снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Българският журналист от Радио „Свободна Европа” и един от редакторите и близки приятели на писателя Георги Марков публикува блестяща хронология на сетивността.

Писателят дисидент и журналист  Димитър Бочев – един от най-непоколебимите и ярки гласове на Радио „Свободна Европа“ и един от близките приятели и редактори на Георги Марков – обръща погледа си назад в откровен роман равносметка.

„Опит за екстаз“ е личният дневник на търсенията на млад мъж в едно безпътно време, когато е по-лесно да съществуваш, отколкото да живееш.

В изкусен и забавен спор с професор Панчев, който е виден еднокнижник,  Димитър възкресява различни случки от миналото си. В този сблъсък на реалности той открива, че остава докрай „чужденец” в собствената си страна, а необикновеният „поток на съзнанието“ поставя вечните и нерешими въпроси за стойността на страстта, за съвместимостта и несъвместимостта между вътрешните и външните ценности, между таланта и характера, между морала и изкушението, между божественото и човешкото.

Героите, които ще срещнете из страниците на „Опит за екстаз”, отмерено крачат физически и нефизически „по дюшемето на мансардата“ на човешкото битие от втората половина на XX век, разпръскват се в ежедневието и в спомените си и се изправят пред собствените си граници в търсене един на друг.

В 450 страници се разлива една смела, експресионистична, богато напластена живопис от думи, напомняща по своята сложност и послание на  широкоформатно платно на немския художник Герхард Рихтер (избрал също като Димитър Бочев сбогуването с родния дом пред задушаващия ужас на тоталитарния режим).

„Опит за екстаз“ помита не само с опустошителната сила на идеите си, но и с безмилостната красота на  езика си –  поетичен, музикален, напевен, криещ особените хумор и ирония на личността, живяла не поради, а въпреки.

Това е роман, който втурва човека напред. Плетеница от крехки истории отвъд времето и пространството, която всеки ще разплете по различен начин.

Димитър Бочев е роден през 1944 г. Следва философия в СУ „Климент Охридски”. Многократно е арестуван от Държавна сигурност за другомислие, два пъти е изключван от университета. През 1972 г. напуска нелегално страната и се установява в Западна Германия, където получава политическо убежище. Работи като редовен извънщатен сътрудник на „Дойче Веле”, където си дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радио „Свободна Европа”, където отговаря за културно-публицистичната програма „Контакти”. През 1976 г. е осъден задочно на 10 години затвор. Присъдата е отменена от Върховния съд в София през 1992 г.

След рухването на комунистическия режим е сътрудник на президента Желев по въпросите на хуманитарната помощ от чужбина, а след това продължава дейността си на журналист, философ и неуморим пазител на словото и човека.

За цялостното си творчество е удостоен с Юбилейната награда на Международната академия на изкуствата – Париж (МАИ) през 1999 г.

Защо продължавам да пиша след толкова безпътност ли? Ами защото словото е единственият несигурен шанс поне донякъде да осмисля вълнението да бъдеш човек…

Димитър Бочев

снимка: ПР

Серията от събития отбелязва Месеца на Радичков за трета поредна година и поставя акцент на любопитни интервюта

“Познавах едного, той не бе интервюиран и трябва да Ви кажа, че беше нищо човек. Добре, ама един ден му излезе късметът, интервюираха го и след като го интервюираха, той много се издигна и стана значителен човек.”

За трета поредна година, в най-българския месец от календара, отдаваме почит на творчеството на неподражаемия майстор на словото Йордан Радичков. Януари, свързан с една от най-знаковите му пиеси, отново ще предложи серия от събития за всички, които искат да се запознаят по-отблизо не само с творбите, а и с личността му.

От 25 януари на платформата Neterra TV+ ще може да се гледа със свободен достъп от цял свят документалният филм „Черказки хроники“. Своеобразният портрет на автора, създаден от режисьора Димитър Петков, представя Радичков в искрени разговори за неговото творчество, за българския театър и кино, за всичко от родните нрави, което го е вълнувало и за което е писал. Продукцията ще бъде достъпна онлайн по всяко време до края на месеца специално за всички почитатели на автора в България и извън страната.

В същия ден, във вечерното предаване „Аларма“ на БНР, програма „Христо Ботев“, ще бъде излъчен един изгубен доскоро аудио запис с гласа на Радичков. Със записа ставаме част от среща на читатели с писателя някъде из България в началото на 90-те години, в която Радичков говори за творческия си път, промените в съвременния свят, мястото на човека в него и какво сме изгубили и запазили от „старовремските времена“.

Междувременно почитателите на Йордан Радичков вече могат да намерят поредния 11-и том от събраните съчинения на автора, който представя допълнено издание на интервюта с Йордан Радичков в период от началото на 60-те до средата на 90-те години. Книгата събира всички разговори за телевизия и печатна преса и снимки из живота на автора и надгражда с множество нови текстове изданието на интервютата с автора от 2019 година.

В тях Радичков размишлява за детството си, семейството си, фолклора, театъра, литературата, за българската душа и за душата на родната си страна. Разговорите с интервюиращите, които споделят, че „за да интервюираш Йордан Радичков, се иска голям кураж и сигурно немалка доза лекомислие“ представят една изключително картина на личността на писателя. Отговорите на всевъзможните въпроси идват винаги поднесни с известното чувство за хумор на автора и голямата му любов към човека.

„Лично аз съм живял двадесет години на село и сега акумулирам набраната жизнена енергия, като пресявам плявата и отбирам годните за употреба зрънца. И не забравям, че мисията на писателя според думите на Горки е насочена към човека. С други думи, литературата е не само човекознание, но и човеколюбие, което ще рече, че не бива да го съдим като прокурори, а да го разбираме и да му вярваме. Младите не бива да пренебрегват тези „банални“ истини. Талантът е преди всичко любов към ближния.“

Съставителството на тома е на покойната проф. Мария Младенова, която до последно работеше върху книгата и авторския си коментар на интервютата. Нейно дело е изключителният труд „Йордан Радичков. Биоблиография“, който събира изчерпателно всчики публикации на автора в страната и отвъд граница. Том номер 11 от събраните съчинения на Йордан Радичков е публикуван с незавършен коментар от проф. Младенова.

За финал на събитията и на Месеца на Радичков, община Берковица ще обяви официално второто издание на конкурс за най-добър сборник с разкази на името на Йордан Радичков.

Тази и други книги на Йордан Радичков можете да откриете тук: https://izdatelstvonike.com/