Открийте ни и в

Култура

„Искам да бъда свободен” – 16 разказа, посветени на Васил Левски

MIKA

публикувано

на

На 19 февруари 2018 г. се навършват 145 години от смъртта на Васил Левски. Журналистът Димитър Дишев (1935–2012) създава един завършен образ на Апостола на свободата, като показва множество различни гледни точки за живота и делото на Дякона в сборника си с разкази „Искам да бъда свободен”. В новото издание на „Сиела”, което е на пазара от 2017 г., са събрани 16 художествени творби на Димитър Дишев, които той е написал в резултат на близо 40 години задълбочени изследвания на историческите извори. Макар и художествена измислица, те се придържат възможно най-близо до познатите ни факти или поне до достатъчно добре обосновани хипотези за делото на Левски, за неговите политически позиции, неговото обкръжение, неговото залавяне и последните дни от живота му.

Предлагаме ви откъс от разказа „Българинът, когото обесиха”, публикуван в книгата „Искам да бъда свободен”:

Изправен до вратата, той гледаше затворника и мълчеше. Българинът го погледна за миг и отвърна лице. Сабри Кадир усещаше, че мълчанието в стаята не е неловко и напрегнато, а някак странно спокойно и че причината за това е в характера на българина, чиято поза и израз на лицето сякаш казваха: „Сто­иш там до вратата и може би искаш нещо да ми кажеш, но то не ме интересува. Ти не си човек, с когото мога да разговарям. Иди си сега“. Сабри Кадир се обърна и излезе.

„Да – поклати глава. – Аз не съм като онези, с които той се разбира с едно кимване и с един поглед, но в нежеланието му да разговаря с мен има нещо азиатско и неевропейско. Умният човек трябва да може да говори и с враговете си. Умен ли е наистина той?“

Шест пъти от четвърти до девети януари 1873 година Са­бри Кадир изпращаше под усилена стража затворника в кона­ка. На десети председателят на комисията отново го повика и му каза, че повече разпити няма да има. На въпроса му как се държи затворникът Сабри Кадир отговори, че мълчи и все мис­ли за нещо. „Добре – каза пашата. – Нека да мисли. Той знае, че ще бъде осъден на смърт.“

В канцеларията на конака Сабри Кадир прочете препис от изпратения в столицата протокол на извънредната комисия. „Понеже всичко гореизложено е установено с положителност – пишеше в него – то на основание член 55, 56, 88 и 174, реши се споменатият Дякон Левски да бъде осъден на смърт чрез обе­сване. Ако ваше превъзходителство одобрявате това, нека се издаде височайше ираде, за да се изпълни тази смъртна присъ­да. Нека бъде според вашата заповед.“

В следващите дни чакаха височайшето ираде. Затворникът беше все така спокоен, дори повече спокоен, защото сякаш се бе отпуснал след края на разпитите.

Странна мисъл се появи в ума на офицера. Като се знае, че удавникът и за сламка се хваща, дали този гяурин сега не се надява, че след като си е признал пред съда за извършеното, султанът може да рече: „Я го виж какъв е бабаит! Да вземем да го оставим жив, че може да ни е полезен!“.

– Как мислиш, може ли Негово Величество султанът да се смили над тебе? – попита Сабри Кадир.

Затворникът за пръв път го погледна с интерес и дори с из­раз на дружелюбност и като поклати глава, отговори:

– Няма да се смили.

Нищо повече не каза или по-скоро пак каза с поглед: „Иди си!“.

„На какво може да се надява сега той?“ – се запита след това Сабри Кадир. Спомни си за един избягал от затвора в Багдад кюрд, който преди бягството беше странно напрегнат и сякаш се вслушваше в нещо. През това време неговите хора навън бяха работили за бягството му, бяха подкупили стражата и бяха приготвили дрехи и скривалища. Дали и за този затвор­ник не се крои бягство? Вгледа се пак в лицето на българина и не видя напрегнато очакване. Той седеше и мислеше с вид на човек, който странно е лишен от усещането за трагичността на положението си и за него няма значение как изглежда в очите на околните. „Не прилича на бъдещ български паша или велик везир!“ – си каза неочаквано Сабри Кадир. Нещо едновремен­но много по-просто и много по-сложно от везирско самочув­ствие изразяваше видът му.

„Да, разбира се! – си каза удивено. – Не се бях сетил за това.“

Не разликата между тукашните даскали, които един ден може да бъдат управници на освободената България и Мидхат паша е важна и интересна, а разликата между тях и Мехмед Не­дим Кабръзлията и всички останали турски велики везири без Мидхат. Ако затворникът, когото Сабри пазеше, станеше голям началник в новата гяурска държава, той щеше да бъде различен от сегашните турски големци, защото е лишен от желанието да спечели нещо за себе си. Тази истина беше така очевидна, че Сабри Кадир дори не се опита да я подложи на съмнение.

Като мислеше, че не може да се управлява държава с показ­ваната от затворника спокойна замисленост и че и в бъдещото гяурско царство ще има мехмеднедимовци, омертефиковци и енвербеязовци, Сабри Кадир искаше да рече: „Лъжеш се, гяур ефенди! Вярно е, че не сте загнили като нас от хилядогодишно чорбаджуване, но много дребни душици и теглещи чергата към себе си има и сред вас, нали виждам какви са другите обвиня­еми. Ти си изключение, гяур ефенди, и щеше да бъдеш разо­чарован, ако някога трябваше да правиш държава с тези хора! Смъртта ще те спаси от това огорчение“.

MIKA e онлайн списание за музика и лайфстайл, което отразява най-новото в музикалния свят както от страната, така и от чужбина. Таргета на списанието са активните хора (18-40 години), които се интересуват от музикални събития и градския начин на живот.

Реклама BECA

Кино

Epic Drama в три епохи

MIKA

публикувано

на

от

“Бялата кралица”, снимка: Epic Drama

Новият сезон на култовия „Вавилон в Берлин“, хитовият „Бялата кралица“ и ТВ класиката „Криминалните случаи на г-ца Марпъл“ дебютират в дома на епичната драма в следващите три седмици

Историята, сценографията, актьорският състав, музиката, (засега) 13-те награди и 11 номинации от цял свят, възторжените отзиви сред критиците…  всички са съгласни, че “Вавилон в Берлин” е сериал, който определено не бихте искали да пропуснете!

Трети и засега последен сезон на създадената от Хенк Хандлоегтен, Том Тиквер и Аким фон Борис и считана за най-скъпа до момента европейска продукция е с премиера по Epic Drama на 28 януари, четъвъртък, от 22:00 часа и повторение в събота срещу неделя.

„Вавилон в Берлин“, снимка: ПР

Отново ще видим вече любимите на публиката Фолкер Брух като инспектор Гереон Рат и Лив Лиса Фрис като Шарлот Ритър.

В бурните седмици преди срива на пазара в Черния петък, на тях именно е поверено разследването на насилствената смърт на актрисата Бети Уинтър. Докато Гереон се опитва да се справи с проблема си с наркотичната зависимост и да се адаптира към новия семеен живот, Шарлот се бори да бъде призната в доминираното от мъже полицейско управление.

За определени герои обаче тези трудни времена предоставят нови възможности. Докато филмите със звук завладяват големия екран и оставят мнозина без работа, непочтеният арменец се пробва като филмов продуцент. 

Други се борят за политическа власт – “Черният Райхсвер” се събира отново в опит да унищожи демокрацията и погребението на скандално известен нацист предоставя идеалната възможност да се провокират нови сблъсъци с комунистите.

Изглежда съмо през нощта всички терзания изчезват и градът танцува до самозабрава…

„Бялата кралица“ дебютира в ефира на Epic Drama на 3 февруари, сряда, от 22:00 часа с повторение в неделя от 22:55 часа. 

Това е първата от поредицата адаптации по книгите на Филипа Грегъри, издадени и на български, които ще покажем тази година. По-късно през 2021 г. ще продължим с епохата преди Тюдорите с “Бялата принцеса” и “Испанската принцеса”.

В главните роли са Ребека Фъргюсън, която очакваме в предстоящия на голям екран тази година „Дюн“, и Макс Айрънс, когото вероятно сте забелязали в минисериала „Тутанкамон“ – също в ефира на Epic Drama.

Годината е 1464 г., преди династията на Тюдорите да управлява Англия. Бушува война за установяването на законния крал – драматичен спор между двете страни на едно семейство – Йорк и Ланкастър.

Младият и привлекателен Едуард IV от Йорк е коронясан като крал на Англия с помощта на майсторските манипулации на лорд Уоруик, но когато Едуард се влюбва в красивата Елизабет Удвил, дъщеря на семейство от среден ранг от Ланкастър, плановете на Уоруик да контролира кралството се провалят.

Свирепа битка с високи залози следва между Елизабет, най-яростната й противничка Маргарет Бофорт (в ролята Аманда Хейл) и Ан Невил (в ролята Фей Марси) – пионка в играта за власт на баща си, всяка от които се бори за короната.

Присъединете се към г-ца Джейн Марпъл в многобройните й криминални приключения – от 6 февруари, събота, в 22:00 часа. 

В първия сезон се запознаваме с непрофесионалната детективка, която живее в спокойното английско селце Сейнт Мери Мийд. Тя има аналитичен ум и сякаш по някакъв начин привлича всички мистериозни престъпления и убийства наоколо.

Макар и неохотно, местната полиция скоро открива, че нейните детективски умения могат да са полезни. 

Г-ца Марпъл разследва мистериозната смърт на непопулярния полковник Протеро, убийство във влак, тяло на млада жена в библиотека и убийство, което още не се е състояло.

„Криминалните случаи на г-ца Марпъл“, снимка: ПР

Първият сезон на “Криминалните случаи на г-ца Марпъл” беше номиниран както за “Еми”, така и за награда “Сателит” през 2005 г.

Джералдин Макюън получи номинация за награда “Сателит” за превъплъщението си като емблематичната героиня на Агата Кристи.

Продължете понататък

Култура

Разкошно издание на „Приказки от Братя Грим“ в превод на Димитър Стоевски

MIKA

публикувано

на

от

Издателство „Колибри“ предлага на децата ново издание на любимите приказки на братя Грим с разкошни илюстрации на Джон Б. Груел, Р. Емет Оуън, Рай Креймър, Уолтър Крейн и др. От 7 януари в книжарниците!

Настоящото издание на „Приказки от Братя Грим“ (превод: Димитър Стоевски) е предназначено за децата от втори и трети клас като четиво за лятната ваканция. Братя Якоб и Вилхелм Грим са известни с публикуваните от тях сбирки от немски приказки. Първата колекция „Детски и семейни приказки“ вижда бял свят през 1812 г., а вторият том – две години по-късно. Без да навлизаме в биографични, исторически или политически подробности, с които изобилстват и животът на братята, и историческата обстановка, в която живеят и творят, заслужава си да кажем, че седемте издания на приказките им носят огромна известност и признание. Единствено Библията и Шекспировите пиеси са продали повече екземпляри в световен мащаб от приказките на братя Грим. Повече от два века те са източник на вдъхновение не само за производителите на филми като Уолт Дисни, а и за милиони деца по цял свят.

Братя Грим са Якоб (1785-1863) и Вилхелм (1786-1859) Грим, родени в Ханау до Франкфурт. Учат във Фридрихгимназиум в Касел. По-късно и двамата преподават в Марбургския университет. Там създават общност от учени, които си поставят за цел да записват из цяла Германия песни, легенди, обичаи, вярвания, за да бъдат събрани преди да изчезнат. Проектът на Грим всъщност не постига успех във все още силно раздробената Германия. През 1812 г. публикуват сборника с немски приказки „Детски и семейни приказки“, а две години по-късно и втори том, с което записват имената си в аналите на световната литература.

Продължете понататък

Горещо