Култура
Георги А. Богданов: „Ако нямаш любов, нямаш нищо!“
Георги А. Богданов, снимка: Иван Христов
Георги А. Богданов е хубаво бъдеще за българската театрална сцена и едно от имената, които се надяваме по-често да чуваме. Тази година е номиниран в категория дебют за ролята на Марк в постановката Shopping and Fucking на режисьора Димитър Илиев, номиниран в същата категория.
Винаги съм казвала, че има много добри актьори – изпълнители. Изпълняват чудесно реплики, желания на режисьори, желания на публика. Но въпреки това трудно успяват да влияят на зрителя. Докато има и такива, които влияят дори с мълчанието си на сцената. Те са там с цялата си същност, обуздали всяка емоция, която минава през тях и излиза наяве. Палят, изгарят, умират, карат те да се влюбиш в тях, да ги намразиш, да се усмихваш с тях, да плачеш, да се събудиш и да си тръгнеш малко по-различен. Или малко по-себе си. Е, той е един от тях.
С Георги А. Богданов зад сцената и зад маските разговаря Антония Баръмова.
Какви мисли ти минават през главата последните дни на фона на всичко, което се случва в света?
Че ако нямаш любов, нямаш нищо.
Кой е твоят страх за бъдещето?
Страх ме е да не забравим съвсем как да общуваме и да живеем.
Извади ли наяве някакви страхове от теб Shopping and F? И разреши ли други?
Да, извади. Текстът и представлението е пълно с теми, факти, обстоятелства, които би трябвало да тревожат съвременния човек. Колкото до разрешаването, самият процес ми помогна да преодолея някои свои бариери като актьор, но това е незначително в сравнение с въпросите, които поставя и на които все още нямам отговор, но търся.
Получи номинация за ИКАР, това първата ти ли е? Очакваше ли я?
Да, първа. Не съм я очаквал.
Какво означава за теб това признание?
Ами, че хората от Съюза на Артистите в България са видели нещо интересно в работата ми, за което им благодаря.
снимка: ПР
Какво е да влизаш в кожата на Марк?
Трудна и тегава работа е. Всеки път в деня преди представлението започва да ме човърка нещо отвътре, а в самият ден се чувствам като пребит от сутринта.
Той промени ли те?
По-скоро ме промени целият процес, срещата с колегите ми актьори, както и работата с Димитър Илиев.
Ти как се промени последните две години, с всичко, което се случва наоколо?
Променил съм се много. Мисля, че е нормално, имайки предвид възрастта ми. Най-същественото е, че малко съм се затворил, но за сметка на това си станах още по-близък с близките ми хора.
Какви са уроците, които научи?
Че любовта е пътят.
А какво искаш са научиш занапред?
Искам да науча много неща.
Какви роли искаш да играеш?
Всичко, в което намирам смисъл.
Каква роля заема в живота ти свободата като ценност?
Държа на нея, но винаги си спомням, че професор Младенова ни казваше, че за да тече една река й трябва корито.
Кога ти се мълчи?
Когато нямам какво да кажа.
Кога ти се вика?
Сега.
Къде и кога си се чувствал най-свободен?
Сред най-близките ми. Мястото и времето са без значение.
Да извикаме и хората отново да ви гледат. Кога пак играете?
Хора, елате отново да ни гледате на 14 април в Yalta Art Room!