Открийте ни и в

Култура

Издателство „Кръг“ възражда творбите на Кърт Вонегът в нови издания

MIKA

публикувано

на

Още през 50-те година на XX век Кърт Вонегът разбива всички клишета и стереотипи в американската литература със своя революционен стил и теми, които засягат болезнени въпроси за съвременното общество. Той бързо се превръща в един от най-ярките, най-награждавани, най-обсъждани и най-четени съвременни писатели. На 22 фервруари по книжарниците излиза първият роман на култовия автор – „Механично пиано“. От издателство „Кръг“, са подготвили да преиздадат Вонегът във вида, в който заслужава – предстои колекция с твърди корици и впечатляващ дизайн, дело на Милена Вълнарова. Преводът е на Боян Николаев, претворил на български автори като Ърнест Хемингуей, Греъм Грийн, Стивън Кинг и Дийн Кунц.

Дебютният роман на легендарния писател „Механично пиано“ е публикуван през 1952 г. Тази дистопия е частично вдъхновена от времето, когато Вонегът работи в „Дженерал електрикс“ и изследва негативното въздействие на технологията върху качеството на живот.

След Втората промишлена революция машините са окупирали човешкия труд, доказвайки превъзходството си като по-бързи, по-ефективни и почти безгрешни. Елитът от инженери и мениджъри съблюдава безукорната производствена дейност, докато ден след ден и тяхната работа бива механизирана.

Пол Протей е „галеник на съдбата“ – инженер на престижен пост, с висока заплата, амбициозна съпруга и бляскаво бъдеще. В него обаче започват да се зараждат съмнения относно индустриализация, от която самият той е част. В един момент Пол си дава сметка, че ценностите, в които вярва, са напълно несъвместими с тези, според които е принуден да живее.

С неподражаемата си ирония Вонегът наднича през пукнатините на една съвършено смазана система, в която никой не е лишен от препитание, дом или удобства. А щом нищетата е заличена от света, би трябвало всички да са удовлетворени. Но непогрешимата механична логика не успява да предвиди усещането за безсмислие и безполезност, когато човечеството е лишено от друга своя основна потребност – съзидателността.

Възможен ли е среден път, или всичко е изначално предначертан омагьосан кръг, в който саботьорът е самата човешка природа?

MIKA e онлайн списание за музика и лайфстайл, което отразява най-новото в музикалния свят както от страната, така и от чужбина. Таргета на списанието са активните хора (18-40 години), които се интересуват от музикални събития и градския начин на живот.

Реклама BECA

Култура

Нова книга в каталога на Книгомания разкрива 150 тайни на безкрайността

MIKA

публикувано

на

от

Какво е общото между мандалите за оцветяване, лабиринта, компаса, Соломоновия възел и картината „Викът“ на Мунк? Именно концепцията за безкрайността.

Безкрайността като концепция, нейното специфично значение в различните полета на научно изследване, както и реалните ѝ приложения с течение на времето са се превърнали в истинска загадка. И то не само в една. Колкото по-надълбоко навлизаме в дадена област и се опитваме да разберем смисъла на безкрайното и безграничното, толкова повече въпроси повдига то пред нас, на които не можем да намерим отговор. Дори основният смисъл на този термин, свързан с научни дисциплини като физика, математика, астрономия, астрология или химия, създава доста прегради пред любознателния читател, твърдо решен да открие точно какво означава в дадения контекст безкрайността.

Схващането за безкрайното като нещо концептуално велико, несравнимо, вечно, което не се измерва с числа и което е преди всичко идея, а може би съвкупност от идеи, ни доближава до истинското познание за необозримия характер на безкрайността.

Още от древността представите за безкрайността са били изучавани от емблематични фигури в областта на науката на древна Гърция и Рим като Парменид и Зенон, Архимед и Питагор, но преди всичко Аристотел. Последният ни е оставил своите размисли по този въпрос, записани през 350 г. пр.Хр., с което без съмнение се е превърнал в един от създателите на концепция, разработена по-късно от други учени и лежаща в основата на нашите днешни разбирания за безкрайността.

Не можем да не споменем и Георг Кантор, който предизвиква истинска революция в дефинирането на безкрайността. В края на ХІХ век той формулира едно изглеждащо днес тривиално твърдение, което по негово време предизвиква бурни дебати: че цялото е по-голямо от която и да било негова част.

Луксозното издание на издателство Книгомания „150 разгадани тайни на безкрайността“ в 320 страници анализира различни гледни точки на това понятие според природните науки, математиката, изкуството, технологиите, философията и символите. Представените обяснения са полезни за демистификацията на това абстрактно и трудно за разбиране понятие. Тези 150 загадки вече са разгадани кодове, обяснени процеси, направени сравнения, разкрити тайни, изведени заключения и намерени решения на изглеждащата на пръв поглед неразрешима енигма, каквато за повечето от нас е безкрайността. Ето няколко примера:

  • Природни науки: Смъртта на 31-годишната Хенриета Лакс (през 1951 г.) от тумор на матката не слага край на съществуването й. Лекарят й Джордж Гай взема проба от тумора и създава от нея първата развиваща се без прекъсване култура от човешки клетки. Така се създава първата „безсмъртна“ потомствена линия човешки клетки, известни днес като HeLa (първите срички от името на пациентката). Така Хенриета Лакс остава в историята на развитието на медицината и човечеството.
  • Математика: Американският математик Едуард Кеснер измисля числото googol – 1 със сто нули или 10 на степен 100 (10100). Макар да няма практическо значение в математиката, то олицетворява идеята за невъобразимо голямо число и безкрайността. Приликата в произношението на това число и популярната интернет търсачка не е случайно – компанията подсказва за намерението си да обедини безкрайно голям брой страници.
  • Технологии: Генетиците смятат, че теломерите, окончанията на хромозомите, които ги предпазват от увреждане, са часовниците, които отмерват възрастта на човешкото тяло. Учени от „Сиера Сайънсис“ в сътрудничество с „ТА Сайънсис“, „Герон корпорейшън“, „ФизиоЕйдж“ и Испанския национален център за ракови изследвания откриват естествената субстанция ТА-65, която е в състояние да активизира гена, отговорен за нивото на теломераза в организма. По-високите нива на този ензим ще удължават теломерите на човешките клетки, което пък ще забавя и дори ще спира процеса на стареене. Така един ден митът за вечната младост може да стане действителност.
  • Изкуство: Спираловидното стълбище на Ватиканския музей е едно от най-красивите и най-фотографираните в света. Конструкцията мъ създава илюзия за окото – човек не може да разбере защо изкачващите се никога не кръстосват пътищата си със слизащите по него. Визуалният ефект е поразителен – при едновременно движение нагоре и надолу се създава впечатление за безкрайност. Тази структира напомня и за двойната спирала на ДНК – символ на живота.
  • Философия: Френският философ Рене Декарт (1596–1650) смята, че безкрайността е наложена от природата, която е по-висша от човешката, и е безкрайна. Той тълкува, че съществуването на безкрайността потвърждава съществуването на Бог.
  • Символи: Гръцката дума лабиринт (λαβύρινθος – лабюринтос) означава път, състоящ се от улици и пресечки със сложна и трудна за разгадаване схема, чийто план може да варира до безкрайност, особено в случая с лабиринтите от типа коренища с техните безкрайни разклонения. Тази разновидност на лабиринта няма център, нито периферия, нито изход, а маршрутите през него са взаимосвързани.

Думата „мандала“ пък е от санскрит и означава „свещен или магичен кръг“. Това е концентрична симетрична фигура, в която всички елементи са на равно разстояние помежду си и са подчинени на една точка. През вековете фигурата е използвана за медитация и молитва, както и за средство за диагностициране и наблюдение на някои психологични отклонения. Юнг открива, че в психиатрията рисуването на мандали внасят ред и спокойствие в душата на пациентите, водят до овладяване на стреса и тревожността. Учени в областта на образованието пък установяват, че мандалите развиват интуицията, креативността и изразяването на чувствата.

Продължете понататък

Култура

Viasat History с фокус върху жените за 8-ми март

MIKA

публикувано

на

от

Проф. Бетани Хюз, снимка: Viasat History

Международният ден на жената е дата, която чества социалните, културни и политически постижения на жените и започва да се отбелязва след Втората световна война, като ООН я чества от 1975 г. насам. Тази година Viasat History ще отбележи 8-ми март с два нови документални филма на самата дата – в понеделник: „Загадката на костите: Революция на половете“ и „Жените, които се бореха с Хитлер“.

Още преди това, обаче, от 1-ви март – всеки делничен ден от 13:25 часа с повторение в събота преди празника от 11:10 часа в ефира на Viasat History се завръща една от най-харизматичните водещи на ТВ канала – Проф. Бетани Хюз с поредицата си „Нил: 5000 години история“.

В последните 25 години, Проф. Хюз се посвещава на това да разказва за миналото с обаяние. Специалист по древна и средновековна история и култура, тя посещава най-великите и най-необикновени паметници на Египет. Следвайки пътя на древните египтяни, Бетани пътува с няколко лодки (традиционни и модерни), спирайки на най-знаковите, впечатляващи и важни забележителности и разказва изумителни, мрачни и изненадващи истории на тази велика империя.

„Нил: 5000 години история“ – с праймтайм повторение на 29, 30 и 31 март от 21:00 часа – е част от рубриката на Viasat History „Тайните на Египет“, която обединява всяка делнична вечер от 21:00 часа през целия март знакови поредици като „Пирамидите: Разгадаване на мистерията“, „Египетски загадки“, „Тайните на египетските пирамиди“, „Да разгадаеш Сахара“ и „Изгубената египетска пирамида“. Не пропускайте това!

Ловуващи мъже, уседнали жени – това е праисторическият шаблон, който всички имаме в главите си. Специалната премиера от 23:05 на 8 март, понеделник„Загадката на костите: Революция на половете“ прави нови разкрития за историческата истина с помощта на научни методи, ползвани в криминалистиката.

Мъжът-ловец дълго време е бил смятан за глава на семейството и връх на обществената йерархия от самото начало на човешката история. Съвременните изследователи обаче не са напълно съгласни.

С помощта на тази теория ранните археолози от 19-ти и 20-ти век просто са затвърдили по тяхно време идеята за обществения ред като “естествен”, но не всички следващи открития се вписват в тази картина. Все повече и повече погрешни тълкувания излизат наяве. Научни методи, обикновено използвани в криминалистиката, помагат на изследователите от цял свят да се ориентират по-правилно.

На 8-ми март от 22:00 часа ще дебютира и „Жените, които се бореха с Хитлер“.  Можем да ги открием сред всички социални прослойки. Бивши примерни гражданки на Третия райх, група немски жени се превръщат в бойци на съпротивата и се борят с нацизма с всички сили въпреки страховитото насилие в нацистка Германия и ужасяващото Гестапо.

Живеейки в постоянна несигурност и риск да бъдат изобличени от съседи или роднини, те предават поверителна информация, разпространяват антинацистки листовки и спасяват евреи от депортиране. Когато ги арестуват, биват затваряни, депортирани и дори екзекутирани.

След 1945 г. въпреки смелите им дела тези жени са забравени. Сега някои от тези героини обаче излизат от сенките. Сред тях са служителката на министерството на пропагандата Либертас Шулце-Бойсен, журналистката Рут Андреас-Фридрик и студентката Софи Шол.

Повторение в събота, 13 март, от 11:40 часа.

Viasat History съживява историята с увличащи документални предавания, един свеж и модерен поглед към историята. Каналът отвежда зрителите на пътешествие през времето с интелектуални и задълбочени програми, които едновременно развличат и провокират умовете им. Фокусът пада върху европейската история, като разкрива тайни от миналото и обяснява как то ни определя днес. За пълната програма следете www.viasathistor.bg

Продължете понататък

No Banner to display

Горещо