Lifestyle
Теодор Тодоров: До големите сцени ме доведе едно вдигане на ръка!
снимка: ПР
Днес ви запознаваме с едно от добре познатите, чаровни лица в страната и един от водещите на най-големите модни събития и конкурси – Теодор Тодоров – Тео. Той за кратко време се превърна в едно от най-популярните лица и водещи на различни събития. От сцената на младежките форуми до тази на най-големите събития в София и България, Тео е сред най-предпочитаните лица за водещ, защото е зареден с позитивна енергия, усмивка и голяма доза чувство за хумор. Той доставя усмивки на всички зрители. Амбициозен, целенасочен и много упорит, напълно в духа на своя зодиакален знак – лъв, Тео преминава през школата на различни телевизии и радио-станции, развивайки своя опит и качества.
Виждали сме го на сцената на Sofia Fashion Week, Mr and Miss Grand Sea, Lady Universe, Miss World Bulgaria, Мис България, тържества по повод празниците на редица общини, конкурси за красота, сватби, фирмени партита, абитуриентски балове и много други. Участвал е в редица тв предавания, между които е популярният сериал “София – ден и нощ“, благодарение на което, хората го разпознават навсякъде. Тео вярва, че няма невъзможни неща и винаги трябва да се дава шанс на таланта. И е само на 28 година, а зад гърба си има цяла агенция за организация на събития.
Когато беше дете, мечтаеше ли за “голямата сцена”?
Ненаситно и винаги да! Още от малък съм имал афинитет и влечение към сцената и към изявите пред публика. Когато бях дете исках да стана радиоводещ и да имам собствено предаване. По-късно сбъднах тази част от мечтата си, но и до днес магията на радиото е една моя тръпка, която харесвам и много обичам. Освен това в началните класове организирах представления пред съучениците и учителите ми, имитирах ги, пеех и обичах да говоря, а те да ме слушат.
Как се случи така, че започна да се изявяваш като водещ, спомняш ли си за първото събитие, което води?
Разбира се, как няма да помня първото си събитие, което водих?! Връщам се доста назад във времето, до момента, когато бях ученик – беше един голям Коледен концерт в девети клас. Това е голям урок за мен – просто един ден питаха кой иска да води концерта и аз „вдигнах ръка“. И освен, че бях на най-голямата сцена в родния си град, а залата беше препълнена, спомням си сам написах целия сценарии на събитието. Бях много притеснен, когато откривах вечерта, дори треперих. В последствие, обаче емоцията ме завладя до такава степен, че нито си поглеждаш сценария, нито казах нещо от него. Импровизирах! Всички ме харесаха и пляскаха дълго. След това продължих да водя всички концерти на училището, а паралелно с това и празниците и тържествата на града – имаше период от време, когато съм буквално на две сцени едновременно. Всеки път се сещам как едно „вдигане на ръка“ е променило толкова много неща…
Случват ли ти се гафове на сцената?
Това са “рисковете на живото предаване”, както се казва. Имало е доста подобни случки, към които винаги се връщам с усмивка. Моменти, в които съм забравял имена, или пък се заглеждал извън камерата.
Как успяваш да запазиш самообладание и да си железен на сцената?
Когато обичаш това, което правиш винаги намираш начин да излезеш от ситуация, да го направиш с усмивка и да си желан и уверен на сцената. Винаги ми е помагало. Независимо от ситуацията, която се случва съм намирал начин да излезна много пъти и почти никой не е забелязвал гафа.
Имаш ли гафове, за които си спомняш?
Разбира се. Ако водещия, който е лицето на събитието се притесни на сцената, хората го виждат първи. Забелязва се. При мен опита ме е научил, че когато си с усмивка и позитивна енергия – публиката я улавя и всичко си идва на място. Случвало ми се е да не тръгват микрофоните ми, да спира ауто-кюто на живи събития, дори тока е угасвал в залата – един професионален водещ винаги ще намери изход и от такива гафове, които не зависят от него. И ще го направи с усмивка, тогава публиката ще усети това и нещата си идват на мястото.
Каза “професионален водещ”, а кои са най-ценните качества на добрия водещ?
Различно е, но водещия на екран, водещия в радио и този на сцена трябва да имат бърза мисъл, перфектна дикция и добра визия. В последно време забелязвам, че много хора „напират“ да стават водещи, но това не е за всеки. Както не всеки може да бъде лекар, полицай или адвокат, така е и с моята работа. Тези пазара ги отмята бързо и остават най-добрите.
Какъв си, когато не си на сцена?
Същия щур и зареден с изключително позитивна енергия човек. Винаги има какво да правя. Когато не съм на сцена, често се случва, че работя по неща, които трябва да се случват на сцената. (смее се) Хората, които ме познават, знаят – Тео е човека, готов винаги да се забавлява, винаги да се усмихва, да се шегува и да намира позитивното във всяка една ситуация. Обичам да пътувам да се срещам с нови хора, да излизам с приятели.
Обичаш професията си. А какъв би бил, ако не си водещ?
Професията и това, с което се занимавам са най-хубавите неща за мен. Аз правя всичко с голямо удоволствие и желание, влагам в него цялата си енергия и ако не бях водещ…трудно бих се видял на някое бюро, например. Обичам да съм сред хора, да съм на сцена. Казват, че човек си има призвание. Може би това е моето и съм изключително благодарен на Бог и съдбата, че правя това, което обичам и то по най-добрия начан.
Популярността понякога носи и негативи. Как ти се отразяват те – жълти вестници, списания, статии в интернет?
Никога не съм обръщал голямо внимание на нова. Хората говорят. Те предимно това правят понякога. В България, когато някой човек започва да успява в дадена област, да жъне някакви успехи, хората винаги не го харесват. Те влагат цялата си енергия, понякога да говорят само лошо за него. От злоба ли е, от завист… нямам си и представа. Случвало ми се е да чета най-различни неща за себе си по интернет, забъркваха ме в скандали и какво ли не. Не им отдавам значение, предпочитам да се развивам, всеки ден да научавам нещо ново, да се стремя да съм удовлетворен от това, което правя… това ме радва, останалото е… нормално. Свиква се.
Коя
Коя е най-голямата глупост, която си чувал или чел за себе си?
Нито ги слушам, нито ги чета. Ако приятелите ми кажат, че са прочели или разбрали нещо за мен се смея с тях и подминавам. Имам много по-приятни неща за правене, от това да се задълбочавам с подобни слухове…
С какво се занимаваш в момента?
В момента започва подготовката на няколко мащабни конкурси, на които ще бъда водещ. Имам поети и различни събития в големите градове на страната. Доста частни и фирмени партита ме очакват да реализирам и водя. Живот и здраве, макар и на началната права започвам работата и по телевизионен проект. Мога да кажа, че динамиката на ежедневивто ми е на пълни обороти, но това ми харесва – идва края на годината, когато винаги е още по-натоварено. Правя всичко с толкова позитивна енергия и емоция, че понякога не усещам никаква умора.
Избрал си да се развиваш в България? Мислиш ли за реализация и извън страната?
На този етап не. Работя по няколко международни проекти, но тук се чувствам много добре.
Какво желаеш да ти се случи вбъдеще?
Какво желая за в бъдеще да ми се случи? – да имам енергия и сила, за да сбъдвам мечтите си, да имам възможността за водене на големи събития, защото емоцията, която имам на сцената е едно от нещата, които обичам най-много. Искам да се запознавам с нови хора, да работя в сферата на медиите и журналистиката и надявам се с предаване по телевизията скоро.
Кое е първото нещо, което правиш сутрин?
След като се събудя първото нещо е да си взема телефона, за да видя колко е часа и да прегледам дневните задачи, след което следват чаша кафе и усмивки на всички хора около мен.
Има ли нещо, което хората не знаят за теб?
Всеки има личен живот и време, които не са далеч от големите сцени и прожекторите. Може би не знаят, че съм изключително подреден и адски нетърпелив човек. Винаги искам всичко да се случи сега и на момента.
Най-добрият житейски съвет, който си получавал?
Да живея така както искам и да помагам на хората с каквото мога.
Какво ти взимат „светлините на прожекторите„?
Колкото и да звучи изненадващо не ми вземат нищо, те по-скоро ми дават емоция, която ме зарежда.