Открийте ни и в

Знаменитости

Гидеон Раф, режисьор на „Похитени“ и Homeland: “Всичките ми продукции са силно политически”

MIKA

публикувано

на

Гидион Раф, снимка: PR

Режисьорът на хитовите сериали “Похитени” (Prisoners of War) и Homeland Гидеон Раф даде ексклузивно интервю за „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria. “Похитени”, който се излъчва по Bulgaria ON AIR всеки делник от 20,30 часа, е поредният проект на Раф, който следва актуални политически събития от света. Режисьорът разказва историята за трима войници, които са заловени от терористи в Ливан, но след години преговори се завръщат в Израел. Какво го е докоснало точно в тази история, защо държи да екранизира реални герои, какво мисли за сегашната политическа ситуация в света и защо сериалите станаха по-популярни от киното – разберете в интервюто на Ивайло Лаков.

Ивайло Лаков: Надявам се, че ви заварвам в добро настроение за интервю.

Гидеон Раф: Пиша, така че не съм в добро настроение, но ще направя всичко възможно.

И. Л: Бих искал да започна разговора с „Похитени“ (Prisoners of War) и Homeland, чиито истории очевидно са повлияни от реалността.

Г. Р.: Абсолютно!

И. Л.: Следите ли политиката?

Г. Р.: Абсолютно, да. Всеки ден. Мисля че, всичките ми продукции са силно политически. Tyrant и Dig, и Prisoners of War и Homeland са като откъснати от заглавията. Това обичам да чета, харесва ми да се занимавам с реалния свят, с лични истории, в които има големи залози, защото имат политически последици.

И. Л.: Какво мислите за събитията напоследък? За бежанската криза например, с която Европа няма представа как да се справи.

Г. Р.: Мисля че, бежанската криза е хуманитарно бедствие. То започва с неспособността на Близкия изток и Запада да контролира това, което се случва в Сирия. Това е голяма трагедия. Масово са избивани хора. Стотици хиляди са вече мъртви. Милиони са мигрирали, а ето че, не се прави нищо, за да бъде спряно, или поне не се прави достатъчно. Затова имаме бежанска криза, защото хората не могат да останат в родината си. Това, което трябва да направим, е да им осигурим възможно да живеят там, откъдето са, и да бъдат в безопасност.

И. Л.: Но някои от тези хора, да речем 50-60%, не идват от Сирия, а от Афганистан например или от Ирак. Смятате ли, че ако разрешим ситуацията в Сирия, това ще разреши всички други проблеми в Близкия изток?

Г. Р.: Афганистан и Ирак също не са безопасни места за много хора. Трябва да направим така, че хората да могат да живеят спокойно където и да са. Особено, ако не искаме да идват на места, където виждат бъдеще за децата си. Част от отговорността е върху нас.

И. Л.: Да се върнем пак на сериала „Похитени“ (Prisoners of War). Изненадан ли бяхте от огромния успех на Prisoners of War и на Homeland?

Г. Р.: Да, не очаквах това. Пишех малка израелска продукция за военнопленници според американските станадарт, но голяма спрямо израелските. Срещнах се с много от тях – хора, прекарали години в плен, и завърнали се в Израел. Влюбих се в техните истории и бях очарован от срещите с техните семейства, местни общности, лекарите им, психолозите им. Просто си помислих, че тази история трябва да бъде разказана. Единственият начин да се разкаже една история е да се потопиш в нея, без да мислиш как ще я възприеме публиката, тъй като не можеш да го предвидиш. Така че, това беше напълно изненадващо за мен. Всички знаят какъв беше успехът на Homeland – международното признание, наградите „Еми“ и „Златен глобус“. Много се гордея с „Похитени“ (Prisoners of War) и признанието му, тъй като това е дори по-голямо постижение. Prisoners of War е израелски сериал на иврит, който се показва в своята оригинална форма в около 40 държави.

И. Л.: Включително и в България.

Г. Р.: Включително България, за което много се радвам, тъй като обичам България. Така че, това е огромно постижение за една израелска продукция. И съм много горд с нея.

И. Л.: Казахте, че обичате България. Какво ви кара да кажете това?

Г. Р.: Снимах филм в България. Живях четири месеца в София. Заснех филм в новите студия в Бояна. Много ми хареса екипа и се наслаждавах на всяка минута.

И. Л.: Радвам се да го чуя. Много хора,  политически наблюдатели, казват, че светът се променя. Забелязвате ли някаква промяна и в какво? Накъде вървим?

Г. Р.: Въпросът е доста обширен, но мисля, че има някои страшни неща, които се случват. Някои са резултат от глобализацията. Както виждате, светът става все по-малък. Границите се преминават по-лесно вече и това плаши много хора. Виждате нарастване на популярността на десните партии в Германия и Франция, и дори всичко това с Тръмп в Америка е един вид отговор на тази тенденция на глобализация. Това е страшно, тъй като в много части на света се движим назад, вместо напред.

И. Л.: Какво мислите за ролята на филмите най-общо? Филмите трябва ли да влияят върху поведението на хората по отношение на политическо мислене или демокрация?

Г. Р.: Не мисля, че е въпрос на това дали трябва или не трябва. Филмите влияят върху нашето познание върху света, както върху познанието ни за различни култури и хора, затова разказвачите трябва да имат отговорност да показват историите достоверно. Да не правят политически изявления, а да представят наблюдения на живота на хората, без да ги осъждат. Филмите и ТВ сериалите имат огромно влияние върху това как виждаме света. Затова ние носим отговорност.

И. Л.: Можете ли да кажете кои са необходимите съставки на един много добър филм или ТВ сериал?

Г. Р.: Бих искал да знам. Мога да Ви кажа, че за мен това започва с героите, които искаш да поканиш в дневната си в продължение на две, три, четири години, всяка седмица. И такива, с които писателят иска да прекара дълго време, да ги изследва. Обичам истории и герои, които са взети от реалността, но напоследък гледах някои по-странни неща. Харесаха ми персонажи от научната фантастика, защото бяха обосновани върху истински чувства. За мен всичко се свежда до героя.

И. Л.: Казахте, че сте изненадан от успеха на сериала. Как се справяте с популярността и с отговорността да влияете върху съзнанието на толкова много хора?

Г. Р.: Не мисля за това. Сутринта, след като получих първата награда „Еми“ за Homeland, се събудих и започнах да пиша. Мисля че, единственият начин да се справяме с това, е като го игнорираме, като се фокусираме върху работата, върху следващата история, която искаме да разкажем, или върху следващото нещо, с което героят трябва да се справи. Колкото по-истинско е писането и изследването на човешките състояния чрез героите, толкова по-земен си ти.

И. Л.: Какво е усещането да бъдете холивудски продуцент, сценарист и режисьор?

Г. Р.: Много по-малко бляскаво е отколкото звучи. Наистина! Изисква се упорита работа. Колкото по-популярен ставаш, толкова повече напрежение има. Разбира се, страхотно е да знаеш, че много врати са отворени за теб, когато искам да представя нова продукция, но знам също, че това е опасно. Затова се опитвам да се съсредоточа върху работата.

И. Л.: Защо напоследък ТВ сериали станаха по-популярни  в сравнение с преди едно-две десетилетия?

Г. Р.: Тенденциите избутаха историите за възрастни в царството на телевизията. Изглежда все по-трудно да се излезе на печалба с филми в киното. И затова виждате, че всички тези филми като „Хари Потър“ са насочени към 13 годишни деца. Затова филмите за възрастни по-трудно намират финансиране и разпространение. Този вид истории се преместиха в телевизията по тази причина, както и много от големите кино имена. И това се случи по същото време, когато платформи като HBO пуснаха шоута като Sopranos, като Oz, в които възрастните могат да се наслаждават на хубава приказка за възрастни. Тези две тенденции пренасочиха тези истории тип романи към телевизията.

И. Л.: Ако позволите да Ви върна към Prisoners of War, бих искал да Ви попитам какво е посланието Ви към хората? Какво искате те да мислят, докато гледат тези истории?

Г. Р.: Не мисля, че има послание по същество. Има една история, която е разказана и всеки може да я свърже със себе си емоционално или интелектуално. Не искам да внуша нищо с този сериал. Открих един свят на драма и на човешки истории, за които нямах представа. Срещнах се с десетки военнопленици и осъзнах, че пленничеството е нещо, от което дори и да се измъкнеш физически, е много трудно  да се завърнеш изцяло. А изразът Prisoners of War се появи, когато се срещнах с няколко военнопленици и разговарях с тях, както и с хората около тях, и осъзнах, че не само те са били военнопланици, а семействата и обкръжението им. Едно от нещата, с които тярбва да се справим, е цената на това да поставиш хората в тези ситуации и след това да се разбере, че завръщането от тези места е началото на пътуването, а не краят. И в Израел, когато показахме филма, хората казаха: „Чакайте, първият Ви епизод, когато се завръщат, е последният. Така трябва да завършат, да имат щастлив край.“ А аз осъзнах, че няма щастлив край за тези хора и завръщането им е началото на едно много, много трудно пътуване.

И. Л.: Това е текущ проект, все още работите по него, нали?

Г. Р.: Направихме два сезона на Prisoners of War, 24 серии. Искам да направя и трети сезон. Един от проблемите с успеха, за който споменахте преди малко, е времето. Сега съм зает с много проекти. „Похитени“  бе продукция, за която съм написал всяка дума, режисирал всяка серия, и чувствам изключително лична връзка със сериала. Затова не мога да оставя никой да ме замени в творческия му процес. Искам да има трети сезон. В главата ми е, но още не знам кога ще мога да го напиша.

И. Л.: Какъв ще бъде следващия Ви проект тогава?

Г. Р. : Работя върху мини сериали с HBO по книгата We are all completely beside our souls, и по минисериала „Шпионинът“ (The Spy), който разработвам от няколко години и много се вълнувам, тъй като ще започва скоро. И работя върху няколко пълнометражни филма. Но знаете ли, в моята професия едно от най-лошите неща е да говориш за това какво ще правиш в бъдеще. Проектите се провалят толкова лесно в Холивуд. Редно е да говориш за нещо, едва когато материалът предстои да бъде излъчен.

И. Л.: Благодаря Ви много за времето, което отделихте да разговаряте с нас!

Г. Р.: Аз Ви благодаря! Наистина се надявам българската публика да харесва „Похитени“ и да чувства връзката с него, която толкова много хора по света чувстват.

Цялото интервю с Гидеон Раф в „Светът е бизнес“ може да видите тук.

MIKA e онлайн списание за музика и лайфстайл, което отразява най-новото в музикалния свят както от страната, така и от чужбина. Таргета на списанието са активните хора (18-40 години), които се интересуват от музикални събития и градския начин на живот.

Реклама BECA

Музика

Йоана Сиракова – Ая бе част от академията на холивудската звезда Димитър Маринов  

MIKA

публикувано

на

от

снимка: Личен Архив

С изобилие от таланти – пеене, артистизъм и танци, младата и талантлива Йоана Сиракова – Ая се превърна в “малка вселена от А до Я”, както самата тя се определя. Младата дама в момента е студентка първи курс в Нов български университет със специалност Театър при Елена Панайотова, един от стойностните режисьори у нас.

Ая беше част и от тазгодишната академия на холивудската звезда  Димитър Маринов – той е първия български актьор, качил се на сцената на Оскарите, заради участието си в най-добрия филм на годината – „Зелената книга“.

 “Беше прекрасно! Научих толкова много и съм истински благодарна, че пътищата ни се преплетоха!” – споделя тя. Щастлива и доволна от професионализма на актьора, тя се надява догодина да вземе участие в академията му.

Наред с актьорските си занимания, талантливата Ая има дълбока връзка с музиката още от много малка. Тя бе аплодирана от международна публика по време на шестото издание на Балканските Туристически Оскари 2020.

“Пея много малка, дори от бебе. Била съм на няколко месеца, когато мама ми е запяла някаква песничка и аз, веднага след това, съм започнала да тананикам мелодията. Ходила съм на пиано 5 години, а вече 10 години пея професионално. Имам опит със сценичните изяви – знам как да преобразувам сценичната треска в гориво, което ми помага да не се притеснявам. Мога да завладея цялата зала със зрители и те да почувстват истински посланието на песента или на постановката. Имам опит и с микрофонната техника, и със студийния звукозапис. От година и половина вече записвам кавъри в Youtube канала ми”, споделя Йоана, която 2 години е учила в театрална школа “Любен Гройс Пловдив”, с театрални ръководители Ивана Папазова и Стоян Сърданов.

“Направихме две прекрасни постановки. Едната е “Ах, тази… ” на Уилям Сароян, която играхме в Драматичен театър Пловдив. С нея спечелихме първа награда от театралния фестивал “Рошавата котка”. А в “Чехов- събрани творби”, отново играна в Драматичен театър Пловдив, специален гост бе Ивайло Христов”, допълва талантливата млада дама.

Въпреки многобройните си ангажименти, младата звезда намира време и за социални кампании – има 7-годишен опит в Лео клуб, младежката организация на Lions club (най- голямата благотворителна неправителствена организация в света), работила е доста години с малки деца, лишени от родителска грижа, деца със синдром на Даун и др. И за мен като човек е много важно приобщаването на хора, които обществото неглижира по една или друга причина.
Йоана е завладяна и от мистичните духовни практики – от малка медитира, има интерес към езотериката и древните науки като кабала и др.

“Има известна магия, ако се замислим, как се е създал светът и всичко живо. Обичам да размишлявам над тези неща. Вярвам и в “Ефектът на пеперудата” или тъй наречената “Теория на хаоса” – чувствителната зависимост от началните условия. Аз вярвам, че светът е напълно непредвидим, непредсказуем в своите закономерности и техните последствия и затова е напълно възможно едно махване на крила на пеперуда да доведе до възникването на мощно торнадо”, разсъждава красавицата, която намира време да практикува и йога.

Освен това обожава да рисува и да пренася всяко чувство под формата на цвят върху платното. Обича ездата – от година и половина вече язди както в тръс, така и в галоп. Новото й хоби е състезателна фехтовка.

Продължете понататък

Lifestyle

Иновативни процедури и услуги в новата клиника за дерматология и естетика Derma-Act Infinity

MIKA

публикувано

на

от

снимка: ПР

По случай четвъртата годишнина от създаването си, клиниката за дерматология и естетика, Derma-Act отново изненада аудиторията си с нестандартно видео. Голямата новина в основата на едноминутния клип е старта на новата клиника Derma-Act Infinity. Тя се намира в гр. София, на ул. „Папрат“ 6В, а в нея пациентите ще могат да се запишат за нови и иновативни услуги, с които дерматологичната клиника разширява своето богато портфолио. За много от тези процедури досега пациентите от България често прибягваха до пътувания до Турция или Гърция. Благодарение на Derma-Act това вече не е нужно, защото качеството на тези услуги може лесно да се достигне и в България. В клиниката се предвиждат чести гостувания на международни експерти, а част от доказаните професионалисти от Derma-Act ще приемат часове и в новата клиника. Както и досега, основната цел на специалистите в клиниката остава това да предоставят на клиентите си по-широк достъп до качествени и иновативни медицински услуги.

Краткото видео за представяне на новата клиника Derma-Act Infinity е със специалното участие на Диляна Попова, Виктория Фазлийска, Стефани Обадиару, Десислава Савова и Петър Стойчев, и представя една артистично-сюрреалистична обстановка, която засяга отблизо въпроса за това дали естетичните процедури са табу. Посланието на клипа е свързано с контрола, който всеки би трябвало да има над собствения си живот и с бунта към онези, които се опитват да го отнемат със своите предразсъдъци. Основната цел на това послание е ясна – да посочи табутата, свързани с естетичните процедури и да направи първата крачка към тяхното премахване.

Сред новите услуги, за които могат да бъдат записани часове в новата клиника Derma-Act Infinity са: TempSure® Envi – безоперативна апаратна процедура, която използва радиочестотна енергия за стягане на отпуснатата кожа по лицето и тялото. Работи, като доставя радиочестотни вълни, внимателно повишава температурата на кожата, така че топлината да задейства естествена реакция на организма, за да произведе нов колаген. TempSure® е лидер в процедурите с радиочестотна енергия за области като корем, ръце и бедра, както и срещу борбата с целулита. Друга нова процедура е противостарееща терапия за частично третиране на кожата, насочено към по-дълбоките ѝ слоеве – Morpheus8. Фракционираната радиочестотна енергия е научно доказан метод за намаляване на бръчките и възстановяване на колагена. Процедурата е минимално инвазивна, използва матрица от микро щифтове за обновяване на по-дълбоките слоеве на кожата с минимален престой на пациента. Също така, за подмладяване на кожата, клиентите на новата клиниката могат да се подложат и на Dermalinfusion. Това е процедура за подмладяване с одобрена от FDA технология, интегрираща три метода за лечение на кожата. С това 3в1 лечение на кожата тя се ексфолира, почиства се дълбоко от външни замърсители и мъртви клетки и се инфузира с богат на полезни вещества серум, съобразен с нейните конкретни нужди. Сред новите услуги в клиниката са също трансплантация на коса и пластична хирургия.

Видеото, с което Derma-Act представи втората си клиника, може да бъде видяно тук:

Продължете понататък

Горещо