Култура
Ишбел Бий дава заявка да покори феновете на Геймън и Карол
публикувано
преди 5 годинина
Мрачна история с непривични герои и божи кравички във викторианска Англия ни разказва британката Ишбел Бий в романа си „Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат” (ИК „Сиела”). Стилът на Бий напомня едновременно на този на Нийл Геймън и Луис Карол, но с щипка дамска дяволитост.
Годината е 1888; мястото – Ливърпул; нашите герои носят повече от чудати имена – Мирър (в превод от английски – огледало), Голиат Хъни-Флауър (южноафриканско цвете с червен цвят: Melianthus comosus), капитан Макеръл (скумрия), Огъстъс Найтингейл (август и славей), чието истинско име е Тимъти Скъдфиш (сафрид), който е роден на ул. „Пъдъл”, т.е. „Локвена” и др. Малката Мирър, увита в черни мечи кожи и с коса „червена като паприка”, плава към брега на викторианска Англия със забуления в мистерия свой спътник Голиат. Нещо обаче не е както трябва с момичето от мига, в който помраченият й дядо я заключва в тайнствен часовник, обсипан с божи кравички. Единственото, което Мирър знае, е, че вече не е точно човек. Ненадейно Мирър и Голиат срещат Джон Лъвхарт (Дамско сърце – цвете от рода Lamprocapnos), чиито родители намират зловещата си смърт, докато той е още дете. Осиновен е от демоничния властник на Подземния свят мистър Фингърс (пръсти). И ако още се чудите каква е връзката между всички тези герои с причудливи имена, време е да повдигнем завесата: единствената цел на мистър Фингърс е да похити Мирър, чиято душа е ключът към затвърждаване на властта му за вечни времена.
„Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат” е повече от шантава история, която едновременно ще ви накара на настръхнете от ужас, ще ви плени, обърка, а на финала ще ви смае, тъй като…
Ишбел Бий е наполовина шотландка, наполовина англичанка. Родена е в Лондон, но живее в Единбург. Пише мрачни приказки за възрастни, просмукани с хорър елементи и вдъхновени от фолклора и митологията. Има слабост към Викторианската епоха, по време на която се развива и действието в романа й „Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат”.
