Открийте ни и в

Литература

История за човечността и прошката в новия роман на Жюстин Томс

Avatar

публикувано

на

История за човечността и прошката в новия роман на Жюстин Томс 141

снимка: ПР

Първо трябва да сме хора, преди да сме арменци, българи или турци, независимо дали сме християни или мюсюлмани, партийни членове или лагеристи, споделя авторката.

Новият роман на Жюстин Томс Clair de Lune (Лунна светлина) бе представен вчера пред многобройните почитатели на авторката, в бар Kanaal, София. Историята на творбата е посветена на всички репресирани и убити без съд и присъда хора, жертви на геноцида над арменците в Османската империя, по време на Втората световна война и след настъпването на социализма в България. За да пресъздаде достоверно и автентично събитията в романа си, Жюстин Томс е събрала лично разкази от няколко поколения арменци, българи и турци, свидетели на част от описаните в произведението събития. Романът трогва с драматичната си история, посветена на прошката, над човешкото и извън националното.  В резултат се ражда  „Clair de Lune“, чрез историята на един живот проследява динамиката на историческите процеси в България и Европа през ХХ век.

Романът носи романтичното име Лунна светлина, но e изтъкан от силен реализъм. В него са разказани автентично много от жестокостите, извършвани през Втората световна война и ранния социализъм. Главната героиня бяга от геноцида в Турция и след това се натъква на друго зло – лагерите на смъртта. Романът представя много исторически събития, които могат да научат днешните поколения на това, което не трябва да бъде повтаряно и да бъде уважаван и ценен човешкият живот. Разказите говорят за времена, които могат да отворят сърцата на читателите към светлината, мира и благоденствието, да живеят без омраза и жестокост, да се учат от грешките на миналото и да бъдат толерантни.

„Моето лично послание е, че преди да сме арменци, българи или турци, на първо място сме хора. Ние, жените, сме майки, но преди всичко сме човеци. Именно това липсва на този свят. Добре е да знаем, че всички ние сме хора, независимо дали сме християни или мюсюлмани, партийни членове или лагеристи. Трябва да си останем такива, въпреки бомбите и смутните времена, в които живеем. И да направим всичко, което зависи от нас, за да продължим напред.“, сподели Жюстин Томс.

За да представят книгата, към авторката се присъединиха издателят Мартин Христов (издателство Ерго), преводачът и журналист Мариана Мелнишка, а за историята на арменците в България разказа Юлия Берберян – известната тенисистка и активна обществена личност. Към тях се присъедини и Зорница София, която прочете любимият си откъс от творбата пред събралата се аудитория.

„Жюстин успя да напише една покъртителна история, която четем сякаш за пореден път. Колкото и нови неща да прочитаме и виждаме, все едно ни се случват и сега. В романа много силно впечатление ми направи тефтерчето на „мец мама“ – бабата на Жюстин, която често споделя своите мъдрости и сентенции. „Да взема от болката ти, бъди на щрек и имай търпение, и така ще спечелиш своите битки“, казва главната героиня. Тя стига до прошка към този, който съсипва не само нейната съдба, а и тази на хиляди хора. Записала думи и изрази, които младите не знаят – враг на народа, бивши хора, национализация… Покланям се на това благородство на героинята Остине, Жюстин, Юстиция, Справедливост“, с вълнение споделя Юлия Берберян.

Сюжетът на романа разказва за арменката Тина, която като дете бяга от кланетата в Турция в Париж. Успява да се омъжи, но след това се връща и започва да живее в България, която заобичва. Войната обаче разбива семейството й и тя губи децата си, съпругът си, домът си и след всичко това е отведена в трудов лагер. И там, по силата на обстоятелствата, отново става майка. Когато й задават въпроса коя е всъщност тя, Тина отговаря риторично – дали е жена, майка, арменка или просто човек.

Макар и сюжетът на книгата да описва отминали събития, издаването на творбата съвпада с драматичните събития в Украйна. Авторката не скрива, че романът може да ни подбуди да помислим за случващите се събития в момента. Хилядите бежанци – майки с деца бягат по принуда в съседни държави, за да опазят децата и семействата си от войната. Налага им се да се адаптират към друг начин на живот, към чуждата държава, далеч от дома. Гостоприемството е важно за оцеляването на бежанците, но и за оцеляването на човешкото отношение, уважението и приемането на болката на другия, за да се продължи напред, въпреки бомбите, жестокостите и своеволието, което се случва сега.

Реклама