На 5 март излиза на български език „Кишот“ – бляскав и предизвикателен постмодерен прочит на „Дон Кихот“, дело на един от най-бележитите писатели на нашето време!

„Кишот“ (превод: Надежда Розова, изд. “Колибри”)  е безмилостно саркастичен, интелигентен и провокативен портрет на съвременната епоха, в която фактите често са неотличими от фикцията. Вдъхновен от класическото произведение на Сервантес, посредственият автор на шпионски романи Сам Дюшан създава образа на Кишот: възрастен търговски пътник, умопомрачен от прекомерното седене пред синия екран, който се влюбва отчаяно в телевизионната звезда Салма Р. В компанията на своя въображаем син Санчо, Кишот прекосява цяла Америка и с рицарска храброст преодолява трагикомичните опасности, пред които го изправя епохата на безграничните възможности. Паралелно на неговата история, писателят, създал Кишот, се изправя пред предизвикателствата на собствения си живот. По-дързък и ироничен от всякога спрямо популярната култура и нейната пагубна пошлост, Рушди повежда героите и читателите си на шеметно пътешествие из един свят на ръба на нравствения и духовен упадък.

Салман Рушди е британски писател от индийски произход, словесен художник със забележителна ерудиция, една от големите знаменитости в областта на литературата и критиката. Неговият многогодишен труд върху белия лист заклеймява всички форми на насилие и посегателствата върху свободата на словото. Носител на множество награди, Рушди е автор на романи, сборници с разкази и есета, детски книги и документални филми. Печели световно признание още с втория си роман „Среднощни деца“ (1981), за който е удостоен с наградата „Ман Букър“. През 1988 г. неговият четвърти роман „Сатанински строфи“ предизвиква силна реакция в ислямския свят, книгата е забранена в много страни, иранският аятолах обявява автора за вероотстъпник и за убийството му е определена голяма парична награда. Във Великобритания Рушди получава от кралицата рицарско звание за заслугите си към литературата (2007), във Франция също е отличен с най-голямата литературна награда, избран е и за член на Американската академия за изкуство и литература.

Първата изложба на Гьоте-институт за 2021 г. ще бъде открита през март с кураторски проект на Виктория Драганова, обхващащ пространствата на Гьоте-институт България и Swimming Pool. Сборната изложба събира творби на четирима млади артисти от Франкфурт, като се вслушва във всичко онова, което довя световната пандемия през изминалата една година.

Сигурно е просто вятърът // Pretty sure it’s just the wind
Млади автори от Франкфурт

с: Минхьок Ан, Со Йеон Ким, Кристина Ловаас и Руди Нинов

Куратор: Виктория Драганова

Асистент-куратор: Галена Сърдъмова 

12.03.–10.04.2021

Дълго откриване: 10.03.–11.03.2021, 17:00-20:00, Гьоте-институт България
Гьоте-институт България, ул. “Будапеща” 1, пон-пт, 14:00-19:00 ч.

Swimming Pool, бул. “Цар Освоботител” 10, ет. 5, чт-сб, 16:00-19:00 ч.

Свеж полъх от Германия и съвременната арт сцена носи месец март и пролетта на 2021-ва с изложбата „Сигурно е просто вятърът“ с куратор Виктория Драганова. Изложбата, разделена в две части – в пространствата на Гьоте-институт България и Swimming Pool – е и откриващото събитие за годината в обновената галерия на института.

„Сигурно е просто вятърът“ представлява логично продължение на дългогодишната работа на Гьоте-институт България за представяне и подкрепа на млади български художници с поредицата „Арт старт”. През 2021 г. инициативата се разраства с първата от серия изложби, предлагащи поглед върху младата сцена за съвременно изкуство в определен град или провинция в Германия. След Франкфурт фокусът ще бъде поставен и върху Дюселдорф, Мюнхен, Хамбург и др.

Изложбата в две части ще покаже работи на четирима млади автори, които живеят и работят във Франкфурт на Майн и са студенти в легендарната немска академия за изкуства „Щедел“. Това са Минхьок Ан, Со Йеон Ким, Кристина Ловаас и българският художник Радослав Нинов-Руди, добре познат на местната сцена като носител на наградата за живопис „Едмонд Демирджиян“. Планирането на проекта започва непосредствено преди началото на пандемията през 2020 г., а последвалата съвместна работа е обусловена от социалната изолация и тишината, обзела всяко оф- и онлайн пространство. Кураторката Виктория Драганова допълва: „Този проект е за възможното присъствие и вслушването в него. Той е и за режимите на внимание в обсега на инфраструктури, които всички ние споделяме, като тези на града, на академията, на арт институциите. В какво ни убеждават срещите, които постепенно започват да се явяват? “.

Изложбата ще се открие на 10 и 11 март с дълго откриване от 17:00 до 20:00 ч. в галерията на Гьоте-институт при спазване на всички противоепидемични мерки. Тя ще може да бъде видяна до 10 април. В откриващите дни публиката ще има възможност да се срещне с авторите – програмата и регистрация за събитията ще бъдат обявени скоро. За подробности и актуална информация можете да следите тук.