Култура
„Една гимназистка разказва“ от Нада Михелчич
Едно 15-годишно момиче разказва с неподправена самоирония и проницателност за често не съвсем смешните несгоди, които животът му поднася
Този ноември на българския книжен пазар излезе романът „Една гимназистка разказва“ от Нада Михелчич, която съвсем естествено „говори“ от страниците със свежия и непринуден глас на 15-годишно момиче. Въпреки крехката си възраст то вече се е сблъсквало с несгоди, способни да пречупят мнозина. Книгата блести с автентичността си и с чудесното чувство за хумор, а ние имаме възможност да я четем в поредицата на издателство „Емас“ „Европейски разказвачи“, където откриваме най-добрите заглавия за млади читатели, написани от европейски автори. Преводът от хърватски е дело на Ася Тихинова-Йованович.
„… черна рокля, официална и прекрасна, с милион малки копченца. Веднага я облякох, стоеше ми като излята. Не можех да се нагледам на собствения си образ в огледалото. Нямах нищо против да имам петдесет такива рокли като богатите жени на Запада. Ако някой ми кажеше аз да си нарисувам автопортрет или ако някой от класа трябваше да ме нарисува, хващам се на бас, че всички щяха да сътворят една и съща рисунка – мене с дънки, с къса коса и с баскетболна топка в ръка… и вероятно това съм аз сега, а момичето в огледалото е тайният ми план за бъдещето.“
Тя е на петнайсет, но завършва гимназия със седемнайсетгодишните, защото е започнала училище направо в трети клас. Тя има манекенски мерки и е звездата на баскетболния клуб. Тя е първа по успех в класа и мечтае да напише роман. Но тя не е намерила своето място в света на големите, защото този свят я отблъсква с все нови и нови антигерои – идеалът от детството, чичо Иво, се оказва сексуален насилник, идеалният баща на приятелката Ана всъщност лъже майка ѝ със секретарката си…
Самонадеяната клюкарка на класа Нивес, „задръстената“ учителка по литература с букли на Барби, конформистката Ана, лицемерната лъжкиня Ясна… И училището не предлага кой знае каква алтернатива на света на големите.
Застанала пред прага на този свят, 15-годишната зрелостничка премисля живота от въпроса за секса през ролята на семейството, та до политиката на Америка, и крои своя „таен план за бъдещето“. А в този план основно място заема високото момче с очилата от другата смяна, момчето, което знае толкова много и което я разбира. Игор.
Една невероятна книга за съзряването, написана от името на героинята с дълбоко разбиране и на места с тънкия хумор на себеосмиването, на което е способен само интелигентният човек. Авторката Нада Михелчич е едно от големите имена на хърватската литература за млада публика, а романът „Една гимназистка разказва“ е включен в програмата по литература на осмокласниците в хърватското училище. А коя е Нада Михелчич? Тинейджър по душа. С истинско удоволствие пише за онези, които вече са твърде големи, за да бъдат „сладко мамино съкровище”, но все още твърде малки, за да могат възрастните най-после да ги оставят на мира и престанат да им издават нареждания. Твърди, че зад всеки добър писател стои красиво и умно куче. Зад нея винаги стои кучката Драгица. За нея харчи хонорарите си, затова и Драгица наивно вярва, че се живее прекрасно от култура – така говорят за нея колегите ѝ.