Да бъдеш родител е едно от най-предизвикателните, приятни, трудни, забавни и невероятни изживявания, които разделят живота на преди детето и след като се появи. Никой не знае как да бъде родител преди да стане такъв и даже не подозира колко малко се опознава и колко много има да се учи на търпение, приемственост, отговорност, всеотдайност, емпатия. Докато отглежда детето си, родителят има и шанса отново да изживее детството си: да прочете любимите си детски книги, да скача в локви с гумени ботуши, да прави ангели в снега… Но и да се справя с гневните изблици и страхове на малкия човек; да му е опора, когато плаче и е тъжно; да го забавлява, разбира, изслушва; да преоткрива света, защото „родителите са цялата му вселена и начинът, по който те се отнасят към него, се отразява на себеоценката му“. Да, от родителя се очаква да бъде и приятел. Балансът е труден. Затова наръчникът„Как мисли детето?“ предлага 100 от най-често срещаните сценарии през първите седем години на детето и какво се крие зад поведението му. Тя превежда неговите реакции на езика на възрастния, учейки го да ги тълкува по-добре. Изданието е цветно, с много илюстрации и инфографики, и с подходящо оформление на разиграните сценарии, а това ви помага асоциативно да запомните предложените решения. Друго удобство е, че наръчникът „Как мисли детето?“ може да се чете избирателно, по теми, или да потърсите решение на конкретна възникнала ситуация.

Целта на „Как мисли детето?“ е да усъвършенства общуването между родител и дете. Благодарение на развитието на невропсихологията, никога не се е знаело толкова за детското развитие колкото днес. Дадените препоръки са в реален контекст и макар събраните съвети да не обхващат всички възможни ситуации, двамата съавтори (които общо имат пет деца) подсказват на съвременните родители „правилните“ думи и действия в определени ситуации, за да се открие най-полезната стратегия. Изданието се позовава на задълбочени изследвания по детска психология и невропсихология и ни припомня как да види света през очите на детето.

Авторите, Танит Керет и д-р Ангард Ръдкин, правят паралел между преживяванията на всеки родител като дете, изискванията и отговорностите му, доколко се е привързвал към другите, как е изразявал чувствата си. Според тях това е път към откриването на собствен родителски модел. „Как мисли детето?“(от издателство Книгомания) изследва и ценностите на всеки родител, за да е наясно какви принципи ще следва при възпитанието на детето – как  и кога да отговаря на нуждите му, защо емпатията е толкова важна за развитието на малкия човек.

На 9 април, по желание на читателите, „Колибри“ преиздава един от култовите романи на Харуки Мураками – „Преследване на дива овца”.

Японско юпи нагазва в хаоса, след като попада на снимка, изобразяваща уникална кръстоска на овца. Повествованието ловко лавира между криминалния роман, баснята, реализма и модерния абсурдизъм, за да ни въвлече в едно озадачаващо преследване на донякъде мистична овца. Лаконичният стил на „Преследване на дива овца” (превод: Емилия Л. Масларова, изд. Колибри) напомня за романите на Реймънд Чандлър и Дашиъл Хамет с примеси от абсурдността на един Джон Ървинг, но във всички случаи читателят е хипнотизиран от играта на котка и мишка, в която Мураками размива границите между реално и въображаемо и рисува портрета на съвременна Япония, разкъсвана между западната модерност и силата на вековните японски традиции. Според критиката „Преследване на дива овца“ носи удоволствие заради умелия баланс на „шантава комедийност, детективски мотив и героичен рицарски романс.“

За Харуки Мураками писането на романи е като засаждане на гора, докато създаването на разкази наподобява оформянето на градина. Сборниците „Мъже без жени” и „Изчезването на слона” са свидетелство, че неговият талант вирее в различни жанрове. От няколко десетилетия Мураками е съвършеният посланик на Япония – книгите му са литературни събития за Америка и Европа, и се продават в милионни тиражи. Той е носител на няколко световни литературни награди, изтъкнат преводач и „маниак” на тема джаз. Последното навярно обяснява ониризма и полифоничната красота на произведенията му. „Гардиън“ определя автора на „Спутник, моя любов“, „Норвежка гора“ и „Кафка на плажа” като един от най-авторитетните представители на постмодернизма.