Иво Милев с една история от края на 80-те

снимка: ПР

„Чакай и се надявай“ една история на Иво Милев от края на 80-те

Действието се развива в кратък отрязък между февруари и юли 1988 г., последната преди една преломна за автора, България и света година. В този смисъл тези „спомени“ представляват документ на времето.

„Какво може да направи един биограф, вече разказал живота на Владимир Димитров-Майстора, на Алеко Константинов-Щастливеца, на Илия Бешков? Как какво – да ни разкаже и своя живот. Книгата „Чакай и се надявай“ ни връща в едно време на надежди, на устреми, на жажда за знание и съзидание. Но и на трудности, чието преодоляване е стимул за всеки от нас, четящите, защото ни показва, че няма трудност, която да не може да бъде преодоляна. Раздвижено писане, интересни случки, важни срещи – всичко има в тази книга, а най много има от вярата, че животът си струва, безмерно си струва… Заради това, но и заради още много други неща ви зова: Прочетете тази книга! Непременно!“ – Митко Новков

„Разказ за възпитанието на чувствата. Урок по стил и авторова самоирония.“ – Йордан Ефтимов

Текстът на тази книга е на едно шестнайсет-седемнайсетгодишно момче. Неговото намерение е било още тогава да напише своите житейски мемоари, както ги нарича. Изменчивостта и несигурността на спомена са първият проблем, пред който се изправя, но не единственият. Множество случки и събития ще го отклоняват от намерението му и сами ще се превръщат в спомени. Сюжетът се движи между възможностите на едно разтрогнато и отново намерено приятелство, една несподелена и друга разрушена любов.

„Текстът се съдържаше като част от документалния роман „КБ“ (2011). Интересът към превъплъщенията, които могат да сполетят един уж завинаги фиксиран текст, възможността на различни „кодове“ за прочит, които времето наслагва и сякаш променя вече написаното, ме накараха да го публикувам като самостоятелно издание.“ – Иво Милев