Кино
Димитър Илиев: „Изкуството трябва да води битки за духа на човека“
Димитър Илиев, снимка: Del Mar Photography
Една от най-младите постановки, която на 5 март направи една година, извървя труден път, който обаче я сля с огромната публика, неспирно препълнената зала и две номинации ИКАР. “Shopping and Fucking” се играе под режисурата на Димитър Илиев, който получи номинация за ИКАР в категория дебют, както и неговият колега Георги А. Богданов, който е номиниран в същата категория за ролята на Марк. За дебют ще се борят още Елица Йовчева за режисурата на „Жената е рибя кост“ и Жаклин Даскалова за Миранда в „Бурята“ от Уилям Шекспир.
Ние се срещаме с режисьора Димитър Илиев, за да ни разкаже повече за мечтите преди пандемията, за проектите, към които гледа и как посрещна първата си номинация за ИКАР. Интервюто за МИКА взе Антония Баръмова.
За какво си мислиш последните дни?
Мисля си за младите момчета на фронта в Украйна. Мисля си за безсмислено погубените животи. Мисля си за жестокостта в хората. Мисля си за загубените мечти и надежди на бежанците. Мисля си за страха, който военните изпитват. И ми е мъчно. Тъжно ми е. Някои от тях със сигурност са по-млади и от мен. Мисля си за това, кога и как ще приключи всичко. Мисля си за любовта също така. Онази истинска любов.
Какви са последните ти спомени от годината преди пандемията? Какви мисли те вълнуваха тогава?
Много си мислех за това, че искам да пътувам. Бях си направил такива планове. За съжаление все още не съм успял да видя моите мечтани градове и улици. Помня, че се бях мобилизирал да направя свое си пътешествие. Сам с колата. Това ми е любимото нещо. Но така и не стана. Мислех си за големи проекти. Работа с много и различни хора. С големи екипи. Но това също не се осъществи. Може би промяната в мен дойде с няколко звучни плесника, които ме научиха на много неща.
Чувстваш ли се променен?
Промяна в мен има, да. Този период беше критичен за мен. Критичен за мен в работен и личен план. Опитвам се да стана по-смирен и да си давам сметка за някои неща много по-бързо. В скоро време научих много неща за предателството, за измяната, за лъжата. Научих, че има хора, които с лека ръка разрушават. Без да им мигне окото. Обаче пък се научих вече да си държа гарда по-високо. Да не се плаша от такива удари. Научих се да нямам очаквания. Научих се да ценя по-малкото. Научавам се да слушам хората по-добре.
Какви ли филми ще се правят според теб за събитията, на които сме свидетели днес?
Не би трябвало да се правят филми, които представят войната и смъртта като подвиг. Не би трябвало да се рови там. Поне аз така мисля. Би следвало да се смирим и преклоним пред страданието на всички онези хора, които са загубили близките си, къщите си, децата си и братята си. Мисля, че изкуството трябва да води битки за духа на човека. Да посочва и осветява тъмни и забравени улици. Да вдъхновява за по-светли стремежи. Но съм сигурен, че ще се появи изкуство, което ще напипва и тези рани.
Първа номинация за ИКАР. Къде те завари новината?
Вкъщи. Говорих си с Радослав Радев, който е един прекрасен колега. Двамата го научихме заедно.
Имаше ли момент в процеса на работа, когато мисли за номинации, награди?
Разбира се. Когато си оценен от колеги и професионалисти чувството е много хубаво. Хубаво е, защото това е труд, който бива забелязан.
Каква е твоята лична победа с поставянето на толкова труден и тежък текст?
Срещата ми с млади и талантливи хора. Победа е, че не се оставихме по течението.
За какви теми са готови хората и какви избягват?
Избягват се големи истини за човека. Не бих искал да генерализирам, но така ми се струва. Правят се компромиси. Не знам и на какво сме готови вече. Всичко се обърка в последно време. Така се чувствам. През изминалите 2 години нещата се обърнаха. Не знам дали някога нещо ще бъде същото.
Защо?
Много ми е трудно да отговоря. Нямам представа. Всеки си има свое виждане над нещата. За себе и мога да кажа, че съм готов на много нови неща, които знам, че ме очакват.
А на какви теми обичаме да се караме? Защо винаги сме толкова разделени?
Разделят ни злобата, завистта, мисленето на дребно, гледането в паничката на другия. Разделя ни суетата. Разделя ни невъзможността да поглеждаме в грозното лице на другия и да го приемем такъв, какъвто е. Разделя ни липсата на търпение. Да се караме е нормално. Понякога в това каране се казват истини. Обаче може би това не винаги трябва да се приема като конфликт. Най-вече мисля, че ни разделя егото. Разделя ни липсата на възможност да се прощава. Иначе в нашите ширини се караме за всичко според мен. В нашата кръв е този темперамент. Има и някакъв чар в това.
Колко време вече играете “Shopping and Fucking”?
Мисля, че вече почти година. Загубих бройката.
Димитър Илиев, снимка: Del Mar Photography
Как гледаш на постановката днес? Какъв беше пътят, който постановката измина, за да стигне дотук?
Гледам на нея като на нещо, което вече ме отхвърля и то е за по-добро. Актьорите се промениха също. Порастнаха с представлението. Всичко това е за по-добро. Самата постановка си живее свой живот и някакси двамата се гледаме, като по-отдалечени и дистанцирани добри познати. И вярвам, че това също е за по-добро. Репетиционният процес беше дълъг и на моменти много труден. Но, когато представлението се отприщи и тръгна, нещата се случиха изцяло в положителен план. Пътят си го извървяха актьорите. Аз гласувах пълното си доверие към тях. Те ме разбраха и просто потеглиха след моите идеи. Знам, че актьорите си обичат представлението и това е най-голямата ни победа.
Какви истории ти се разказват?
За отминали времена на по-светло живеене. Не искам да говоря за истории в далечно бъдеще. Предпочитам да се връщам към миналото. Към стари текстове. Към спомени. Към убежищата на паметта, които са архивирали спомени за безкрайни лета. Не знам дали не е вредно и дори привнесено патетично, но като гледам какво става в настоящето, предпочитам миналото. Пък много ми се разказва за любов. Иска ми се там също да се разровя и да направя опит поне малко да го разбера това нещо.
Върху какво работиш в момента?
Върху „Любовта трае три години“ от Фредерик Бегбеде. Работя и върху „Войцек“ от Георг Бюхнер.
Кога се играе отново Shopping and F?
На 14.04.22 от 19:30ч. в Yalta Art Room
