Открийте ни и в

Култура

Българска литература от Освобождението до Първата световна война, Част 3

MIKA

публикувано

на

На 20 ноември излиза от печат част III на „Българска литература от Освобождението до Първата световна война“ от проф. Милена Кирова. (изд. “Колибри”)

Книгата обхваща университетски курс лекции на авторката, но има за цел да въведе широк кръг читатели в историята и проблематиката на българската литература. Проф. Кирова извежда на преден план някои забравени произведения и поставя във фокус нови оценки на вече познати творби със съзнанието, че това, което наричаме литературна история, не съвпада с реалността на ситуацията, в която се е случила българската литература от Освобождението до Първата световна война.

Първият том беше посветен на авторите, чието творчество започва и се разгръща (а понякога и се изчерпва, както в случаите с Алеко Константинов и Захарий Стоянов) в първите две следосвобожденски десетилетия, до края на XIX век. Цялостно са представени автори като Захари Стоянов, Иван Вазов, Алеко Константинов, Стоян Михайловски. Вторият том се занимава изцяло с модернизма, по-точно с първите две стъпала на неговата поява в българската литература: кръга „Мисъл“ и символизма. С цялостни портрети са представени деветима автори. С изключение на Петко Тодоров, всички останали са поети: от Пенчо Славейков и Пейо Яворов до Димчо Дебелянов, Николай Лилиев и Теодор Траянов.

Част III е посветена на по-общи теми, които не са били разглеждани до този момент, като: Градът в българската литература; Развитие на театралното дело и поява на модерна българска драматургия; Литературата, създадена от жени… С цялостни портрети са представени двама автори: Елин Пелин и Георги Стаматов. Томът завършва с нова оценка на литературата, създадена по време на войните 1912–1918 година.

Проф. дфн Милена Кирова преподава история на българската литература от Освобождението до Първата световна война и антропология на библейския свят в СУ „Св. Климент Охридски”. Ръководи  катедрата по българска литература от 2003 до 2011 и от 2015 насам. Автор е на 15 книги, сред които са монографиите „Сънят на Медуза. Към психоанализа на българската литература”, „Йордан Йовков. Митове и митология”, „Проблематичният реализъм” и „Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария Завет”, „Литературният канон. Предизвикателства“. Освен това е съставител и редактор на два тома „Неслученият канон“, първата история на българската литература, създадена от жени (2009 и 2013). През последните години се занимава с изследване на мъжествеността в Стария Завет, в резултат на което през 2011 г. излезе книгата й „Давид, Великия. История и мъжественост в Еврейската Библия”, първа част от по-голямо изследване. Носителка е на различни награди, между които са Националната награда за литературна критика на името на Иван Радославов и Иван  Мешеков (2011), Националната награда за хуманитаристика „Хр. Г. Данов“ за 2011 и за 2006 г., наградата за литературна история и критика на СУ (2003), наградата за постижения в областта на литературната история на ВТУ (2002) и др.

MIKA e онлайн списание за музика и лайфстайл, което отразява най-новото в музикалния свят както от страната, така и от чужбина. Таргета на списанието са активните хора (18-40 години), които се интересуват от музикални събития и градския начин на живот.

Култура

„Двама братя“ от Бен Елтън – оцелелите ще разказват

MIKA

публикувано

на

от

„Двама братя“ от Бен Елтън ни превежда през екстатичните джазови години на Берлин до ужасите на нацизма в история за двама братя, разделени от войната.

От днес на пазара вече можете да откриете „Двама братя“, впечатляващ със своя размах и тежест роман от Бен Елтън („Известен и мъртъв“). Елтън – един от най-разноликите британски автори, който умее да забавлява и провокира към размисъл в еднаква степен – е изправял читателите срещу цяла палитра от теми: от премеждията на знаменитостите до климатичните промени, през риалити шоу културата до редица комедийни предавания. Новият му роман „Двама братя“ се гмурва в една от кървавите рани на Европа – нацистката власт над Германия.

На 24 февруари 1920 г. се случват две събития. Хитлер държи разпалваща реч в задушна мюнхенска бирария и Германската работническа партия сменя името си на Националсоциалистическа. Същевременно в болница в Берлин в семейство на евреи се раждат двама близнаци. Едното от бебетата се ражда здраво, другото – мъртвородено. Родителите тайно са помолени да осиновят трето дете, родено в същия ден, чиято майка е починала при раждането. Детето е от арийски произход, но те обещават да го гледат като свое.

Братята растат, близнаци във всяко отношение освен в кръвта, която тече във вените им. Но върху техния живот все повече се извисява сянката на кръвожадния им връстник – нацизма. А когато избухва войната, двамата братя трябва да вземат тежки решения в името на любовта и семейството – дори това да налага единият да се отрече от всичко и дори да стане неохотен член на SS.

Тежките избори растат – в името на държавата, в името на семейството, в името на братството, в името на любовта. Двамата са изправени в безизходица без надежда за бягство. Но трябва да намерят начин да спасят едното нещо, което ги свързва и разделя в еднаква степен – момичето, което и двамата обичат.

„Двама братя“ (ИК „Сиела“) e базиран върху личната история на Бен Елтън и семейството му. Чичото на Елтън – сър Джефри Елтън – е роден под името Годфрид Ернберг в еврейско семейство, което бяга във Великобритания през 1939 г. Годфрид приема британско име и се записва в армията. Но един от братовчедите му – осиновен ариец – остава в Германия.

„Двама братя“ – най-личната история на Бен Елтън досега – изгражда дълбоко човешки, олицетворен образ на познатите ни исторически събития от гледната точка на семейство, което се е намирало в самото око на ужаса.

Продължете понататък

Култура

 „Първите 20“ години на новия век в сборник с разказите на най-добрите български писатели

MIKA

публикувано

на

от

Историите на 20 от най-знаковите ни автори в изданието под селекцията на писателя Александър Шпатов.

През март месец 2020 г. Сдружение за градски читални стартира онлайн платформата  „Декамерон 2020“, включваща подбрани български разкази от едни от най-утвърдените имена в жанра.

На прага на поредното предизвикателство, с което да изпратим 2020 г., на пазара се появява сборникът „Първите 20“ (изд. „Сиела“) – своеобразно продължение на инициативата под съставителството на автора на „#НаЖивоОтСофия“ Александър Шпатов. 

20 от най-изявените ни разказвачи се включват с 20 истории, превърнали се в своебразни хроники за първите 20 години от новия век – един добре очертaн период, започнал с фойерверките за началото на третото хилядолетие, през приобщаването ни към Европейския съюз, до неговия финал с глобалната пандемия от 2020 г.

На страниците на това забележително издание читателят ще открие текстовете на Деян Енев, Георги Господинов, Здравка Евтимова, Михаил Вешим, Калин Терзийски, Елена Алексиева, Васил Георгиев, Радослав Парушев, Богдан Русев, Ангел Игов, Йорданка Белева, Оля Стоянова, Захари Карабашлиев, Александър Шпатов, Кристин Димитрова, Людмил Станев, Иво Иванов, Мирослав Пенков, Петър Делчев.

Сборникът бяга от определенията „антология“ или „най-добрите български разкази“, но със сигурност предлага литературни постижения, превърнали се в ярък портрет на периода, в който са създадени. Някои от тях вече живеят свой собствен живот на голям екран, други завладяха социалните мрежи, трети са оставили ярка следа и на международната литературна сцена. Като „Сляпата Вайша“ от Георги Господинов, чиято анимационна  екранизация получава номинацията за „Оскар“, или „Как купихме Ленин“ – пробивът на Мирослав Пенков на английски език, селектиран в антологията „Най-добрите американски разкази 2008“.

Забавни, смешни, тъжни или граничещи с журналистическия очерк, всички тези истории представят жанра на разказа в цялата му многоликост. А „Първите 20“ се превръща във виртуозен витраж не само на литературния живот в България през първите години на новото хилядолетието, но и спасително напомняне в едни опасни за духа времена, че още от времето на Бокачо литературата  и по-конретно разказите са най-сигурното убежище в дни на изпитания.

Продължете понататък

Горещо