Ивайло Груев, конете и дебютната изложба “ХИРОН” 

Като част от тазгодишната програма на Европейската нощ на музеите 2024, организирана от Френски институт в България Institut français de Bulgarie, BECA официално ще открие дебютната фотографска изложба „ХИРОН“ на младия документален фотограф Ивайло Груев. Младият документален фотограф се среща с фотографията преди 10 години, но тогава все още няма представа, че тя ще остане задълго в живота му и ще се превърне в инструмент за себеизразяване.

През 2020 година Ивайло стъпва във фотографска академия BECA, минавайки през няколко курса по документална фотография, работа по дългосрочни проекти, а по-късно завършва и мастър програмата на Академията. През 2021 година печели първо място в конкурса BECA Photo Award със своя проект “ЛОВЦИТЕ“. Тогава фотографът е отличен от международно жури измежду 250 участници от цял свят.

Няколко месеца по-късно взима участие в Международния фестивал “Phodar Biennial“, а кадри от проекта му “ЛОВЦИТЕ“ са включени в колективна изложба на финалистите. Отличията не го главозамайват, признава, че все още търси и намира много във фотографията, а предстоящата дебютна изложба “ХИРОН” е само част от дългия път, по който върви. За началото, изминалите проекти и защо точно документалния жанр, разказва самият автор.

Какъв е твоят път във фотографията? 

С фотографията имах два етапа – откриване и преоткриване. Пътят ми като фотограф е изпълнен с много губене, търсене и намиране. В началото беше лесно, защото си мислех, че фотографията е просто начин да запазиш даден спомен за по-дълго време. На по-късен етап обаче си дадох сметка, че нещата не са толкова прости колкото си мислим. Разбрах, че фотографията е начин на изразяване, показване на вътрешни усещания, мисли и трудности. Един миг е доста кратко време и понеже мигът се превръща в спомен, а спомена избледнява, аз реших да съживявам миговете във фотографски разкази. Сигурен съм, че пътят във фотографията е безкраен, но някъде там в тази безкрайност винаги има какво да намерим и да превърнем в нещо стойностно и красиво.

Твоят проект “Ловците” беше отличен високо от международно жури в конкурса BECA Photo Award, а по-късно кадри от серията се появиха и сред финалистите в колективната изложба на Международния фестивал “Phodar Biennial“. Защо обаче именно “Хирон” избра за своя дебютна изложба? 

“Ловците“ беше първият ми документален проект, който някога съм правил. Бях се отдал много на него. Снимах го може би около две години, но дойде един момент в който реших, че трябва да го финализирам и да търся нещо по-близо до мен. Случайно или не, когато се появи идеята за “ Хирон “ си дадох сметка, че двата проекта имат нещо общо, а именно животът на животното. “Ловците“ беше добра чернова за старта ми като документален фотограф. Избрах “Хирон“, защото има какво да кажа с него на аудиторията, която ще го види. Никога не бях виждал такава връзка между човека и коня, докато не започнах да работя по проекта. За мен коня до тогава беше животно – бачкатор, но си дадох сметка, че съм бил в голяма грешка. Конят е надежда и утеха и с проекта “Хирон“ аз ще го покажа.

Ти не си от артистично семейство, но казваш, че винаги си изпитвал привличане към визуалните изкуства. Кога се появи този интерес във времето? 

Признавам си, че и до ден днешен не мога да кажа, че разбирам от изкуство. Знам само, че още от ученическите си години винаги съм имал едно специфично усещане, когато видя или чуя нещо красиво. За мен е много важно даденото изкуство, което гледаш или слушаш да те докосне, вдъхнови и запали.

Защо се насочи именно към документалния жанр и експериментирал ли си с други? 

Преди да открия документалната фотография снимах предимно сватби и други щастливи събития за шепа хора. Бях много вдъхновен и отдаден на работата, която вършех, но до един момент. Усетих, че нещо ми липсва, усетих, че не ми е достатъчно това себеизразяване и винаги оставаше нещо, което “увисваше“ във въздуха. Във времето се натрупа много и започна да ми тежи. Исках да намеря “отдушник”, чрез който да оставям следа за хората. Винаги съм мечтаел да разказвам социални теми чрез моята фотография. Документалният жанр се оказа моят “отдушник“ на емоции.

Какъв беше процесът по реализирането на дебютната ти изложба? 

Наистина това е много вълнуващ момент в живота ми, но в същото време е и момент на вземане на правилни решения. В такъв момент фотографията остава малко на заден план. Всичко в изложбата трябва да има огромна симбиоза помежду си. Затова съм благодарен на Господ, че ме е обградил с много талантливи хора,на които мога да разчитам. И тук ще си позволя да изкажа искрени благодарности на Велина и Димитри Стефанови, основателите на BECA, за възможността, организацията и курирането на изложбата, на Анна Кощрина за прекрасните текстове, които написа и на Анна Елазарова, затова, че ми показа света на конете.

С какви мисли се надяваш да си тръгнат гостите след като видят серията? 

Определено ще съм много щастлив, ако накарам хората да мислят по-често за малките неща и все повече да се свързват с природата, когато нещо им натежи.

Как BECA се отрази на твоето развитие като фотограф?

Академията се появи в моя творчески живот точно когато трябваше да ми се случи едно такова преоткриване в света на фотографията. Смея да твърдя, че ми даде голям старт и съм много щастлив, че правят нещата на световно ниво в нашата страна. Вдъхновяват ме и съм им благодарен за това!

Работиш ли по нов проект? 

Всъщност фокусът ми остава изцяло върху проекта “Хирон“, по чийто нов цикъл ще продължа да работя и след изложбата. Искам да разширя изследването си не само към емоционалните, но и физиологични реакции (хипотерапия), които поражда връзката между човека и коня. Имам и едно хрумване за нов проект, но е той все още е идея. Случайно или не, отново ще бъде свързан с животните.

Изложбата ще бъде на 18 май, 2024
Адрес: бул. „Васил Левски“ 57, Кафе Фотосинтезис
19:00ч.