Култура
„И дъхът стана въздух“ от Пол Калинити – най-добрият мемоар на 2016 г.
Носителят на наградата на читателите на Goodreads за най-добър мемоар за 2016, както и носителят на номинация за книга на годината Waterstones „И дъхът стана въздух“ (изд. Сиела) проследява спомените на млад лекар, който се сблъсква със собствената си смъртоносна диагноза.
Пол Каланити се отдава на неврохирургията, защото е запленен от „непримиримия ѝ зов за съвършенство и хармония“. Първоначално той не желае да се занимава с медицина заради постоянните отсъствия на баща му, също нервохирург. Защитава магистърска степен по история и философия на науката в Кеймбридж, а защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман. Но лекарското призвание постепенно се оказва най-прекия път за намирането на смисъл в съществуването. Призванието му като лекар го движи напред, докато един ден животът на младия Каланити не започва да изтича между пръстите и той се оказва неспособен да спаси самия себе си.
Именно преходът от авторитетен и защитен от престилката си неврохирург в болен и беззащитен човек превръщат автобиографичната книга в забележително четиво, което поставя редица философски и етични въпроси. Като пациент, изправен пред смъртта, Каланити успява да разграничи лишеното от емоция кариерно развитие от призванието и нравствения дълг на лекаря и осъжда неподатливостта на професионалистите към страданието на своите пациенти и управлението на здравеопазването като индустрия без никакво морално измерение.
„И дъхът стана въздух” е лишен от сантименталност и изопачаване разказ в стила на „Отиде една жена при лекаря”. Директно и прямо, с чувство за хумор, Каланити успява да заплени, искрено да трогне и да даде утеха на читателите. Проницателните описания на привикването на едно семейство към фаталната диагноза и на битката с неуморния ход на препускащото време превръщат този мемоар в много повече от история за срещата със смъртта, а за борбата с нея, за приемането ѝ и за извървяването на пътя докрай с високо вдигната глава.