Излезе „Момиченцето, което си играеше на Бог“ от Дан Лунгу

Дан Лунгу, който ни спечели с романа си „Как да забравиш една жена“, сега ни поднася дълбок, топъл и емоционален разказ, който те хваща за гърлото и не ти дава покой, докато не обърнеш и последната страница.

„Момиченцето, което си играеше на Бог“ (превод: Лора Ненковска, изд. Колибри) е изненадващо актуална история, в която се наслагват гледните точки на Радица, малко момиченце, отглеждано от  своите баба и дядо, Летиция, нейната работеща в Италия майка, и други важни за тях персонажи. Книгата е разтърсваща, в нея умело се преплитат темите за невинността, отчуждението, сблъсъка на мисловни модели и разбирания и семейните взаимоотношения, а проблемите на емиграцията са третирани по неочакван и изключително вълнуващ начин. С хумор, тъга и неизкореним оптимизъм авторът ни увлича в размисли за хората и обществото, за щастието и несгодите, за отчаянието и надеждата, за възпитанието на децата и търсенето на идентичност в един все по-глух и противоречив свят.

Роден през 1969 г., Дан Лунгу  е най-превежданият румънски писател, известен като автор на поезия, разкази, романи и пиеси. Специализирал  е в Сорбоната. Ето как се представя самият той: „Понякога ме бъркат с Дан Лунгу, писателя. И искат да говоря от негово име. Аз се опитвам да кажа умни неща, за да не го опозоря, защото хората твърдят, че бил приятен човек. Не е ли странно, когато ме налегне депресия, мисля за себе си като за Дан Лунгу, писателя. Започвам да пиша и така меланхолията ми се изпарява.“ Българската публика го познава с романа „Как да забравиш една жена” – изящен разказ за болката от любовното осиротяване и чудото на милосърдието.