Култура
Издателство „Кръг“ възражда творбите на Кърт Вонегът в нови издания
Още през 50-те година на XX век Кърт Вонегът разбива всички клишета и стереотипи в американската литература със своя революционен стил и теми, които засягат болезнени въпроси за съвременното общество. Той бързо се превръща в един от най-ярките, най-награждавани, най-обсъждани и най-четени съвременни писатели. На 22 фервруари по книжарниците излиза първият роман на култовия автор – „Механично пиано“. От издателство „Кръг“, са подготвили да преиздадат Вонегът във вида, в който заслужава – предстои колекция с твърди корици и впечатляващ дизайн, дело на Милена Вълнарова. Преводът е на Боян Николаев, претворил на български автори като Ърнест Хемингуей, Греъм Грийн, Стивън Кинг и Дийн Кунц.
Дебютният роман на легендарния писател „Механично пиано“ е публикуван през 1952 г. Тази дистопия е частично вдъхновена от времето, когато Вонегът работи в „Дженерал електрикс“ и изследва негативното въздействие на технологията върху качеството на живот.
След Втората промишлена революция машините са окупирали човешкия труд, доказвайки превъзходството си като по-бързи, по-ефективни и почти безгрешни. Елитът от инженери и мениджъри съблюдава безукорната производствена дейност, докато ден след ден и тяхната работа бива механизирана.
Пол Протей е „галеник на съдбата“ – инженер на престижен пост, с висока заплата, амбициозна съпруга и бляскаво бъдеще. В него обаче започват да се зараждат съмнения относно индустриализация, от която самият той е част. В един момент Пол си дава сметка, че ценностите, в които вярва, са напълно несъвместими с тези, според които е принуден да живее.
С неподражаемата си ирония Вонегът наднича през пукнатините на една съвършено смазана система, в която никой не е лишен от препитание, дом или удобства. А щом нищетата е заличена от света, би трябвало всички да са удовлетворени. Но непогрешимата механична логика не успява да предвиди усещането за безсмислие и безполезност, когато човечеството е лишено от друга своя основна потребност – съзидателността.
Възможен ли е среден път, или всичко е изначално предначертан омагьосан кръг, в който саботьорът е самата човешка природа?