05.08.2019 г. Комуникацията на НАП във връзка с кризата с личните данни беше умерена и сравнително професионална, но заради мащабите на проблема и факта, че той касае много хора, тя може да бъде оценена като недостатъчно бърза, непълна и хаотична на моменти. Кризи от подобно естество изискват много повече ангажираност и много повече отговорност.

Това се казва в позиция на Центъра за анализ и кризисни комуникации, направена след проучване на ситуацията и оценка на последиците. В кризата бяха замесени и други институции, които също допринесоха за някои пропуски в нейното управление. В документа се подчертава изрично, че всичко, което касае правата на гражданите и техните интереси, трябва да бъде обект на силна ангажираност от страна на органите на властта. Това важи и за поддържане на необходимото ниво и качество на информираност.

Основният пропуск в комуникацията беше факта, че независимо от това каква е причината за изтичането на личните данни, НАП носи пълната отговорност, тъй като не е успяла да предотврати изтичането. Фокусът на кризисната комуникационна стратегия трябва да бъде насочен именно в тази посока.

Сред позитивните и професионално извършени дейности по време на кризата се открояват факта, че представителите на НАП не си позволиха да лъжат, яснотата и консистентността на информацията от един момент нататък, включително и по отношение на последиците. Внимание заслужават и действията на говорителя на институцията Росен Бъчваров, които могат да бъдат определени като изключително професионални.

Негативните дейности обаче са доста повече. В първите дни – най-важният период от разрастването на една криза – говоренето беше хаотично и се създаваше впечатление, че институциите не общуват помежду си. Направен беше опит за омаловажаване на случая, която е изключително погрешно като подход. Приемайки също така, че личният мотив на Изпълнителния директор на НАП Галя Димитрова да не прекъсне отпуската си по време на кризата е разбираем и съществен, комуникацията на този факт е необходимо да се случва с отговорност и доза смирение. Обществото получи доза извинение от министъра на финансите, но то остана встрани от неглижирането на въпроса, сравненията с други държави и служби, както и с липсата на ясен план за реакция и възстановяване на НАП и МФ. В допълнение, действия на прокуратурата да оправдае арестите и последвалото разпращане на доказателства по медиите, ще останат като прецедент.

Авторите на позицията отправят и някои препоръки за подобряване на кризисните комуникации – изготвяне или осъвременяване на документ с подробни оценка и анализ на възможните рискове, както и на процедури за превенция на възможните кризисни ситуации и за реакция при тях. Необходимо е и провеждане на учебни проверки в условия, максимално близки до реалните, с цел подобряване на координацията между отделните звена в НАП, а и между възможните други участници в комуникационния процес.

Самата криза с личните данни показа важността на структура като НАП, нейното място в цялостната административна конфигурация, както и разбирането за ценността на интернет за сигурността на хората и за настоящето и бъдещето на държавата. Анализът показа, че кризата е от този тип, които имат потенциала да тлеят достатъчно продължителен период от време и да генерират дългосрочни негативни ефекти в обществото. Именно поради това отговорната комуникация би трябвало да бъде непреодолимо задължение на институциите.

Пълният текст на позицията на Центъра за анализ и кризисни комуникации може да бъде намерен тук: https://bit.ly/2YFns7X

За Центъра за анализ и кризисни комуникации

Центърът за анализи и кризисни комуникации е създаден през месец септември 2018 г. от доц. д-р Александър Христов, Любомир Аламанов и Даниел Киряков. Центърът има за цел създаване на анализи и прогнози за комуникационни кризи, оценка на потенциалните комуникационни рискове, препоръки за създаване на процедури по превенция и реакция в случай на криза