Открийте ни и в

Култура

Излезе книгата “Животът, който загърбваме” на Алън Ескенс

публикувано

на

Излезе книгата "Животът, който загърбваме" на Алън Ескенс 141

Уравнение за писане на Алън Ескенс:

  • по-голямо ЖЕЛАНИЕ на героя + по-голяма ПРЕЧКА пред него = по-голям КОНФЛИКТ
  • голям КОНФЛИКТ = голямо НАПРЕЖЕНИЕ
  • по-голямо НАПРЕЖЕНИЕ = по-голям ИНТЕРЕС у читателя

Формулата е приложена повече от успешно в дебютната книга на Ескенс „Животът, който загърбваме” (изд. “Изток-Запад”), която намира място в много от класациите за най-добър роман на 2014 и е абсолютен бестселър на Ню Йорк Таймс и Амазон. Освен това е носител на множество престижни литературни награди и е преведедена на повече от 20 езика, като в момента по нея се снима и филм. Какво повече може да иска един писател, който казва за себе си: „Обсебен съм от писането, така както някои други мъже са обсебени от голфа и риболова.” Няма какво повече да желае и един читател, защото…

Страниците са точно толкова, че да бъдат прочетени в леглото в някой мразовит зимен ден.

Героите са точно толкова изплашени от това да се изправят очи в очи със себе си, колкото понякога сме и ние.

Историята е точно там – на ръба между истината и измислицата, че ни кара силно да искаме да познаваме някои от действащите лица, а други – да залостим завинаги в света на фикцията.

Загадките ни примамват толкова умело, че тръгваме по следите им без възможност да натиснем спирачки.

Джо Талбърт получава рутинна задача за курса по английски в университета – да интервюира непознат човек и да опише накратко живота му. Той се отправя към близкия дом за възрастни хора, където се надява да открие герой за писмената си работа. Вместо това среща Карл Айвърсън – изнасилвач и убиец, прекарал трийсет години в затвора и преместен в хоспис да изживее последните си дни.

Има ли смисъл да се описва историята на подобен човек? Не след дълго обаче Джо започва да се съмнява, че нещата са такива, каквито изглеждат. Карл се оказва герой от Виетнам. Може ли в един човек да се съчетаят доблестта на воина и жестокостта на убиеца? С помощта на съседката си Лайла Джо възнамерява да намери отговора. Междувременно обаче трябва да реши множество лични проблеми: да помогне на лабилната си майка, да се погрижи за брата си аутист и да се справи с призраците от миналото си.

Нишка по нишка Джо разплита мрежата от загадки около присъдата на Карл. Но докато той и Лайла навлизат все по-дълбоко в случая, залозите се вдигат. Ще успее ли Джо да разкрие истината, преди да е станало твърде късно? Готов ли е да заложи живота си, за да помогне другиму?

Изпълнен с множество обрати, романът повдига редица важни въпроси: Можем ли да загърбим чуждото страдание в преследване на личното щастие? Как да живеем с вината и съжалението за миналото? Каква е цената на изкуплението и готови ли сме да я платим?

Ето какво казва Алън Ескенс за себе си, писането и книгата!

Как избрахте заглавието?

Това е метафора. Всички герои по някакъв начин искат да забравят миналото си. Живеят с фалшивата надежда, че ще го загърбят и ще продължат напред. Не става така.

Основна тема на романа е справедливостта. Как се надявате вашите читатели да я разберат?

Искам хората, които прочетат „Животът, който загърбваме” да знаят, че справедливостта и закона невинаги са синоними. Всеки трябва да бъде ръководен от това, което смята за правилно, дори да се наложи да престъпи закона.

Какво ви държи буден нощем?

Котката ми.

Какво би направило живота ви по-щастлив?

Напускането на работата ми като адвокат.

Каква суперсила бихте избрали за себе си?

Летене… но с моя късмет вероятно веднага ще развия страх от височините.

Организирате парти. Кои трима автори бихте поканили?

Харпър Лий, Денис Лихейн и, ако мога, бих възкресил Ърнест Хемингуей.

Реклама