Открийте ни и в

Култура

Култовите DOG EAT DOG от САЩ идват в София на 13-ти октовмри

Култовите DOG EAT DOG от САЩ идват в София на 13-ти октовмриПрез декември тази година hcspirit.com става на 10 години, а веселията по този повод започват два месеца по-рано и по-точно на 13-и октомври. Това е датата, в която ще ни гостуват култовата американска банда DOG EAT DOG!

Концертът ще е в голямата зала на club *MIXTAPE 5*. Билетите са в продажба с крайно ограничен тираж – 700 броя, така че нека всеки се подсигури навреме. Цената им вече е по 30 (до скоро бяха по 25), а в случай че изобщо останат бройки на входа (малко вероятно) те ще са по 35 лева. Заедно с DOG EAT DOG ще свирят и българските групи C4 и Всеки следващ ден.
Лица ненавършили 18 години ще бъдат допускани само с пълнолетен придружител и нотариално заверена декларация.

Част от местата за продажба са офисите на M-tel, Office 1 Superstore, OMV, клуб „Строежа“, бар „Петък“, На тъмно и разбира се онлайн от http://web.ticketstream.cz/bgts/book.schedule.jsp?event=41612&start_group=1.

MIKA

публикувано

на

Култовите DOG EAT DOG от САЩ идват в София на 13-ти октовмриПрез декември тази година hcspirit.com става на 10 години, а веселията по този повод започват два месеца по-рано и по-точно на 13-и октомври. Това е датата, в която ще ни гостуват култовата американска банда DOG EAT DOG!

Концертът ще е в голямата зала на club *MIXTAPE 5*. Билетите са в продажба с крайно ограничен тираж – 700 броя, така че нека всеки се подсигури навреме. Цената им вече е по 30 (до скоро бяха по 25), а в случай че изобщо останат бройки на входа (малко вероятно) те ще са по 35 лева. Заедно с DOG EAT DOG ще свирят и българските групи C4 и Всеки следващ ден.
Лица ненавършили 18 години ще бъдат допускани само с пълнолетен придружител и нотариално заверена декларация.

Част от местата за продажба са офисите на M-tel, Office 1 Superstore, OMV, клуб „Строежа“, бар „Петък“, На тъмно и разбира се онлайн от http://web.ticketstream.cz/bgts/book.schedule.jsp?event=41612&start_group=1.

Бандата идва специално и единствено за шоуто си в България, като това е единствената им дата в Източна Европа. Поради тази причина се очаква и голям интерес от съседните държави, така че не се чуди много.

DOG EAT DOG
съществуват от 1990-та година, появявайки се като поредното отроче на хардкор сцената в Ню Джърси. Не след дълго обаче започват да създават свой собствен стил и стават една от първите банди в света, които смесват хардкор и пънк с хип хоп, ска и фънк, добавяйки и саксофон. Преди две години трябваше да са хедлайнери на фестивала Elevation, който обаче бе прекратен.

{youtube}c_FAGSiyiR4|600|400{/youtube}

Подгряващите банди можеш да чуеш на следните линкове:
C4: https://www.facebook.com/c4sofia
{youtube}fW6kaiH_jWo|600|400{/youtube}

Всеки Следващ Ден: https://www.facebook.com/vsekisledvashtden
{youtube}aVuWTAvYRwY|600|400{/youtube}

Facebook event – https://www.facebook.com/events/558141624246702/

Who’s The King?

Култовите DOG EAT DOG от САЩ идват в София на 13-ти октовмри


MIKA e онлайн списание за музика и лайфстайл, което отразява най-новото в музикалния свят както от страната, така и от чужбина. Таргета на списанието са активните хора (18-40 години), които се интересуват от музикални събития и градския начин на живот.

Галерия

Изкуство и политика: пресечни точки в галерия „Структура“

MIKA

публикувано

на

от

На 27 октомври в галерия „Структура“ се открива изложба с произведения на Ото Дикс, Хана Хьох, Йозеф Бойс, Гюнтер Юкер, Герхард Рихтер, Антони Райжеков, която поставя въпрос за връзката между изкуство и политика от 20-те години на 20-ти век до днес. Като част от програмата на изложбата в събота, 30.10., ще се проведе онлайн-лекция на Вибке Трунк (Германия) за творчеството на Ото Дикс.

ИЗКУСТВО И ПОЛИТИКА – КОНФРОНТАЦИИ И СЪЖИТЕЛСТВА

Ото Дикс, Хана Хьох, Йозеф Бойс, Гюнтер Юкер, Герхард Рихтер, Антони Райжеков

Изложба на ifa (Институт за международни отношения на Германия)

в сътрудничество с галерия „Структура“ и Гьоте-институт България

куратор: Мария Василева

Галерия Структура, ул. „Кузман Шапкарев“ 9 

27 октомври – 9 декември 2020

Откриване: 17.00-21.00ч.

СЪПРОТИВАТА КАТО ПОТЕНЦИАЛ.

Онлайн лекция на Вибке Трунк

31 октомври 2020 

15.00-16.30ч.

Лекцията ще се проведе на английски език тук

Изкуството като форма на изразяване, потенциала му в генерирането на идеи и връзката му с политиката в актуален контекст, както и в исторически план, са фокус на изложбата „Изкуство и политика – конфронтации и съжителства“, която ще бъде открита на 27 октомври 2020 в галерия „Структура“.

Изложбата представя произведения на едни от най-големите имена на германското изкуство на 20-ти век от колекцията на ifa – Институт за международни отношения на Германия: Ото Дикс, Хана Хьох, Гюнтер Юкер, Йозеф Бойс и Герхард Рихтер. За разлика от други изложби на ifa през последните години, “Изкуство и политика“ не е готова пътуваща експозиция, а кураторски проект на Мария Василева. Тя обединява произведения на пет художници от Германия от различни поколения под мотото в търсене на връзката между изкуство и политика и преживяването на художника на големите сътресения от последните 100 години в Европа.

Изложбата е допълнена и със съвременна намеса от България – в нея ще бъде представена и нова работа на българския художник Антони Райжеков, която коментира настоящата ситуация на пандемия.

Като основен партньор на изложбата Гьоте-институт България ще предложи и разнообразна съпътстваща програма, която ще започне тази събота, 31.10., с лекция на германската изкуствоведка Вибке Трунк. Тя ще се съсредоточи върху творчеството на Ото Дикс и произведенията, показани в изложбата, през призмата на темата „Изкуство и политика“ и историческия контекст в Германия по време на Ваймарската република.

Продължете понататък

Lifestyle

Стефан Иванов представя новия си проект „194 дни“

MIKA

публикувано

на

от

Проектът на Стефан Иванов за пространството на Водната кула в Лозенец изследва новата реалност на образите. Балансът на обектите в странни вертикални построения и пана изгражда архитектурата на съвременни тотеми, съставени от изкуствени и природни елементи. Някои от тях са част от лични истории, а в разширения контекст на композициите те са съчетани с предмети, взети директно от ателието на художника. Комбинирането на ясно разпознаваеми, събрани от човешкия бит, обекти в енигматични асамблажи, дискутира класическата представа за скулптурата като поставяща на пиедестал определени ценности, личности, исторически събития и т.н.

Скулптурите на Стефан Иванов нямат постаменти. Те приличат на балансирани по странен начин образи от ежедневието, фиксиращи точно определен момент на незавършено действие, а рисунките към тях документират изследователски подход, свързан с това действие. Съвкупността им визуално описва човешкия хабитат като синтез на обекти, появили се вследствие на индустриализацията и техническия прогрес и естествени флора и фауна. В центъра на тази екосистема е човекът, който според Ерих Фром не контролира, а сам попада под контрола на продуктите, които произвежда. Всичко, което трябва да привлече вниманието на потребителя в свят, движещ се напред, за да консумира и осигурява условия за производство на нови продукти, блести в жизнерадостен колорит. Златото и среброто – символ на стабилни, фиксирани от борсите пазарни стойности – запечатват в съзнанието образи. В „Симулакра и симулация „/1981/ Жан Бодрияр поставя диагноза на съвременната култура, която „се явява едно грандиозно риалити, създаващо луксозни полуфабрикати, въплъщаващи „една-единствена страст: страстта към образа и присъщото за образите желание… В това пространство на тоталната симулация няма никакви граници между реалното и въображаемото, реалността преминава в хиперреалност, характеризираща се с господството на симулакрите и замяната на реалното със знаци на реалното“.

Тези идеи могат да бъдат разпознати в децентрализираната система от образи, с които работи Стефан Иванов. На пръв поглед елементите на неговите скулптури приличат на добре почистени, полирани и боядисани реди-мейд обекти. В действителност, голяма част от тях са старателно моделирани и изкуствено създадени от художника, който ги изработва от различни материали. Варели, играчки, пожарогасители, риби, дрехи, плодове, мебели, автомобилни гуми, клони, оцветени в розово, синьо, червено, различни оттенъци на зеленото, или имитиращи метали бои, смесват живото и неживото в еднородна маса продукти. Равнопоставеното представяне на индустриално произведени предмети заедно с обекти, създадени в ателието на скулптора, изследва невидимите процеси в появата на формите. Техният вид, цвят и ред на подреждане са резултат на личните наблюдения и усещания на художника за ирационалността на човешката природа, която причинява все по-глобални негативни промени в жизнената ни среда.

Единствените обекти, които търпят естествени промени в съвършения изкуствен свят на „тотемите“, са тези, изработени от дърво, което старее под напрежение и напуква гладките повърхности. Разигравайки различни микро истории с образите на разпознаваеми, понякога дори банални вещи, Стефан Иванов илюстрира идеята на Бодрияр, че симулакрите всъщност са имитации на несъществуващото. За такъв визуален прочит ключови се оказват формите боядисани в сиво – неутрален цвят, получен от смесването на бяло и черно. Сивите предмети потъват в неопределеността между черното и бялото – територия, в която очевидността на видимото е поставена под въпрос. Алхимията на този процес от години е част от работата на Стефан Иванов и е синтезирана от наблюденията върху природата на това, което ни заобикаля. Визуалният език в основата на неговия най-нов проект е изграден с помощта на образи от тривиалното ежедневие и поражда смисли и асоциации с широк спектър от теми и проблеми. Тяхната концентрация предизвиква тревожното усещане за криза в търсенето на смисъл и стабилни референтни стойности на ценностите в съвременния свят.

*Симулакрум (на английски: simulacrum, мн.ч. simulacra, от латинското simulacrum, което значи „подобие“) като дума в английски език се появява за първи път през късния 16 век и е използвана, за да опише репрезентацията (изобразяването) на друга репрезентация, например статуя или картина. През късния 19 век вече има една вторична асоциация на нейното значение с нископоставеност и непълноценост: тоест става дума за изображение без същността или качествата на оригинала…

Продължете понататък

Горещо