Открийте ни и в

Култура

„Една гимназистка разказва“ от Нада Михелчич

MIKA

публикувано

на

Едно 15-годишно момиче разказва с неподправена самоирония и проницателност за често не съвсем смешните несгоди, които животът му поднася

Този ноември на българския книжен пазар излезе романът „Една гимназистка разказва“ от Нада Михелчич, която съвсем естествено „говори“ от страниците със свежия и непринуден глас на 15-годишно момиче. Въпреки крехката си възраст то вече се е сблъсквало с несгоди, способни да пречупят мнозина. Книгата блести с автентичността си и с чудесното чувство за хумор, а ние имаме възможност да я четем в поредицата на издателство „Емас“ „Европейски разказвачи“, където откриваме най-добрите заглавия за млади читатели, написани от европейски автори. Преводът от хърватски е дело на Ася Тихинова-Йованович.

“… черна рокля, официална и прекрасна, с милион малки копченца. Веднага я облякох, стоеше ми като излята. Не можех да се нагледам на собствения си образ в огледалото. Нямах нищо против да имам петдесет такива рокли като богатите жени на Запада. Ако някой ми кажеше аз да си нарисувам автопортрет или ако някой от класа трябваше да ме нарисува, хващам се на бас, че всички щяха да сътворят една и съща рисунка – мене с дънки, с къса коса и с баскетболна топка в ръка… и вероятно това съм аз сега, а момичето в огледалото е тайният ми план за бъдещето.”

Тя е на петнайсет, но завършва гимназия със седемнайсетгодишните, защото е започнала училище направо в трети клас. Тя има манекенски мерки и е звездата на баскетболния клуб. Тя е първа по успех в класа и мечтае да напише роман. Но тя не е намерила своето място в света на големите, защото този свят я отблъсква с все нови и нови антигерои – идеалът от детството, чичо Иво, се оказва сексуален насилник, идеалният баща на приятелката Ана всъщност лъже майка ѝ със секретарката си…

Самонадеяната клюкарка на класа Нивес, „задръстената“ учителка по литература с букли на Барби, конформистката Ана, лицемерната лъжкиня Ясна… И училището не предлага кой знае каква алтернатива на света на големите.

Застанала пред прага на този свят, 15-годишната зрелостничка премисля живота от въпроса за секса през ролята на семейството, та до политиката на Америка, и крои своя „таен план за бъдещето“. А в този план основно място заема високото момче с очилата от другата смяна, момчето, което знае толкова много и което я разбира. Игор.

Една невероятна книга за съзряването, написана от името на героинята с дълбоко разбиране и на места с тънкия хумор на себеосмиването, на което е способен само интелигентният човек. Авторката Нада Михелчич е едно от големите имена на хърватската литература за млада публика, а романът „Една гимназистка разказва“ е включен в програмата по литература на осмокласниците в хърватското училище. А коя е Нада Михелчич? Тинейджър по душа. С истинско удоволствие пише за онези, които вече са твърде големи, за да бъдат „сладко мамино съкровище”, но все още твърде малки, за да могат възрастните най-после да ги оставят на мира и престанат да им издават нареждания. Твърди, че зад всеки добър писател стои красиво и умно куче. Зад нея винаги стои кучката Драгица. За нея харчи хонорарите си, затова и Драгица наивно вярва, че се живее прекрасно от култура – така говорят за нея колегите ѝ.

MIKA e онлайн списание за музика и лайфстайл, което отразява най-новото в музикалния свят както от страната, така и от чужбина. Таргета на списанието са активните хора (18-40 години), които се интересуват от музикални събития и градския начин на живот.

Култура

„Двама братя“ от Бен Елтън – оцелелите ще разказват

MIKA

публикувано

на

от

„Двама братя“ от Бен Елтън ни превежда през екстатичните джазови години на Берлин до ужасите на нацизма в история за двама братя, разделени от войната.

От днес на пазара вече можете да откриете „Двама братя“, впечатляващ със своя размах и тежест роман от Бен Елтън („Известен и мъртъв“). Елтън – един от най-разноликите британски автори, който умее да забавлява и провокира към размисъл в еднаква степен – е изправял читателите срещу цяла палитра от теми: от премеждията на знаменитостите до климатичните промени, през риалити шоу културата до редица комедийни предавания. Новият му роман „Двама братя“ се гмурва в една от кървавите рани на Европа – нацистката власт над Германия.

На 24 февруари 1920 г. се случват две събития. Хитлер държи разпалваща реч в задушна мюнхенска бирария и Германската работническа партия сменя името си на Националсоциалистическа. Същевременно в болница в Берлин в семейство на евреи се раждат двама близнаци. Едното от бебетата се ражда здраво, другото – мъртвородено. Родителите тайно са помолени да осиновят трето дете, родено в същия ден, чиято майка е починала при раждането. Детето е от арийски произход, но те обещават да го гледат като свое.

Братята растат, близнаци във всяко отношение освен в кръвта, която тече във вените им. Но върху техния живот все повече се извисява сянката на кръвожадния им връстник – нацизма. А когато избухва войната, двамата братя трябва да вземат тежки решения в името на любовта и семейството – дори това да налага единият да се отрече от всичко и дори да стане неохотен член на SS.

Тежките избори растат – в името на държавата, в името на семейството, в името на братството, в името на любовта. Двамата са изправени в безизходица без надежда за бягство. Но трябва да намерят начин да спасят едното нещо, което ги свързва и разделя в еднаква степен – момичето, което и двамата обичат.

„Двама братя“ (ИК „Сиела“) e базиран върху личната история на Бен Елтън и семейството му. Чичото на Елтън – сър Джефри Елтън – е роден под името Годфрид Ернберг в еврейско семейство, което бяга във Великобритания през 1939 г. Годфрид приема британско име и се записва в армията. Но един от братовчедите му – осиновен ариец – остава в Германия.

„Двама братя“ – най-личната история на Бен Елтън досега – изгражда дълбоко човешки, олицетворен образ на познатите ни исторически събития от гледната точка на семейство, което се е намирало в самото око на ужаса.

Продължете понататък

Култура

 „Първите 20“ години на новия век в сборник с разказите на най-добрите български писатели

MIKA

публикувано

на

от

Историите на 20 от най-знаковите ни автори в изданието под селекцията на писателя Александър Шпатов.

През март месец 2020 г. Сдружение за градски читални стартира онлайн платформата  „Декамерон 2020“, включваща подбрани български разкази от едни от най-утвърдените имена в жанра.

На прага на поредното предизвикателство, с което да изпратим 2020 г., на пазара се появява сборникът „Първите 20“ (изд. „Сиела“) – своеобразно продължение на инициативата под съставителството на автора на „#НаЖивоОтСофия“ Александър Шпатов. 

20 от най-изявените ни разказвачи се включват с 20 истории, превърнали се в своебразни хроники за първите 20 години от новия век – един добре очертaн период, започнал с фойерверките за началото на третото хилядолетие, през приобщаването ни към Европейския съюз, до неговия финал с глобалната пандемия от 2020 г.

На страниците на това забележително издание читателят ще открие текстовете на Деян Енев, Георги Господинов, Здравка Евтимова, Михаил Вешим, Калин Терзийски, Елена Алексиева, Васил Георгиев, Радослав Парушев, Богдан Русев, Ангел Игов, Йорданка Белева, Оля Стоянова, Захари Карабашлиев, Александър Шпатов, Кристин Димитрова, Людмил Станев, Иво Иванов, Мирослав Пенков, Петър Делчев.

Сборникът бяга от определенията „антология“ или „най-добрите български разкази“, но със сигурност предлага литературни постижения, превърнали се в ярък портрет на периода, в който са създадени. Някои от тях вече живеят свой собствен живот на голям екран, други завладяха социалните мрежи, трети са оставили ярка следа и на международната литературна сцена. Като „Сляпата Вайша“ от Георги Господинов, чиято анимационна  екранизация получава номинацията за „Оскар“, или „Как купихме Ленин“ – пробивът на Мирослав Пенков на английски език, селектиран в антологията „Най-добрите американски разкази 2008“.

Забавни, смешни, тъжни или граничещи с журналистическия очерк, всички тези истории представят жанра на разказа в цялата му многоликост. А „Първите 20“ се превръща във виртуозен витраж не само на литературния живот в България през първите години на новото хилядолетието, но и спасително напомняне в едни опасни за духа времена, че още от времето на Бокачо литературата  и по-конретно разказите са най-сигурното убежище в дни на изпитания.

Продължете понататък

Горещо