпи идеи от Езоп и Федър и от френското народно творчество: „Аз уча от делата на всички майстори в поезията свята и като тях стремя се тя да дава винаги храна на мисълта“. Но творбите на Лафонтен не са така наставнически, както у Езоп, и са написани в мерена реч.

Басните за деца на Жан дьо Лафонтен разкриват дълбоката същност на човешката природа. Авторът осмива порочни нрави, които нямат давност: лицемерието, ласкателството, егоизма, глупостта, малодушието, горделивостта.

Продължете понататък

Галерия

Първата платформа, подкрепяща художници в направление историческа живопис в България вече е факт

MIKA

публикувано

на

от

снимка: ПР

От 6-ти май до 24-ти май се проведе изложба-конкурс „Историческа живопис“, която е първата такава изложба, провеждана в България през последните 30 години. В изложбата взеха участие художници от 5 държави – Русия, Казахстан, Германия, Украйна и България. Всички те са рисували своите картини на българска тематика и припознават българската история като собствена. 

Изложбата се осъществи с цел подпомагане на живописци, които творят своите картини на историческа тематика и по-конкретно –  антична и средновековна история, случила се по нашите земи.

Изложбата се проведе в 2 етапа – избор на публиката и оценки от квалифицирано жури. В журито, съставено от специалисти, взеха участие проф. Маргарита Ваклинова, проф. Аксиния Джурова и доц. Николай Нинов. Оценките на публика и жури бяха с еднаква тежест, а картините-победители са: 3-то място е за Дияна Брешкова с нейната картина на „Царица Ирина“, а 2-ро място е за Веселин Чакъров и картината му „Чудото с патриарх Евтимий“. Заветното първо място спечели Мирослав Йотов със своята детайлно изобразена картина „Прием при цар Симеон Велики“.  Дамата на 3-то място, сподели причината да избера да рисува царица Ирина: „ Царица Ирина Комнина втора жена на цар Иван Асен Втори.Тя е дъщеря й  на епирския деспот Теодор Комнин пленен с цялото си семейство от българския цар.Тя е била много красива и силна жена и не остава незабелязана от българския владетел. Говори се ,че след смъртта на Иван Асен II тя става регент на сина им Михаил II и управлява от негово име. Това е накратко нейната история.Аз реших да я нарисувам ,защото търсех силен и впечатляващ женски образ в нашата история.Короната е рисувана по възстановка на оригинала на короната й.“  За избора на темата „Чудото с патриарх Евтимий“ художникът Веселин Чакъров споделя: „ Нарисувах един мрачен епизод от българската история, когато пада столицата на Второ българско царство – Велико Търново. Патриархът e трябвало да бъде обезглавен, когато палачът вдигнал меча да отсече главата му, той се парализирал. Тогава османците решават той да не бъде убит, а изпратен в заточение. Пращат го в сегашния Бачковски манастир, където живее до края на дните си. За мен беше провокация това, че сюжетът предразполага към нещо доста мрачно, но носи емоционален заряд и послание за поколенията. Посланието, закодирано в цялата картина е, че винаги има надежда, патриарх Евтимий е символ на непреклонния български дух.“ Финалистът Мирослав Йотов за картината „Прием при цар Симеон“ ни разказа, че е: „ Картина, която изобразява епохата до най-малки детайли. Целта на картината е да се покаже величието на цар Симеон, да се предаде визуално в пълния блясък обстановката на Велики Преслав, гостите които приема царя.  Предал съм максимално автентично времето и обстановката, за да може да се усети духа на времето и епохата от зрителя, тъй като това е една част от историята, с която винаги сме се гордели като българи и исках отново да я припомня на народа ни. В картината заложих дълбок психологически разказ на всички присъстващи: различните персонажи на народи- гости на царя, царското семейство, придворните. По това време Симеон не само е бил равен на византийския император, но и повече от него и това величие съм пресъздал максимално достоверно с помощта на консултанти по епохата, за да остане за бъдещите поколения.

Общият награден фонд възлиза на стойност 13 000 лева, като суми от 10 000, 2 000 и 1 000 лева бяха спечелени съответно от победителите на първо, второ и трето място в конкурса. Всички останали картини в рамките на 7-дни имат възможността да бъдат закупени, от всеки, който е ценител и има желание лично да подпомогне творците. Желаещите да закупят някоя от картините могат да го направят като се свържат с Исторически парк на техния сайт https://ipark.bg/ или изпратят съобщение в страницата им във фейсбук https://www.facebook.com/HistoricalPark.BG/. Исторически парк ще съдействат за свързването между художниците и тези, които искат да притежават величествените картини. 

И тъй като финансовите причини възпират много от дейностите, които са с идеална цел и не търсят печалба, Ивелин Михайлов – изпълнителен директор на Исторически парк и инициатор на изложбата – реши да подпомогне на още няколко творци, като закупи техните картини. Той постави и началото на седмицата, в която всеки един човек, може да закупи картина за себе си, но с благородна цел.

Вече в България освен платформи за комуникация и такива за продаване на ненужни вещи, можем да се радваме и на платформа в подкрепа на творците и тяхното изкуство.

Организаторите от Исторически парк планират изложбата да се превърне в ежегодна инициатива, като са планували догодина наградният фонд да е бъде в двоен размер, за да може все повече да се подкрепят българските творци.

Продължете понататък

Горещо