снимка: ПР

За първи път всички актуални спектакли на Организацията за алтернативно съвременно изкуство и култура „36 маймуни“ се събират на една сцена!

Обичайно играни в разнородни нетеатрални и театрални пространства, независими сцени или гостуващи в различни градове България и чужбина, представленията на „36 маймуни“ никога досега не са били играни на едно-единствено място. Зад голяма част от многократно награждаваните и превеждани на множество езици продукции на организацията, всъщност стоят имената на Гергана Димитрова (режисьор и драматург) и Здрава Каменова (актриса и драматург). 

Две от представленията им вече са в репертоара на Сити марк арт център – „Дом за овце и сънища“ (16 март | 19:30 ч.) и „Танго в космоса“ (20 март | 19:30 ч.), а в началото на април предстои премиерата на „Машините са кучки“.

„Дом за овце и сънища“ на Гергана Димитрова и Здрава Каменова е документално-художествен разказ, който ни превежда през моменти от историята, близкото минало, настоящето и дори за малко се ослушва в бъдещето. Сънувани от Ванга, няколко истории за бягство се преплитат с действителните разкази на бежанци, принудени да напуснат родната земя между Балканските войни и Първата световна война, с фрагмент от съдбата на емигрант в Германия и с трагикомична действителна новина за кравата Пенка, която заслужи дори песен от Пол Макартни. Музиката и визуалната среда са активна част от живото представление и музикантът Павел Терзийски и сценографът Никола Налбантов буквално партнират на Здрава Каменова на сцената. През 2019 г. за „Дом за овце и сънища“ тя е номинирана за престижната театрална награда „Икар“ в категория „Водеща женска роля“, а Павел Терзийски печели „Икар“ през същата година за авторската си музика. През 2020 г. представлението става носител на наградата BRÜCKE Berlin за драматургия и превод.

И ако „Дом за овце и сънища“ е спектакъл, свързан предимно с миналото, то на 20 март от 19:30 ч. в Сити марк арт център „Танго в космоса“ ще ни спусне директно в 2027 г., за да предприемем едно забавно пътешествие от Балканите до Аржентина и чак до Луната. Комедията, всъщност е и петият проект на Здрава Каменова и Гергана Димитрова. В него обаче се включва и известният български контрабасист Веселин Веселинов-Еко, за когото това е първият опит в писането на театралната музика. Освен Здрава Каменова, в спектакъла участват още радиоводещата Богдана Трифонова и младият актьор Антоан Петров.

Билети мога да бъдат намерени на касата на Сити марк арт център или онлайн на www.cmart.info

„Дом за овце и сънища“, „Танго в космоса“ и „Машините са кучки“ се реализират с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Национален фонд култура.

снимка: Viasat History

Преди три века и половина, през 1665 г., Англия е опустошена от невиждана чума, която отнема над 100,000 живота само в Лондон – четвърт от населението към онзи момент.

Документалният филм в три части „Епидемия: Голямата чума“ дебютира в 22:00 часа на 7 март, неделя, по Viasat History, и ще реконструира събитията и ще покаже, че Covid-19 пандемията не е първата, която сваля целия град на колене, като ще демонстрира доказателства и ще развенчае някои митове за чумата от онова отминало време. Ето още интересни факти.

Най-голямата пандемия в историята на Великобритания

В петдесетте години преди Голямата чума, населението на Лондон се удвоява:  семейства от по над 10 човека живеят в двустайни коптори, улиците (съвсем малко по-широки от алеи) са кални и мръсни, хората носят употребявани и изхвърлени дрехи, базовата лична хигиена е на подбазово ниво в голяма част от града. 

Чумата избухва в най-бедния квартал на Лондон, St. Giles. Пренася се от бактерии и е невиждано заразна. В случай, че я хванеш, имаш около 30% шанс да оцелееш. По онова време никой не знае какво точно заразява хората; едва от 19-ти век и до днес се смята, че пръвопричината са били плъхове, или по-скоро бълхите, пренасяни от тях. Дали, обаче, това наистина е така?

Чумата не се е разпространила така, както винаги сме си мислили

Според скорошни проучвания, може би не плъховете и бълхите им са разпространявали болестта, а въшки. По точно въшки по човешкото тяло, които към днешна дата, в следствие на модерните методи на пране, са почти напълно изтрити от лицето на Земята.

Тези малки гадове можели да се прикрепят към дрехите на хората и само с докосването до кожата – да засмукват кръв и да заразяват с бактерии. Според друго проучване, те дори можели да разпространяват болестта сами, без да бъдат пренасяни от плъхове. И бълхите, и въшките живеели в топлите дрехи и легла на хората и така пренасяли болестта мигновенно.

Отговорът на пандемията в 17-ти век: Някои познати похвати

Към май месец 1665 г. една от първите предпиети стъпки от крал Чарлз II е да затвори театрите. С влошаването на пандемията, започнали да издават официални документи за хората, които проявяват симптоми, с което ги възпрепятствали от това да отсядат в страноприемници. Бил отказван достъп в градове и села из страната.

Това са първи прояви на социална дистанция. Затваряли също къщи със зараза, както и спирали продажбата на жилища на заразени хора. По пазарите монетите се съхранявали в оцет, а търговците избягвали директен контакт, карали купувачите сами да взимат покупките си.

Лекарите носели маски, които наподобяват птичи глави и днес вече са емблематични; причината за формата всъщност е това, че пълнели пространството пред носа си с лавандула и други ароматни материали, за да филтрират влизащия въздух.

В съчетание с маските носели наметала, намазани с восък, макар да не е сигурно, че напълно са разбирали, че така въшките и бълхите не могат да се закрепят по дрехите.

Друг похват бил къщите на заразените да бъдат затваряни за 40 дни, след което се прикадявали с дим, а стените се боядисвали с бяла боя, която също е зловредна за патогените. Интересно е как хората отговаряли на болестта, макар да не разбирали добре с както точно си имат работа.

Въпреки всичко, Лондон изгубва битката. Пикът на пандемията е през 1665 г., когато само в столичния град умират над 7000 души за седмица. В „Епидемия: Голямат чума“ ще видите как хората успяват да спрат заразата след тази тежка загуба.

Д-р Ксанд ван Тулекен, археологът Ракша Дейв и журналистът Джон Сърджънт откриват необикновени сходства между двете ситуации, научавайки за социалната дистанция през 17-ти век, как “локдаунът” дължи произхода си на карантината и че варовикът – предпочитаният метод за почистване на къщите след инфекция, може би е бил по-ефективен от модерните антибактериални спрейове.

Те също разкриват нови доказателства, които опровергават дългогодишното вярване, че плъховете и техните бълхи са отговорни за разпространението на чумата и показват на зрителите истинските виновници.

„Емидемия: Голямата чума“ започва от 7 март, в три поредни недели в 22:00 часа по Viasat History.