Открийте ни и в

Театър и постановки

Моноспектакълът „Глас“ получава наградата на Обществото на независимите театрални критици за 2013

Моноспектакълът „Глас“ получава наградата  на Обществото на независимите театрални критици за 2013Моноспектакълът „Глас“ на Драматичен театър Пловдив е носителят на традиционната годишна награда на Обществото на независимите театрални критици (ОНТК) за 2013-а.

Постановката е отличена  за „впечатляващата хармония между дълбокия текст на Елена Алексиева, деликатната и разбираща режисура на Калин Ангелов и изящния, безкомпромисен стил, за съчетания с горчива самоирония драматизъм и заразителното жизнелюбие на актрисата Ивана Папазова„.

ОНТК не за първи път отличава спектакъл заради единството и равнопоставеността на всички негови компоненти. През 2007-а то награди „Малка пиеса за детска стая“ в лицето на неговите създатели за „артистизма, изяществото и нежността на спектакъла“, а през 2009 г. – „Козата, или коя е Силвия“ за „високата професионална мярка, която налага в българския театър, за безкомпромисното триединство на текст, режисура и актьорско изпълнение и за катарзисното въздействие на спектакъла”.

Годишната награда на ОНТК се връчва за осми път след неговото създаване през 2006 г. Тя няма предварително определени категории, а нейният брой и дефиниция са различни през годините. Отличието е символично – грамота, изработена безвъзмездно от сценографа Антония Попова. Чрез него група оперативни критици, сред които Аве Иванова, Аглика Олтеан, Анелия Янева (председател), Елена Пенева, Елица Матеева, Ирина Гигова, ст.н.с. Светлана Байчинска, Светлана Панчева, Никола Вандов, проф. Калина Стефанова и др. обръщат внимание върху най-значимите факти и събития, случили се в нашия театър през годината.

MIKA

публикувано

на

Моноспектакълът „Глас“ получава наградата  на Обществото на независимите театрални критици за 2013Моноспектакълът „Глас“ на Драматичен театър Пловдив е носителят на традиционната годишна награда на Обществото на независимите театрални критици (ОНТК) за 2013-а.

Постановката е отличена  за „впечатляващата хармония между дълбокия текст на Елена Алексиева, деликатната и разбираща режисура на Калин Ангелов и изящния, безкомпромисен стил, за съчетания с горчива самоирония драматизъм и заразителното жизнелюбие на актрисата Ивана Папазова„.

ОНТК не за първи път отличава спектакъл заради единството и равнопоставеността на всички негови компоненти. През 2007-а то награди „Малка пиеса за детска стая“ в лицето на неговите създатели за „артистизма, изяществото и нежността на спектакъла“, а през 2009 г. – „Козата, или коя е Силвия“ за „високата професионална мярка, която налага в българския театър, за безкомпромисното триединство на текст, режисура и актьорско изпълнение и за катарзисното въздействие на спектакъла”.

Годишната награда на ОНТК се връчва за осми път след неговото създаване през 2006 г. Тя няма предварително определени категории, а нейният брой и дефиниция са различни през годините. Отличието е символично – грамота, изработена безвъзмездно от сценографа Антония Попова. Чрез него група оперативни критици, сред които Аве Иванова, Аглика Олтеан, Анелия Янева (председател), Елена Пенева, Елица Матеева, Ирина Гигова, ст.н.с. Светлана Байчинска, Светлана Панчева, Никола Вандов, проф. Калина Стефанова и др. обръщат внимание върху най-значимите факти и събития, случили се в нашия театър през годината.

Досега носители на наградата са били режисьорите Явор Гърдев (два пъти – през 2006 г. и 2009 г.), Теди Москов (2010) и Маргарита Младенова (2011); актрисите Снежина Петрова (2006), Мимоза Базова (2008), Мая Новоселска (2011) и Светлана Янчева (2012) и ДКТ „Константин Величков“, Пазарджик  (2008).

„Монопиесата на Елена Алексиева „Глас“ (ДТ-Пловдив, режисьор Калин Ангелов) говори за гения в изкуството (оперната прима Мария Калас); за таланта, на когото не достига само една крачка до гениалното (двойничката на Калас и нереализирана нейна дубльорка Виктория Глас); за самотата и изолацията, на която се обричат посветените на велика творческа цел. В един ту вмислен, ту препускащ кресчендо, ту потъващ в дълги паузи монолог актрисата Ивана Папазова (постигната е поразителна прилика с Калас) преброжда живота на родената в бедност Виктория Непомук, която обаче е одарена с божествен глас, достоен да се мери с този на великата Калас и затова е обречена на мълчание като дубльорка зад кулисите, така и недочакала звездния си миг. Едва след смъртта на примата получава последен шанс да пее, но пред американски туристи и то не заради дарованието си, а заради приликата с Калас.“ (Анелия Янева, Портал Култура)

„Какъв изящен спектакъл! В него има от всичко онова, без което няма театър. Има пиеса, дълбочините на която се откриват при всяко ново вчитане в нея. Има режисьор, който деликатно и внимателно се вглежда и в текста, и в актьора, а не само в себе си. И Ивана Папазова, която очевидно празнично съзнава, че такъв шанс рядко каца на рамото на актьора, че е достатъчно умна, зряла и с облекчаващо чувство за хумор, за да види връзките между собствената си творческа биография и биографията на персонажа си.“ (Никола Вандов, в. „Култура“)

„Ако с години си бил в плен на предизвикателството да „играеш“ някой друг, дали накрая ще ти останат сили да се върнеш към себе си? Героинята на писателката Елена Алексиева в моноспектакъла „Глас“ е точно в епицентъра на тази дилема. Режисьор на постановката е Калин Ангелов, а в ролята на оперната певица Виктория Глас блести примата на пловдивската трупа Ивана Папазова. Глас във версията на Алексиева и Папазова е дубльорка на великата Мария Калас. Но не обикновена дубльорка, а „двойник“, който трябва да замести дивата, ако някога гласът й изневери, запазвайки при това илюзията за публиката ненакърнена. Вики Глас е направила най-мъчителната стъпка за един артист – зачеркнала е собственото си его, обрекла се е на пълна анонимност в името на изкуството. Великолепна певица, нейната драма е, че Бог много й е дал, но може би не й е дал достатъчно, за да е Калас, от което произтичат – според определението на Джордж Стайнър – „терзанията на надарения пред лицето на гения“, на Салиери пред Моцарт. Ивана Папазова е истинска в дилемата на артиста, а тънката й самоирония омекотява и най-драматичните ноти в тази фикция.“ (Ирина Гигова, в. „Новинар“)

Наградата ще бъде връчена при следващото гостуване на спектакъла в София.

MIKA e онлайн списание за музика и лайфстайл, което отразява най-новото в музикалния свят както от страната, така и от чужбина. Таргета на списанието са активните хора (18-40 години), които се интересуват от музикални събития и градския начин на живот.

Музика

Милица Гладнишка, Васил Спасов и Михаил Йосифов Секстет празнуват „Живот като на кино“

MIKA

публикувано

на

от

снимка: ПР

На 17 октомври в Joy Station шеметната актриса ще пее на 8 езика, сред които унгарски и китайски   

Суинг, рок, вагон от комедийни скечове и преливащо от женственост енергийно торнадо на име Милица Гладнишка – какво повече му трябва на човек, за да заживее един „Живот като на кино“? Две неща: помощ от приятел, която да издуха негативизма от настроението ви, в лицето на Михаил Йосифов Секстет, и сърцат разказвач на музикални истории като пианиста Васил Спасов. За първия си концерт в София след  карантината комедийната фурия и една от най-добрите джаз формации избраха Joy Station, датата е 17 октомври, а началният час за скок „във филма“ е 21.

Взривоопасен тандем за пред публика, гласът на Милица Гладнишка и тромпетът на Мишо Йосифов чертаят сюжетни линии, в които силата на духа тържествува и в най-апокалиптичната сцена. Програмата включва хитови песни от култови филми като „Кръстникът“, „Сексът и градът“, поредицата за Джеймс Бонд, анимациите „Ну, погоди“ и „Семейство Флинстоун“, и др. Милица ще пее на 8 чужди езика, сред които унгарски и китайски, който звучи в началото на джаз стандарта Anything Goes от „Индиана Джоунс и Храмът на обречените“. Сцената ще оживее с истории и персонажи от игрални и анимационни филми, любими на малки и големи.

В унисон с противоепидемичените мерки клуб Joy Station работи с ограничен капацитет места, който позволява на гостите да се насладят на шоуто на здравословно отстояние един от друг и с пълноценно усещане за комфорт.

Редуцирането на местата значи и по-малък брой билети – побързайте да вземете своя на касите на „Фантастико“, в мрежата на eventim.bg и на място в Joy Station. 

„Живот като на кино“ се случва в Joy Station с подкрепата на „Елит-Мес“. 

Продължете понататък

Общество

Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ открива сезона със силна програма

MIKA

публикувано

на

от

Въпреки напрегнатите обстоятелства тази година, Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ открива новият сезон 2020/2021 с празничен дух и жажда за творчество. Освен откриването на сезона, повод за радост е и честването на 70 годишнината на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“. Този сезон, повече от всякога, целим да поддържаме духа и културният живот от сцената, защото вярваме, че театърът може да сплотява, радва, вълнува, ако щете и да лекува душата на всеки един от нас.

Първото представление за сезона е “НОЖИЦА ТРЕПАЧ” (23 септември). Постановка играна над 15 години, в която, Вие, нашите зрители, сте главният герой. Зашеметяваща комедия, в която публиката играе пряко в разкриването на убийството на известна пианистка, за чиято смърт са заподозряни всички.

Тъй като този сезон решихме да започнем с усмивка, в програмата за СЕПТЕМВРИ ще гледате постановките:

“КОЛКО Е ВАЖНО ДА БЪДЕШ СЕРИОЗЕН” от Оскар Уайлд (24 септември). Сюжетът на пиесата се завърта около сърдечните вълнения на две аристократични двойки. В преследване на любовта си те устремно прелитат през комични недоразумения и абсурдни препятствия. Представлението се играе от 20 години на сцената на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ и тази година ще продължава да ни разсмива и умилява.

“СЕКС, НАРКОТИЦИ И РОКЕНДРОЛ“ от Ерик Богосян (28 септември). Ивайло Христов, Добрин Векилов-ДОНИ и Коцето-Калки от 28 години ни разказват за рокендрола, а ние искаме поне още 28 години да ги гледаме заедно на сцена… Спектакъл  както за удоволствието от музиката и „лекият живот“, така и за екзистенциалното страдание на човека.

“КАФЕ С ПРЕТЕНЦИЯ”, от Георги Марков (25 септември). Най- новото попълнение в репертоарът на театъра с актьорите Иван Радоев, Юлиан Вергов и Моню Монев. Трима мъже на средна възраст, приятели, в очакване на две дами, с които се запознават случайно същият ден на Раковска. Неочакваната развръзка води до куп нелепи и смешни ситуации. Една на пръв поглед непретенциозна среща, изпълнена с много претенция и аромат на кафе.

“МНОГО ШУМ ЗА НИЩО”, от Шекспир, който и да е той (30 септември). От 25 години “Много шум за нищо” е на сцената на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“. Историята разказва за дръзкото младежко любовно опиянение, без да спестява болката и страданието. По думите на режисьорът, Красимир Спасов “МНОГО ШУМ ЗА НИЩО” не е афоризъм, който с дяволита усмивка разрешава дребни любовни недоразумения, а метафора на безплодните усилия на човешкото същество да намери себе си в едни враждебен и хаотичен свят.

“ЕДНА НОЩ С ТЕБ” (30 септември) от Макъл Уелър е една особена любовна история разказана от актьорите Стефка Янорова и Георги Кадурин. Линди и Адъм, на около 50 годишна възраст, се срещат насаме в хотел в Ню Йорк. Но, с колкото и желание да подхождат един към друг, отношенията им никога не достигат до разбирателство. Една история с романтична усмивка, която буди у нас желание за лично щастие и споделеност.

“АРСЕНИК И СТАРИ ДАНТЕЛИ” от Джоузеф Кесърлинг (25 септември). Една изпълнена с неочаквани ситуации и много сатира пиеса, в която известния театрален критик и страстен противник на брака – Мортимър Брустър не може да устои на чара на красивата Илейн, както и на досадата да я изпраща всяка вечер и й предлага брак. Но… до насладата на медения месец така и не се стига. Причината се оказва доста неочаквано откритие. В старата ракла, в дома на неговите лели – Аби и Марта, чиято богоугодна благотворителност е добре позната из целия град, Мортимър открива труп. Оказва се, че това е 12-тата им жертва. С идеята да „облекчат  живота им”, Аби и Марта черпели самотни хора, които приютявали в техния пансион, с чаша Бъзово вино… Можете да си представите докъде стига тази криминалната пародия.

“ШВЕЙК” от Юрий Дачев (29 септември). Дааа… Много искам да пия бира с Швейк! Добър до глупост, а не добър от глупост. Добър и велик, велик с добротата си. Швейк е преживял всички патила на света. Войни, кризи, лицемерни величества, похотливи хазяйки, доносници и попове… И продължава да крачи, непрекъснато затягайки колана на войнишкия панталон, който не му е по мярка. Препъва се и кани наляво и надясно на чаша бира в шест часа след войната…
Дааа… Много искам да пия бира с ШВЕЙК с Герасим Георгиев- ГЕРО и Валентин Танев. Сега!

Верен на традициите, репертоарът на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ включва както български пиеси, така и класически и съвременни творби от световната драматургия. Следете програмата ни тук. Ще се смеем, ще плачем, ще преживяваме и ще се вдъхновяваме заедно.

През този сезон Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ подготвя 5 нови заглавия, както и спектакъл по случай 70 годишнината на театъра, върху които работят Владимир Люцканов и Антоанета Бачурова. Режисьорите, които ще работят на сцената на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ са Иван Урумов, в когото припознаваме режисьорът на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“; Диана Добрева и Стоян Радев, лицата на съвременната българска режисура, както и доайенът Красимир Спасов.

Продължете понататък

Горещо